Определение № 94 от 14.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Кюстендил, 11.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20221500600115 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по ПРОТЕСТ вх.№ 1072/08.02.2022 г. на Районна прокуратура – гр. Кюстендил срещу Определение № 10 от 03.02.2022 г. на КнРС , постановено по ЧНД № 20221520200072/2022 г. по описа на съда, с което на основание чл.243 ал.6 т.3 НПК е отменено Постановлението на КнРП от 05.10.2021 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 241/2021г. по описа на КнРП, ДП № 144/2021г. по описа на РУ Кюстендил, водено за престъпление оп чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и т.3 във вр. с ал.1 от НК. В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението на КнРС по съображения, че не е възможно да бъде преодоляно назначаването на ветеринарна експертиза по делото поради липса на трупа на убитото гръбначно животно – куче, която да установи по категоричен начин причината за смъртта му – което от своя страна води до непълнота на доказателствата по делото. Моли се за отмяна на определението и потвърждаване на прекратителното постановление.

Протестът е допустим като подаден в 7-дневния срок по чл. 243 ал.7 НПК и от надлежна страна и ще се разгледа по същество.

След запознаване с контролирания съдебен акт и доказателствата по делото, в рамките законовите му правомощия по чл.243 ал.7 и 8 във вр. с ал.6 НПК, Кюстендилският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и отмененото с него постановление на КнРП за прекратяване на наказателното производство.

Досъдебното производство е образувано с Постановление на КнРП от 23.02.2021г. за това, че в края на м. януари 2021г. в с. Средорек, обл. Кюстендил е проявена жестокост към гръбначно животно – куче, като му е причинена смърт по особено мъчителен начин – престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и т.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 НК. Досъдебното производство е прекратено с постановление на КнРП от 10.05.21г. То е обжалвано от 1 пострадалата – ****** посредством процесуалния представител. С определение от

13.07.21г. по ЧНД 20211520200614 по описа на КнРС за 2021г. съдът е отменил постановлението и делото е върнато за изясняване на фактическата обстановка по него. След тази отмяна са извършени процесуално-следствени действия по досъдебното производство разпит на свидетели, проведени очни ставки.

С процесното Постановление от 05.10.2021 г. на КнРП е прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство с цифрово посочено правно основание - чл.243 ал.1, вр. 24, ал.1, т.2 от НПК.

В постановлението си прокурорът е приел следната фактическа обстановка: Свидетелят ******, заедно със своето семейство, заживял в с. Средорек, общ. Трекляно, идвайки от гр.

Кюстендил. Бил безработен, но впоследствие бил назначен като социален асистент на свидетелката ****** от същото село. Междувременно помагал срещу заплащане в извършването на физически труд на онези, които имали необходимост, включително на свидетелката ******, която обитавала сама къща в края на селото. Тя отглеждала куче на име „Мечо“, за което притежавала идентификационен здравен сертификат. Не го оставяла невързано на двора.

Около 10:00ч. на 08.02.2021г. ****** нахранила кучето и тръгнала за работа. Прибрала се около обяд. В двора на къщата забелязала разсипано по земята прахообразно вещество, което приличало на вар. Малко по-късно установила, че кучето липсва. Нашийникът му бил привързан на различно от обичайното място, на което го поставяла. Под прахообразното вещество видяла следи от кръв. Решила, че тя е на кучето, а то е убито.

Свидетелят Тодор ****** в разпита си заявил, че на 05.02.2021г. отишъл в дома на ******, за да свърши някаква работа, за което тя му платила 10 лв. Дошла свидетелката ******, кметски наместник на селото, която му казала да махне кучето, защото я било нападнало, а на другата жена от селото „изяло пет овце“. По телефона щяла да му каже кога е удобно да го направи.

На 08.02.2021г. св.****** отишъл в дома на свиделката ****** и зачакал обаждането.

Свиделката ****** се обадила и му казала, че свиделката ****** е излязла и може да действа.

По пътя към къщата на ****** намерил водопроводна тръба. С него била и свидетелката ******. Тя отворила дворната врата на къщата на св. ******. Свидетелят ****** влязъл в двора на къщата, ударил кучето и то паднало на земята – било умъртвено. Отвързал го от каишката, на която било вързано, след което отново я завързал, но по различен начин. С помощта на свидетелката ****** го заровил извън селото, до пътека, направена от диви прасета. Получил 30 лв. от свиделката ****** в дома за свършеното, като преди това получил обаждане от свидетелката ****** с въпрос дали е убил кучето.

По-късно трупът бил преместен от свидетелката ****** на друго място, защото се опасявала, че ще бъде открит от неустановен по делото мъж, който го търсел.

В мотивната част на постановлението прокурорът е посочил, че не е назначена 2 ветеринарно-медицинска експертиза, за да се установят причините за смъртта на кучето, начинът, по който то е убито и т.н, защото не е открит неговият труп.

