Решение № 33 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. С., 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора , Н. Ст. Я. и К. Ив. Б. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600919 по описа за 2025 гоД.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда №14/21.05.2025 год., постановена по НОХД № 264/2024 год. по описа на ОС – Монтана, съдът е признал подс. Л. С. А., роден на *** год. в ***; с постоянен и настоящ адрес - ***; български гражданин; с основно образование, осъждан, с ЕГН:

**********, за виновен в това, че на 15.07.2023 год. в ***, умишлено умъртвил лицето В. К.

Д., ЕГН **********, поради което на основание чл. 115 НК и чл. 54 НК го е осъдил на тринадесет години „лишаване от свобода“, което наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС, е постановил да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

С присъдата, на основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал от така определеното наказание „лишаване от свобода“ времето от 16.07.2023 гоД. до 10.05.2024 гоД., през което подсъдимият Л. С. А. е бил задържан по ЗМВР и с МНО „Задържане под стража“.

Подсъдимият Л. С. А. е осъден да заплати на гражданската ищца Д. Л. Д., с EГH:

********** сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, както и на гражданските ищци Д. В. К. с EГH: **********, Г. В. К. с EГH: ********** и Е. В. Г. с EГH: ********** сумите от по 200 000 /двеста хиляди/ на всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.07.2023 год. до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от лицата Д. В. К., Г. В. К. и Е. В. Г. против подсъдимия Л. С. А. граждански искове над уважените размери от по 200 000 лева до претендираните размери от по 250 000 лева.

С оглед изхода на делото, подсъдимият Л. С. А., е осъден да заплати по сметката на ОД МВР-Монтана сумата от 3 689.76 лева, представляваща направени в досъдебното 1 производство разноски; по сметката на Окръжен съд - Монтана сумата от 4 061.65 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски; сумата от 34 000 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата 5 лева, представляваща държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

ОС – Монтана е постановил с присъдата и отнемане в полза на държавата и унищожаване, след влизане в сила на настоящата присъда, на 1 бр. сини на цвят къси панталони с надпис „VES DESIGN DENIM“ в задната част от вътрешната страна на панталона, с пръски тъмночервени петна; 1 бр.тампон - сравнителен материал /обтривка от вътрешната част на дясна буза/ на лицето Л. С. А.; 1 бр.тампон - сравнителен материал /обтривка от вътрешната част на дясна буза на лицето А. Д. И./; „суха“ кръв, иззета от трупа на В. К. Д. при извършена аутопсия на 16.07.2023 год.; парче от черна пластмаса със следи от червени на цвят петна от външната част на пластмасата; 1 бр.червена тениска с надпис „D3 CONVENTION“ в лявата гръдна част и надпис „Unicredit Bulbank“, скъсана в областта под дясната мишница; разкъсана мъжка тениска, черна на цвят с жълти надписи „VERSAGE“ и бяла рисунка на тигър;тъмносиня платнена шапка с козирка с надпис в предната част „BULGARIA SPORT“; 1 чифт джапанки, сини на цвят, с надпис „XCESS“; 1 бр.къси панталони, шарени, разкъсани; част от блутут колонка - декоративна решетка с размери 35 х 7см. със следи от деформации по нея; 7 броя черни на цвят парчета пластмаса с различни форма и дължина, микропроцесорна платка, както и кабели от блутут колонка.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Д. М., в качеството му на повереник на частните обвинители и граждански ищци Д. Л. Д., Д. В. К., Г.

В. К. и Е. В. Г.. С жалбата се претендира, че наложеното наказание е явно несправедливо, с оглед установените и съпътстващи деянието хулигански действия, за които не е повдигнато обвинение и наличието на предходни осъждания, касаещи деяния за нанесена следна телесна повреда и влизане в чуждо жилище. По изложените съображения в същата, се иска въззивната съдебна инстанция да постанови решение, с което да измени присъдата в частта относно размера на наложеното наказание, като увеличи същия в максимално предвидения размер в разпоредбата на чл. 115 от НК, а именно - 20 години „лишаване от свобода“. Прави се искане и за привеждане в изпълнение на наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ по НОХД №1351/2022 год. по описа на РС – Монтана /4 месеца „лишаване от свобода/ и по НОХД № 1255/2022 год. по описа на РС – Монтана /5 месеца „лишаване от свобода“/, тъй като спрямо същите са налице условията за това, предвидени в разпоредбата на чл. 68 от НК. В жалбата не се направени доказателствени искания.

Възражение по така постъпилата жалба е направено лично от подсъдимия А..

Според подсъдимия, същата е неправилна и необоснована, тъй като гражданските ищци и частни обвинители не могат да изземват функцията на прокуратурата с искане за привеждане в изпълнение на наказания, наложени по предходни осъждания. По отношение на искането за увеличаване на размера на наказанието, подсъдимият се мотивира, че делото е решено въз основа на всички обстоятелства, имащи значение за определянето на размера на наказанието.

Доказателствени искания не са направени във връзка с въззивното производство.

Възражения против въззивната жалба не са били направени от ОП -Монтана.

Представителят на Апелативна прокуратура – С. пледира пред въззивния съд, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена относно правната квалификация и размер на наложеното наказание, тъй като е правилна и законосъобразна, постановена съобразно доказателствения материал. Прокурорът намира за основателно искането на частните обвинители относно приложението на чл. 68 от НК спрямо предходните наказания, чието изпълнение са били отложени по реда на чл. 66 от НК, в каквато насока пледира да се произнесе въззивния състав в своето решение.

