Решение № 215 от 24.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Казанлък, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510101831 по описа за 2025 година

ЗПК. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от Ищецът твърди, че на 24.06.2023 г. сключил с ответното дружество договор за кредит “Бяла карта“, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 43.20%, годишен процент на разходите – 46.18%. В чл.15 от договора било уговорено в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължавал в 3 дни след падежа, да представи на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: физическо лице поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на по безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус 401 Редовен; да представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; физическото лице - поръчител следва да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с “Аксес Файненс“АД. В случай на неизпълнение от кредитополучателя на условията в чл.15 от договора, същият съгласно чл.20 от договора дължал неустойка на кредитора в размер на 7% от усвоената непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се начислявала на шесто число на месеца, в който не било погасено до 6-то число на следващия месец текущо задължение. Счита клаузата на чл.20 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за неравноправна, респективно нищожна, противоречаща на добрите нрави и прекомерна, тъй като преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в 1 т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/ 09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчител не водело до самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като вреди за кредитора биха възникнали единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на 10% от усвоената непогасена главница, която била включена в текущото задължение за месец загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Тя създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Предвидените в чл.15 от договора ограничения относно обезпечението, създаващи условия кредитополучателя да не може да изпълни договорното си задължение.

Ограничението относно получавания трудов доход за поръчител било необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.

Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Дори да се приемело, че кредиторът реално имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Кредитодателят не търсел обезпечение, тъй като поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители - едва три дни. Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като целяла да създаде предпоставки за начисляването на неустойката по чл.21 от договора. Договорена при тези условия неустойката представлявала допълнителни облагапечалба към

2 възнаградителната лихва, без тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл.5 от ЗПК и без да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Неустойката била в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции, необосновано завишена, поради което неустоечната клауза била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, прекомерна и противоречаща на добрите нрави. В този смисъл била и съдебната практика, която приема, че когато търговецът създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо, че променя наименованието й и я именува като „неустойка" тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС №426/14г. В договора били уредени условията, при които се предоставяло допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не ставали автоматично с изпълнение на изискванията за това, а било предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това било обективирано в договора за кредит. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Съгласно чл.26, ал. 4 от ЗЗД било възможно договора да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора можело да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит бил възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Позовава се на чл.22 от ЗПК, че при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12и 20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, сред които е точното определяне на възнаградителната лихва - чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен.Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябвало да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл.11, ал.1, т.10 ЗПК/, чието изчисляване се извършвало като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит „Бяла карта" от 24.06.2023г., сключен с “Аксес Файненс“ АД, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск. Финансовият продукт „Бяла Карта“ била револвиращ кредит, който се предоставял под формата на разрешен кредитен 3 лимит, който лимит от своя страна се усвоявал чрез платежен инструмент платежна карта. Веднъж сключили договор за кредит по продукта „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимали решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Бяла Карта“ като финансов продукт не била вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплащал на равни месечни/ седмични вноски, както били масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Кредитополучателите на „Бяла Карта“ сами решавали как да усвоят сумата - в брой на ATM-устройство и/ или онлайн, както и сами решавали кога да усвоят сумата. В случай, че Кредитополучателя реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължал нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислявала на ден върху усвоената сума. На 24.06.2023г., С. Н. Т., ЕГН-********** сключила с „Аксес Файнанс” АД Договор за кредит „Бяла Карта“ № 11057081 (Договора), по силата на който „Аксес Файнанс" АД бил Кредитодател, а г-жа Т., съответно Кредитополучател. По силата на Договора Дружеството предоставило на ищеца Т. револвиращ кредит в максимален размер от 1 500лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент платежна карта, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Считано от 22.05.2025 г. и въз основа на сключен договор за цесия, кредитор не бил „Аксес Файнанс" АД, а „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК- 203670940. Съгласно сключения договор „Аксес Файнанс“ АД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, от негово име да уведоми длъжниците, за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, в частност да уведоми и ищеца. Счита, че ищецът Т. била надлежно уведомена за извършената цесия.