Решение № 35 от 17.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20203100901012 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, срещу И. Д. А. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 39740,64лв, представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.12.15г.; сумата от 4025,04лв, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 05.01.19г. до 07.10.19г.; сумата от 129,14лв, представляваща лихвена надбавка за забава за периода 06.02.19г. – 07.10.19г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 08.10.19г. до оконч.изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление от 02.12.15г., по силата на който банката е отпуснала кредит на ответника в размер на 50000лв, със срок на издължаване 120 месеца от усвояването му, като сумата била усвоена на 02.12.15г. по разпл.сметка.

Излага, че в т.8 от договора е уговорено олихвяването на кредита с променлив лихвен процент в размер на 9,5% годишно, формиран от стойността на 6месечен SOFIBOR /който към този момент е 0,986%/ и фиксирана преференц.надбавка от 8,514% при изпълнение на условията по Договор за 1 ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД. При нарушаване на тези условия кредитополучателят губел право да ползва преференциите, като максималният размер, до който можел да достигне лихвения процент при неизпълнение на тези условия бил 6-месечен SOFIBOR и фиксирана надбавка от 13,964%. Сочи, че за периода 05.01.19г. до 01.02.19г. остатъчната главница е олихвявана с ГЛП от 14,127%, а от 01.02.19г. до 15.07.19г. – с ГЛП от 14,087% и от 15.07.19г. до 08.10.19г. – с ГЛП от 14,077%. Твърди, че последното плащане по кредита било на 02.04.19г., като към датата на подаване на исковата молба били просрочени 9 месечни вноски с падежи от 05.02.19г. до 05.10.19г.вкл. Прави изявление, че поради допуснатата забава съгласно предвиденото в т.19.2 от ОУ счита кредита за предсрочно изискуем.

Сочи, че на осн. т.19.1 от ОУ е начислена при забава в плащанията и санкционираща лихва в размер на 10%.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Д. А. от гр.Варна, чрез назначения особ.представител адв.П.П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва начина на формиране на лихвения процент, тъй като не било ясно кой индекс се прилага и при какви условия, поради което и следвало да се приеме за приложима лихва от 8,514%.

Поддържа тези възражения и спрямо приложимата лихва при изгубване на преференциите, като счита за приложима лихва от 13,964%. Твърди, че банката едностранно е променила лихвените проценти, без да уведоми кредитополучателя, вкл. за промяна на погас.план и дължимата месечна вноска. Оспорва размера на дължимата главница, както и дължимостта на догов.лихви и лихв.надбавка за забава и начина на изчисляването им. Намира за неравноправни клаузите на т.7.6, т.7.7, т.9.1, т.19.1 и т.19.2 от ОУ, тъй като били неясни, не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между банката и потребителя. Излага, че вземането не било изискуемо и не е обявена предср.изискуемост по надлежния ред.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложеният по делото договор за кредит за текущо потребление от 02.12.15г., чието подписване от страните не се спори, банката 2 е предоставила на ответника -кредитополучател кредит в размер на 50000лв с краен срок на погасяване 120 месеца от датата на усвояването. Договорено е в чл.8 от договора, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката променлив лихвен процент от 9,5% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR /който към този момент е 0,986%/ и фиксирана преференц.надбавка от 8,514%, при изпълнение на условията по Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД.

Договорено е, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като макс.размер, който може да достигне е променливия лихвен процент, приложим по стандартни потр.кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка от 13,964%. Изрично е предвидено, че неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са приети от кредитополучателя. Съгласно същите в чл.19.1 е предвидено, че при забава в плащането на месечната вноска, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%, а в чл.19.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.

Така представеният договор за кредит и ОУ към него са подписани от ответника по делото в качеството му на кредитополучател, като автентичността на тези документи не е оспорена своевременно, поради което и следва да се приеме, че ответника е запознат и се е съгласил с регламентите на договора и ОУ. Възражението на отвeтната страна, релевирано в отговора, за неяснота на договора по отношение на приложимия индекс при определяне на лихвения процент не се споделя от съда, доколкото от ОУ към договора / чл.7.1/ изрично е предвидено, че при кредити, отпускани в лева, какъвто е процесния, приложение намира индекса SOFIBOR.

Ответната страна в отговора си е релевирала възражения за неравноправност на договорни клаузи, касаещи начина на формиране на дължимата лихва и даващи възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката.

3

В разглеждания случай кредитополучателя – физическо лице се явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като договорите за кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

В чл.8 от договора е предвидено кредита да се олихвява с променлив лихвен процент от 9,5% годишно, формиран от стойността на 6месечен SOFIBOR /който към този момент е 0,986%/ и фиксирана преференц.надбавка от 8,514%, при изпълнение на условията по Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД, като при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като макс.размер, който може да достигне е променливия лихвен процент, приложим по стандартни потр.кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка от 13,964%.

В чл.7.6 от ОУ е посочено, че ако кредитополучателят ползва лихвена преференция/отстъпка, в случай на неизпълнение на някое от условията, подробно описани в Договора, кредитополучателят губи правото да ползва изцяло или отчасти съответната преференц.лихва/отстъпка, като кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително 4 завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.

Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин / в този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.

№4452/14г. на ВКС/.

В случая е видно, че съгласно горепосочените разпоредби кредиторът разполага с едностранната възможност, по своя преценка, да увеличава лихвения процент над договорения до максимален размер- 6месечен SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка от 13,964%, без да са посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до тази промяна. Не е ясна методиката, при която е извършено увеличението и е определен размера на приложимия лихвен процент и то в максималния предвиден размер, като същата е извън договорното съдържание и зависи от преценката на кредитора. Липсват и доказателства кредитополучателят да е уведомен за така извършената едностранна промяна от страна на кредитора. Ето защо тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат ясни, предвидими, определени или с възможност за точна определяемост параметри на задълженията, а са 5 поставени в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузите на т.7.6 и т.7.7 от ОУ, както и чл.8 от договора в частта за едностранно изменение на възнаградителната лихва поради отпадане на първоначалната преференция, се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, т.11 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на целия договор, като между страните следва да се прилагат първоначалните условия на договора.

Възраженията за нищожност поради неравноправност и на клаузите на т.9.1, 19.1 и 19.2 от ОУ са неоснователни. Както в ОУ / т.9.1-9.3/, така и в погас.план се съдържа достатъчно ясна и разбираема за кредитополучателя информация за това какво се включва в ГПР, както и кои са допълнителните допускания, които банката отчита при изчисляването му.