Решение № 6817 от 28.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6817

Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20267050700955 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Джоб стар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Милосърдие“ № 7, подадена чрез адв. Г. В. В., срещу решение № 195/19.02.2026 г., постановено по АНД № 207/2026 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН. В жалбата се твърди , че при издаването на електронния фиш /ЕФ/ са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице. Описаното в обстоятелствената част на ЕФ деяние не съответства на цитираните законови разпоредби. Липсва фактическо описание на нарушението . Остава неясна волята на административнонаказващия орган /АНО/ относно конкретното нарушение. Няма данни за извършителя на нарушението, тъй като е посочен само собственикът на автомобила. Изложени са доводи, че не е ясно кога е довършено нарушението- дали към датата на изтичане на застрахователния договор или към датата на заснемане на автомобила. Твърди се, че касационният жалбоподател е възпрепятстван да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на МПС не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка, за която отговаря собственикът, тъй като и двете хипотези са отразени в цифровата квалификация на административното нарушение. Аргументира се, че собственикът на автомобил може да бъде субект на административно нарушение, ако той е управлявал собствения си автомобил без „ГО“, което се санкционира чрез издаване на ЕФ, но може и да бъде субект при неизпълнение на задължението за сключване на застраховка за притежаваното от него МПС, като в този случай се прилага общият ред по ЗАНН, предвиждащ издаване на АУАН и наказателно постановление. Твърди се, че през процесния период автомобилът е бил отдаден под наем, за което пред РС е представен договор, поради което не следва касаторът да носи административнонаказателна отговорност. Излагат се съображения, че липсва дата на съставяне на ЕФ, което е задължителен реквизит. Твърди се, че ЕФ следва да се отмени, тъй като е изтекла абсолютната давност. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна и отмяна на издадения електронен фиш. Претендира се присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и отправя искане за присъждане на направените в производството пред ВРС разноски.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е бил електронен фиш серия Г № 0064448, с който на „Джоб стар“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1022,58 евро, на основание чл. 638, ал. 4 във вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 08.04.2024 г., около 17:51 часа, по път I-9, в посока от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“, в района на резиденция „Евксиноград“, с автоматизирано техническо средство АТСС е било установено управление на л.а. „Ауди Ку 8“ с рег. № [рег. номер], за който няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За констатираното нарушение срещу собственика на автомобила – „Джоб стар“ ООД, е издаден на 15.04.2024г. оспореният пред ВРС електронен фиш серия Г № 0064448.

Наказаното лице представя сключен на 03.01.2024г. договор за наем на автомобила с наемател М. И. П. и срок на договора до 03.07.2024г.

От правна страна предходната съдебна инстанция е преценила, че електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Според решаващия състав на ВРС при правилно установени факти административнонаказващият орган /АНО/ правилно е определил правната квалификация на деянието, както и приложимата санкционна норма. Изложени са мотиви за коректно определен размер на наложената имуществена санкция. Релевираните във въззивната жалба възражения относно допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, свързани с липса на яснота по отношение на правната квалификация на нарушението, липса на реквизити, решаващият съд е преценил като неоснователни. Съдът е изложил мотиви за немаловажност на случая.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно , като при неговото постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби. Варненският районен съд е извършил цялостна и задълбочена проверка на законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Несъстоятелно е оплакването на касатора за неяснота на даденото описание на нарушението . Точно и ясно в мотивите на ЕФ е вписано , че на 08.04.2024г. по път ГП-9 от КК „Златни пясъци“ към гр. Варна от АТСС е заснето движине на МПС , марка „Ауди КУ8“ с посочен рег. номер, без собственикът да е сключил задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ .

Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Безспорен факт е, че касаторът е собственик на описаното в ЕФ превозно средство.

Съгласно цитираната в обжалвания ЕФ разпоредба на чл. 638, ал. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лева – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Следователно кой е управлявал превозното средство е ирелеватно за казуса и на административнонаказателно санкциониране подлежи собственика на автомобила, тъй като именно той е субект на правното задължение по чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ за сключване на задължителната застраховка .

Предвид специфичния метод за установяване на нарушението , в чл. 647, ал. 3 от КЗ – чрез автоматизирано техническо средство , е предвиден и особен ред за налагане на административно наказание/имуществена санкция – чрез издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата, отличаващ се от общия ред на ЗАНН по съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

Вписаната информация в електронния фиш, че е „установено управление на МПС…….“, не визира елемент от изпълнителното деяние на нарушението, а дава сведение за начина на неговото установяване. Изпълнителното деяние в случая е бездействието на собственика на автомобила да сключи договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Този извод следва и от граматическото и систематичното тълкуване на отделните алинеи на чл. 638 от КЗ. В нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидено ангажиране на административнонаказателна отговорност на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Използваният от законодателя глагол „управлява“ идва да покаже, че в случая изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, докато употребеното от нормотвореца в чл. 638, ал. 4 от КЗ словосъчетание от предлог и отглаголно съществително име „при управление“ пояснява начина, по който следва да бъде установено административното нарушение, изразяващо се в бездействието на собственика на МПС да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за ограничено право на защита поради неясно описание на нарушението. Още повече, че в случая подобна на твърдяната в касационната жалба неяснота не може да съществува, доколкото субект на отговорността е юридическо лице, представляващо съгласно наложилото се в съдебната практика и правната доктрина становище, социално образувание, което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества въз основа на закона на обективното право, поради което същото не би могло самостоятелно да осъществи дейност по управление на МПС.

Предвид обстоятелството, че моторното превозно средство, по отношение на което не е изпълнено задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е притежание на касационния жалбоподател, който е юридическо лице , правилно е определен видът на отговорността – имуществена санкция, която е наложена в изрично предвидения от санкционната норма фиксиран размер.

Не съставлява отменително основание и възражението, че в процесния ЕФ липсва дата на съставяне . С правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят е разписал изчерпателно и лимитативно всички реквизити на ЕФ и сред тях не фигурират посочените по-горе данни. Следователно така издаденият ЕФ отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и съдържание, зададени в особеното правило на чл. 184, ал. 4 във вр. с § 6, т. 63 от ЗДвП, които изключват приложимост на общите разпоредби на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги поради действието на следния основен принцип в правото „Lex specialis derogat legi generali“ „Специалният закон отменя (замества) общия“. Освен това в приложената по делото административнонаказателна преписка се съдържат доказателства за датата на издаване на електронния фиш - справка от АИС АНД, от която е видно, че ЕФ е издаден на 15.04.2024 година.

Не се споделят тезата на касатора , че при невъзможност електронният фиш да се издаде в рамките на 24 часа следва да се премине към издаване на АУАН и НП. Нито в ЗДвП, нито в ЗАНН, се предвижда разпоредба, която да задължава органа да издаде ЕФ в рамките на 24 часа. Процедурата по издаване на електронен фиш и тази по издаване на АУАН и впоследствие на НП са алтернативни и независими една от друга. Законодателят не е предвидил механизъм за преминаване от единия към другия ред при изтичане на определен срок.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Оттук следва, че в настоящия случай абсолютната давност, погасяваща наказателното преследване, е четири години и половина. Нарушението е извършено на 08.04.2024 г., като изчислената съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновена давност би изтекла на 08.04.2027 г., ако не беше прекъсната с издаване на оспорения ЕФ на 15.04.2024 г., а абсолютният давностен срок, изтичащ на 08.10.2028 г., не е изтекъл.