От правна страна прокурорът е приел, че несъмнено може да се мисли за извършено деяние по чл.325б от НК, но не са събрани достатъчно доказателства, за да се изгради убедителна теза, че от обективна страна е извършено посоченото престъпление. Това е така, защото, от една страна, свидетелят ****** е направил самопризнание, подробно описвайки как е умъртвил кучето. От друга страна, свидетелите ****** и ****** отричат каквато и да е съпричастност към деянието, а проведените очни ставки между свидетелите не променят с нищо направените до този момент изводи от анализа на доказателствената съвкупност.

Прокурорът отбелязва, че освен направеното самопризнание други доказателства относно вината на извършителя не са събрани, а на основание чл.116, ал.1 НПК присъдата не може да се основава единствено на самопризнанието на обвиняемия, пкакъвто по делото не е привлечен.

Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.2 НПК прокурорът е прекратил наказателното производство.

Това постановление е отменено с контролираното определение на КнРС. Определението на КнРС съдържа правни изводи за несъгласие с прекратяването. Първоинстанционният съд е посочил, че установената по делото фактическа обстановка красноречиво сочи към извършване на престъпление по чл.325б, ал.1 НК, въпреки че тя е установена основно на база самопризнанията на св. ******, тъй като те се подкрепят в достатъчна степен от останалите доказателства по делото. Съдът още е счел, че при анализа на показанията, дадени от свиделите ****** и ****** следва да се държи сметка на обстоятелството, че отричането на съпричастността им към деянието може да е обусловено от това, че ако кажат истината, биха уличили себе си в престъпление. Сочи се още, че липсата на трупа на животното не води до абсолютна невъзможност да се повдигне и поддържа обвинението, тъй като наличните данни категорично обосновават настъпилата смърт на кучето, причинена след проявена жестокост, респективно и авторът на деянието.

В производството по чл.243 НПК съдът е длъжен да провери на първо място обосноваността на постановлението за прекратяване и едва след това неговата законосъобразност. Проверка на обосноваността означава, че съдът е длъжен да провери дали установените от прокурора фактически положения съответстват на събраните по делото доказателствени материали, оценени поотделно и в тяхната съвкупност. За да се приеме постановлението за обосновано, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1.да са събрани всички необходими и възможни доказателства, т.е. да е налице пълнота на доказателствата; 2.фактическите изводи, които прокурорът е направил, да са логически издържани и да се извеждат от доказателствата по делото.

Според настоящия състав държавното обвинение е събрало необходимите и възможни доказателства по делото. Доводите на първоинстанционния съд, че „наличните данни категорично обосновават настъпилата смърт на кучето, причинена след проявена жестокост, респективно и авторът на деянието“ не се споделят от настоящия състав, който споделя 3 правните изводи на прокуорра за прекратяване на наказателното прозиводство. От една страна, липсва каквото и да е друго доказателство за твърдяното престъпление освен самопризнанието на свидетеля ******. Останалите свидетели отричат напълно показанията на св. ******, а трупът на животното не е открит, което прави невъзможно да се установи какво се е случило с него, след като е изчезнало от дома на пострадалата. При това положение е правилно позоваването от прокурора на разпоредбата на чл.116 ал.1 НПК, който текст е относим не само към присъдата, но и към обвинението, респ. към привличането на обвиняем. Освен това, по делото няма привлечен обвиняем, а дори това се случи, няма гаранция дали той ще даде някакви обяснения. Спирането на наказателното производство също не би довело до установяване на извършителя, тъй като възможните доказателства са събрани в пълнота и към настоящия момент, както се посочи вече.

От друга страна, съдът е изразил становище по съставомерността на деянието, което излиза извън правомощията му в производството по чл.243 НПК.

По така изложените съображения според настоящия състав определението на КнРС е незаконосъобразно и след като се отмени, ще се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство. Но за прецизност следва да се посочи, че в случая е налице основанието за прекратяване на производството по чл. 24, ал.1, т.1 предл.І НПК – не се установява деянието да е извършено.

В прекратителното постановление прокурорът е посочил цифрово като основание за прекратяване на производството чл. 243, ал.1, вр. 24, ал.1, т.2 НПК – прекратяване поради амнистия, но е безспорно, че наведениете доводи са свързани с приложение на т.1 от същия член – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Затова съдът приема погрешното цифрово посочване на законовия в мотивната част на постановлението като техническа грешка, която не се отразява на неговата правилност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243 ал.8 НПК, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 10 от 03.02.2022 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 20221520200072/2022 г.по описа на съда И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на КнРП от 05.10.2021 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 241/2021г. по описа на КнРП, ДП № 144/2021г. по описа на РУ Кюстендил, водено за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и т.3 във вр. с ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5