Решение № 17986 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17986 гр. С., 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110146233 по описа за 2025 година

„Т. С.”ЕАД е предявила срещу Г. С. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4063.12 лева /2077.44 евро/ – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 до 30.04.2024, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 697.62 лева /356.68 евро/- лихва за забава за периода от 15.09.2023 до 17.05.2025, сумата от 40.75 лева /20.83 евро/ – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 до 30.04.2024, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 9.80 лева /5.01 евро/ –лихва за забава за периода от 16.07.2022 до 17.05.2025.

Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответницата се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и 1 обезщетение за забавено изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. С. И. е представила отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.Твърди, че предвид липсата на валидно действаща формула за изчисляване на потребената топлинна енергия, претенцията е неоснователна.Оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

Съдът като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от писмо от С. община-Район „К. село“ апартамент 2, находящ се във вх.1, бл.220, жк. К. село, гр.С. е продаден на С. Н.а И.-Д. и А. И. Д. с договор за продажба от 15.01.1987г.

По силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.01.1987 С. Н.а И. – Д. и А. И. Д. са придобили апартамент №2, на 1-ви етаж, в жил. сграда бл.220, вх.А, в жк. „К. село“, гр.С..

Видно от удостоверение за родствени връзки С. Н.а И. е майка на Г. С. И..

Видно от удостоверение за наследници С. Н.а И. е починала като е оставила за свой наследник по закон Г. И..

Видно от удостоверение от ГИС С. стар адрес-жк. „К. село“, бл.220 се отнася за жилищна сграда с настоящ адрес:жк. „К. село“, кв. Б., блок 220, с вх.А-Е.

Видно от протокол от 26.08.2002 на ОС на ЕС с адрес:гр.С., жк. „К. село“, бл.220, вх.А, Б и В е взето решение да се сключи договор с „Б. България“ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и за индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти.Договорът е сключен на 10.10.2002г.

По делото са представени Общи фактури №1026898944 за периода от 01.05.2022-30.04.2023 и Обща фактура №1033072447 за периода от 01.05.2023-30.04.2024..

По силата на Договор №Д-0-72/09.06.2020 „Т. С.“ЕАД е възложила на „Б.“ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда –етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. С..

2

По делото са представени индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на ТЕ.

Съгласно заключението на СТЕ през процесния период е начислявана топлинна енергия от 3 броя радиатори без уреди и щранг лира като отоплително тяло без индивидуален уред-по максимална оценка и сградна инсталация.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като в процесния апартамент отопляемият обем по проект е 139 куб.м.За отчетен период от 01.05.2022 до 08.11.2022 /192 дни/ топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, като имот без водомер.За периода от 8.11.2022 до края на процесния период топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена на база на отчет на един водомер и е изчислена съгласно Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №04-1 от 12.03.2020.

Съгласно заключението на ССЕ главницата за топлинна енергия възлиза в размер от 2077.44 евро, а лихвата за забава възлиза в размер от 256.71 евро.Съгласно заключението на ССЕ стойността на дяловото разпределение възлиза в размер на 20.82 евро.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да 3 заплащат цената на топлинната енергия.

По силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.01.1987 С. Н.а И. – Д. и А. И. Д. са придобили апартамент №2, на 1-ви етаж, в жил. сграда бл.220, вх.А, в жк. „К. село“, гр.С..

С оглед на което С. Н.а И.- Д. и А. И. Д. са били собственици на процесния имот.

Видно от удостоверение за родствени връзки С. Н.а И. е майка на ответницата Г. С. И..

Видно от удостоверение за наследници С. Н.а И. е починала като е оставила за свой наследник по закон ответницата Г. И..

Не се установява А. И. Д. да е в родствени връзки с Г. С. И..

В случая всеки от съсобствениците С. Н.а И.- Д. и А. И. Д. са притежавали по ½ идеална част от процесния имот. Дори и да се приеме, че имотът е придобит в режим на СИО, със смъртта на С. И.- Д. е прекратена СИО и тя се е трансформирала от бездялова в дялова съсобственост с квоти от по ½ идеална част.

С оглед на което ответницата е придобила от С. И. по наследяване нейната ½ идеална част от процесния имот. Другият съсобственик на имота с ½ идеална част е Асен Димитров.

Ответницата в качеството си на съсобственик с ½ идеална част от процесния имот се явява и потребител на топлинна енергия, като следва да отговаря за ½ част от задълженията за топлинна енергия на процесния имот.

Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот.

Съгласно заключението на СТЕ през процесния период е начислявана топлинна енергия от 3 броя радиатори без уреди по максимална оценка и щранг лира като отоплително тяло без индивидуален уред-по максимална оценка и сградна инсталация.Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като в процесния апартамент отопляемият обем по проект е 139 куб.м.За отчетен период от 01.05.2022 до 08.11.2022 /192 дни/ топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при 4 норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, като имот без водомер.За периода от 8.11.2022 до края на процесния период топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена на база на отчет на един водомер и е изчислена съгласно Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №04-1 от 12.03.2020.

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на главницата за топлинна енергия възлиза в размер от 2077.44 евро /4063.12 лева/.

В заповедното производство ответницата е направила възражение за давност.

Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по евентуално заявеното възражение за давност.

Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 22.05.2025, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.05.2022. Вземането за м.04.2022 е станало изискуемо на 15.06.2025 и същото не е погасено по давност. Вземането за м.03.2025 е станало изискуемо на 15.05.2025 и същото е погасено по давност.

Предмет на делото са вземания за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 до 30.04.2024 и същите не са погасени по давност.

Предвид изложеното съдът намира, че стойността на топлинната енергия възлиза в размер на 2077.44 евро /4063.12 лева/.

Доколкото ответницата е собственик с ½ идеална част от процесния имот тя следва да отговаря за ½ част от сумата от 2077.44 евро /4063.12 лева/ или за сумата от 1038.72 евро /2031.56 лева/.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от сумата от 2031.56 лева /1038.72 евро / и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 4063.12 лева/2077.44 евро /.

По отношение на лихвата за забава

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че лихвата за забава възлиза в размер от 256.71 евро /502.08 лева/.

5

Доколкото ответницата е собственик с ½ идеална част от процесния имот тя следва да отговаря за ½ част от сумата от 256.71 евро /502.08 лева/ или за сумата от 128.35 евро /251.04 лева/.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 251.04 лева/128.35 евро/ и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 697.62 лева /356.68 евро/.

По отношение на дяловото разпределение

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на дяловото разпределение възлиза в размер на 20.82 евро /40.72 лева/.

Доколкото ответницата е собственик с ½ идеална част от процесния имот тя следва да отговаря за ½ част от сумата от 40.72 лева/20.82 евро/ или за сумата от 20.36 лева /10.41 евро/

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 20.36 лева /10.41 евро/ и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 40.75 лева /20.83 евро/.

По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което съдът приема, че ответницата не дължи лихви за забава върху дяловото разпределение.

С оглед на което иск ът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 600.32 евро, от които 49.19 евро /96.22 лева/ – държавна такса, 250 евро- депозит за СТЕ, 250 евро-депозит за ССЕ и 6

51.13 евро /100 лева/ –юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от 287.34 евро.

Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от 74.76 евро, от които 49.20 евро /96.23 лева/ и 25.56 евро /50 лева/ – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от 35.78 евро.

Процесуалното представителство на ответника е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.

Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 2 съдебни заседания без участието на процесуалния представител на ответницата.Съдът намира, че адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА следва да бъде в размер от 204.52 евро /400 лева/.Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на процесуалния представител на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 106.62 евро.