Определение № 8618 от 14.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8618 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100502873 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от адв. А. Ц., процесуален представител на ответницата по жалбата, за изменение на решение № 2365 от 09.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2873/2022 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от още 1 215 лв.

Твърди, че в сключения на 02.03.2022 г. договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на въззивна жалба, е предвидено оказване на безплатна правна помощ на страната, като нейния минимален размер възлиза на 805 лв. Осъществявал е и процесуално представителство и защита на ищцата при условията на чл.38, ал.2, т.1 ЗАдв., като в проведеното на 10.02.2023 г. открито съдебно заседание е представил окончателен списък на разноските в общ размер от 2 020 лв. Тази сума е поискана с представения по делото списък на разноските – адвокатско възнаграждение в размер на 805 лв. да изготвяне и депозиране на отговор на въззивната жалба, както и 1 215 лв. – за процесуално представителство и защита във въззивното производство. В постановеното съдебно решение липсва произнасяне за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 215 лв. моли съда да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разонските в горепосочения смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Е.Д.“ ЕООД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – процесуален представител на страна в процеса относно присъдените в негова полза разноски. Ето защо молбата е 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното на 09.05.2023 г. съдебно решение е потвърдено решението в обжалваната част.

По силата на договор за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г. процесуалният представител на ответницата по жалбата адв. А. Ц. е оказал безплатна правна помощ на същата за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба. В договора е посочено, че страните са уточнили, че за изготвяне и депозиране до 04.10.2022 г. на писмен отговор на въззивната жалба е приложим предвидения минимален размер на адвокатско възнаграждение в чл.7, ал.1, т.4 вр. с чл.9, ал.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 805 лв.

Към писмения отговор на въззивната жалба е приложен списък на разноските за сумата от 805 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба.

В проведеното на 10.02.2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата по жалбата е представил нов списък на разноските, в който са описани следните разноски: 805 лв. – за осъществена безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.2, т.1 ЗАдв. за изготвяне и депозиране на отговор на въззивната жалба, както и 1 215 лв. – за осъществена безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.2, т.1 ЗАдв. за процесуално представителство и защита във въззиното производство.

С постановеното решение съдът е разпределил отговорността за разонските, като в полза на процесуалния представител на ответницата по жалбата адв. А. Ц. е присъдена сумата от 805 лв. – адвокатско възнаграждения за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство в претендирания размер.

По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който страните да са уговорили предоставяне на безплатна правна помощ от процесуалния представител на ответницата по жалбата за процесуално представителство и защита във въззиното производство.

Същевременно това обстоятелство подлежи на доказване до приключване на устните състезания. При липса на доказателства тази насока се налага изводът, че не е налице основание за присъждане на допълнителни суми за адвокатско възнаграждение. С постановеното по делото съдебно решение съдът е присъдил претендираното от процесуалния представител на ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба от 805 лв., като е съобразена волята на страните, обективирана в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.03.2022 г.

По изложените съображения въззивният съд счита, че молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 48953/28.05.2023 г., депозирана от адв. А. Ц., с адрес гр. София, ул. „*******, като процесуален представител на В. Г. И., за изменение на решение № 2365/09.05.2023 г., постановено по гр. д. № 2873/2022 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от още 1 2215 лв., като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на основание чл.248, ал.3 ГПК вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3