Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 450 от 02.03.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 582/2022
Вид
Решение № 450
Подписан
02.03.2022
В сила
18.05.2022
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 747, ал.3 · Закон за измерванията
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Закон за пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 5 · Наредба за специално ползване на пътищата
  • чл. 8 · Наредба за специално ползване на пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330200582 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4597297, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на С. М. Н. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП.

С жалбата и с допълнителна писмена молба, жалбоподателят действащ чрез процесуалния си представител – адв. П. поддържа конкретни доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ, като моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и неоснователността на жалбата, като моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните 1 съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 11.03.2021 г., в 16:11 часа, на път II-64, км. 49 + 800, посока север, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 102 км/ч. и наказуемо превишение 42 км/час.

Собственик, на когото е регистриран автомобилът е С. М. Н.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 № 11743са

Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното статично изображение № 0497354, което съгласно чл. 16, ал.

3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на изисканото и представено по делото статично изображение.

- от приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

2

В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

В този смисъл - Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, и др.

В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от - 3 %, въпреки, че в ЕФ е допусната техническа грешка и е отразено -3 км/час, вместо -3%. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, 3 допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 105 км/ час. 3% от тази величина се равняват на 3,15 км/час. След приспадане на толеранса се получава 101, 85 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Следва да се посочи, че въпреки, че скоростта не е закръглена в полза на наказания субект към 101 км/час, а е закръглена към - 102 км/час, то отново не се достига до различни изводи за законосъобразност на НП, доколкото наказуемото превишение отново е над 40 км/час и под 50 км/час като приложимата санкционна норма и санкция остават непроменени.

Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в случая няма) ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на 4 участък от пътя.

В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация на АТСС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018 г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова 5 информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна квалификация е именно чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на Административен съд - Пловдив, обективирана в редица решения, включително, но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година и др.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП, доколкото превишение от 42 км/час в извън градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Противно на възраженията в жалбата подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран деецът - чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост на движение, въведена с пътен знак В26.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС.