Решение № 955 от 29.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. София, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Николова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500777 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №266502/11.11.2021 г., постановено по гр.д.

№10346/2020 г. на СГС, ГО I – 11 състав, с което по предявени от В. Й. Б. против Б.Р.

Я. обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД: за сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца във връзка с травматично увреждане на лявата ръка – прободно-прорезна рана на лявата ръка, нанесена с нож от ответника на ищеца на 11.10.2019 г., при която са му били прерязани сухожилията на мускулите-разгъвачи на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка; за сумата 169 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца разходи за лечение – медицински консумативи и престой за лечение; за сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страхове, тревоги, отчаяние, в резултат от възбуден основателен страх за живота и здравето му от извършената на 11.10.2019 г. от ответника по отношение на ищеца закана за убийство, като е предявена и претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на деликта – 11.10.2019 г. до окончателното плащане, и за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди от датата на извършване на разходите за лечение – 02.12.2019 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца: обезщетение в размер на 18 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от травматичното увреждане на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2019 г. до окончателното плащане; обезщетение в размер 84,50 лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума за 1 периода от 02.12.2019 г.; обезщетение в размер на 250 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от възбудения основателен страх за живота и здравето на пострадалия, в резултат от отправената от ответника към ищеца на 11.10.2019 г. закана за убийство, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.10.2019 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за разликата над тези размери, и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С въззивна жалба вх.№365 226/25.11.2021 г., уточнена с Молба вх.

№368450/08.12.2021 г., ответникът Б.Р. Я., чрез адв. В.П., обжалва постановеното решение в осъдителната му част само по иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматичното увреждане на лявата ръка, с оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо завишен размер от 36 000 лв. на това обезщетение, и при подценяване на приноса на пострадалия за настъпване на увреждането. С уточняващата молба изрично се заявява, че решението на първостепенния съд не се обжалва в частта му по иска за обезщетение за неимуществени вреди от отправената закана за убийство, и по иска за обезщетение за имуществени вреди. Релевирани са оплаквания за несъобразяване на всички аспекти на поведението на пострадалия преди и по време на настъпване на увреждането – противоправното поведение на ищеца като водач на МПС непосредствено преди конфликта, с което на два пъти предизвиква ПТП и застрашава здравето на бременната съпруга на ищеца и живота на неговото потомство, хулиганското му поведение – отправените към ответника псувни и закани по време на конфликта, непосредствено преди увреждането, както и че увреждането на ищеца е било нанесено от ответника в условията на осъществена от него самоотбрана срещу физическо нападение, осъществено от пострадалия, и нанесени преди това от ищеца на ответника леки телесни повреди по хулигански подбуди. Не е съобразено, че ищецът не е трудоустроен и продължава да упражнява професията на шофьор. При преценката на заключенията на медицинските експертизи съдът не съобразил установеното обстоятелство, че той понастоящем работи като шофьор на линейка в „Бърза помощ“, което не е взето предвид от експертизата, и противоречи на заключението, че ищецът понастоящем не може да свива напълно пръстите си. Настоява се за значително намаляване на размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от травматичното увреждане на лявата ръка, както и признаване на по-съществен принос на пострадалия за настъпване на увреждането.

Въззивната жалба депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез процесуален представител, чиито действия са изрично потвърдени от въззивника и е представено надлежно упълномощаване. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Във въззивната жалба на ответника са релевирани оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта му за разноските, които са били разгледани от компетентния първостепенен съд по реда на чл.248 от ГПК, който се е произнесъл по тях с Определение №260966/08.02.2022 г., постановено по гр.д.№10346/2020 г. на СГС - ГО I – 11 състав, като е допуснал изменение на Решение №266502/11.11.2021 г. в частта му за разноските, и определението е влязло в сила.

Въззивната жалба на ответника е връчена на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№372127/30.12.2021 г., подаден от В. Й.