2

Повереникът на пострадалите - адв. Б., поддържа изцяло жалбата, с която се иска изменение на присъдата, в частта, относно размера на наложеното наказание и приложението на чл. 68 от НК, тъй като не е налице приетият от първата инстанция превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: млада възраст, тъй като подсъдимият е бил на 27 години и тежко семейно и социално положение, без да бъдат изложени аргументи във връзка с тези констатации в мотивите на присъдата. По отношение на здравословното състояние на подсъдимия, според повереникът, дори и да са налице доказателства за епилептично заболяване, не без значение е обстоятелството, че същото не е с постоянен характер, налице е цикличност /моменти на обостряне и моменти за ремисия/ и е налице медикаментозно контролиране. В пледоарията се изразява несъгласие и във връзка с отказа на окръжния съд да вземе в предвид поведението на подсъдимия непосредствено след извършване на деянието и което води до налагане на по-голямо по размер наказание. В тази връзка е и възражението, че деянието по чл. 115 от НК е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди, което не е взето в предвид от прокуратурата при повдигане на обвинението и като такъв елемент следва да бъде ценен като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на размера на наказанието.

Явилите се частните обвинители Д. К., Г. К. и Е. Г.а поддържат направените в съдебните прении изявления от повереника си – адв. Б..

Защитата на подсъдимия – адв. М. пледира въззивната жалба на частните обвинители да бъде отхвърлена като недоказана. Прави искане въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и оправдае подсъдимия, тъй като същият не е автор на деянието, довело до смъртта на В. Д.. В тази връзка, защитата прави анализ на показанията на св. А. И., дадени в хода на досъдебното производство във връзка с удара, който лично той е нанесъл на пострадалия Д. /л. 6 ДП/. За нанесения побой както от страна на подсъдимия, така и от св. А. И., според защитата са налице и други свидетелски показания – Св. Д. Д., св. Н. Н., св. Г. И., св. М. Б., св. А. А.. Според защитата именно ударът с юмрук, нанесен по главата по пострадалия Д. от св. А. И. е бил фаталния удар за настъпване на смъртта на посоченото лице. В подкрепа на това, защитата прави и анализ на заключението на приетата по делото ДНК експертиза, че не е установено наличие на ДНК материал от подсъдимия по иззетата тон колона. Въз основа на така изложеното в пледоарията, при липса на жалба от страна на подсъдимия, защитата се обръща към въззивната инстанция да упражни правомощията си според разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т.

3 от НПК.

В лична защита подс. А. поддържа изцяло заявеното от защитника си, тъй като получените наранявания на пострадалия, са в резултат на падане на жертвата след нанасяне на удар с юмрук в областта на главата от страна на св. А. И.. Подсъдимият твърди, че поради това обстоятелство е несправедливо осъден, а в предоставеното му право на последна дума желае присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, като въззивната инстанция върне делото за ново разглеждане, с разпит на свидетели или да го оправдае.

Апелативен съд - С., след като прецени изложените в жалбите и в съдебно заседание доводи на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намери следното:

В производството по делото пред първата са били събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Пред въззивната инстанция подсъдимият е дал обяснения по така повдигнатото обвинение. Въз основа на всички събрани доказателства, настоящият съдебен състав на САС установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е роден на *** год. в *** и живущ в ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Пострадалият В. К. Д. и съпругата му – св. Д. Л. Д. закупили къща в ***, която 3 ремонтирали и обзавеждали поетапно. След като вътрешният ремонт приключил, съпрузите се нанесли в къщата. По повод та това, на15.07.2023 год., решили да почерпят роднини и приятели, като на тротоара пред къщата разположили маси и столове. На посочения ден, към 18,00 часа, на така ситуираната трапеза се събрали двамата домакини, св. М. Б. и нейния съпруг – св. Г. И., св. Д. К. /син на В. и Д. Д./ и св. А. А., св. Н. Н. и св. К. Н. /съседи на Д./, св. С. Х. и св. Н. Х.. Първи от тази компания си тръгнали свидетелите С. и Н. Х.и.

Преди въпросното тържество св. Д. К. и св. А. А. се разходили до центъра на селото.

По това време там бил и подсъдимият Л. А., заедно със своя приятел – св. А. И.. Двамата употребявали алкохол и слушали музика от блутут колона, подарена на подсъдимия преди време от св. Д. К.. Подсъдимият преди това бил със своя брат – св. А. А., в района на датската граД., когато дошла св. Л. Б. и в разговора си с тях, показала на подсъдимия чатове от телефона си с частния обвинител Д. В. К.. В същите, св. Д. К. я предупреждавал да не контактува с Л. А., поради заболяването му, придружено с припадъци и поради обстоятелството, че е луд. Това била причината, когато подсъдимият видял св. Д. К. да му потърсил сметка за изявленията му във въпросния чат. Придружаващата Д. К., св. А. А. преценявайки, че подсъдимият е повлиян от алкохола и познавайки неговия нрав, дръпнала свидетеля К. и двамата си тръгнали към дома им – къщата на пострадалия В. Д. и съпругата му – св. Д. Д..

По – късно вечерта, около 22,00 часа, подсъдимият предложил на св. А. И. да отидат до дома на Д. К., за да „вземе“ за една вечер жената на последния, с която имал преди това връзка и след което да я изгони. Според подсъдимия по този начин щял да унижи и да покаже на св. Д. К., че „е по – голям мъж от него“. Двамата се отправили към дома на пострадалия, като св. А. И. носел със себе си тонколоната. Когато пристигнали, подсъдимият се насочил към пострадалия В. Д., седящ на ситуираната там трапеза и започнал да държи сметка за изявленията на сина му Д. /Д. В. К./. Пострадалият В. Д. отрекъл да е чувал такива неща от сина си, като се обърнал и към св. А. И. дали и той е дошъл да създава проблеми. Свидетелят отрекъл и заявил, че не иска проблеми.