Б., чрез адв. Я. А., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната 2 жалба на ответника, и се настоява същата да се остави без уважение, като бъде потвърдено решението в обжалваната осъдителна част. Изложени са съображения за извършен от съда задълбочен анализ на събраните доказателства, и правилно приложение на императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, относно деянието, извършено от ответника, вината му и причинените вреди. Решението е правилно в осъдителната му част, като се поддържа неправилност на решението в отхвърлителната му част, чрез нарушението на чл.52 от ЗЗД и на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Доводите за „политане“ на съпругата на ответника – пътник в неговия автомобил, са въведени едва с въззивната жалба, въз основа на показанията на същата, разпитана като свидетел, който е заинтересован от изхода на делото в полза на ответника.

Доводите на ответника за допуснати нарушения от ищеца на ЗДвП и евентуални неосъществили се отношения между страните в резултат от ПТП, не са относими към спора. Неоснователно е оплакването, че нараняването не възпрепятства ищеца да работи като шофьор – приетата СМЕ установява, че при процесния инцидент ищецът е получил увреждане в областта на гривнената става със срязване на сухожилията разгъвачи на 3., 4. и 5. пръсти на лявата ръка, и трайно нарушения юмручен захват в резултат на това увреждане, който не изключва възможността на ищеца да осъществява изобщо такъв захват. Неоснователни са оплакванията за неточност на приетите по делото СПЕ и СМЕ – същите са приети без възражения, поради което оспорването им е преклудирано. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено съобразно моралните и етичните норми, съответства на паричния еквивалент на претърпените болки и страдания. Неправилно обаче е прието от съда наличие на принос на пострадалия за настъпване на увреждането, във връзка с което е депозирана въззивна жалба от ищеца. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

С Въззивна жалба вх.№366076/29.11.2021 г. ищецът В. Й. Б., чрез адв. Я. А., обжалва решението в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от травматичното увреждане на лявата ръка, за разликата над размера от 18 000 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв., както и с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 84,50 лв. до пълния предявен размер от 169 лв., и с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди от закана за убийство за сумата над уважения размер от 250 лв. до пълния предявен размер от 11 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилна преценка на свидетелските показания на свидетелите, разпитани по искане на ответника. Не е анализирано заключението на СМЕ, което установява липсата на пълно възстановяване на ищеца от травматичното увреждане на лявата ръка, и остатъчният пожизнен белег от него. Съдът е допуснал противоречие в мотивите си относно претърпените от ищеца негативни емоции - стрес, безпокойство, страх за живота си, пренебрегнати са събраните доказателства от показанията на св. П. за настъпила съществена промяна в поведението на ищеца след инцидента, и раздяла със съпругата му. Неправилно е уважено възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като не е доказана по несъмнен начин причинно-следствената връзка на поведението на пострадалия с настъпилия вредоносен резултат. Размерът на съпричиняване от 50% не е определен по справедливост, и не са изложени конкретни аргументи за така определения размер, не е изследван задълбочено доказателственият материал във връзка с приноса на пострадалия, пренебрегнати са приетите СПЕ и СМЕ и осъдителната присъда, изводите на съда за фактите не съвпадат с действителното фактическо положение. Настоява се за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част изцяло, като се уважи 3 предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от травматичното увреждане до пълния му предявен размер от 36 000 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2019 г. до окончателното плащане, искът за обезщетение за имуществени вреди да се уважи за сумата над 84,50 лв. до размера от 169 лв., и искът за обезщетение за неимуществени вреди от възбудения основателен страх за живота и здравето на пострадалия да се уважи за сумата над 250 лв. до пълния предявен размер на този иск от 11 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.10.2019 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез редовно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

Пред въззивната инстанция между страните не е спорно, че на 11.10.2019 г., ответникът е причинил на ищеца телесно увреждане, изразяващо се в порезна рана по гърба на лявата ръка. Не се спори по наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника за имуществени вреди от причиненото му телесно увреждане, до размера от 84,50 лв., както и по наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника за неимуществени вреди от закана за убийство, до размера от 250 лв. – като в тези части решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано в осъдителната му част. Спорен между страните е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от травматичното увреждане на лявата ръка, както и размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от закана за убийство - за размера над 250 лв., до пълния предявен размер на иска от 11 000 лв. Спори се по дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, за размера над 84,50 лв., до пълния предявен размер на този иск от 169 лв., като се оспорва наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.