Решение № 93 от 26.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Смолян, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20225400500050 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 416/14.12.2021 г. по гр. д. № 308/2021 г. Смолянски районен съд е признал за установено в отношенията между Р. Г. С. и „Банка ДСК“ АД, че сключеният между тях договор за потребителски паричен кредит „Експресо“ № **** от 12.12.2015 г. е нищожен на основание чл. 26 ал.

1 предл. І от ЗЗД /противоречи на закона/, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД /накърнява добрите нрави/, поради което дължи само чистата стойност на полученото по договора за кредит.

Със същото решение ответната банка е осъдена да заплати на адв.

Л. Я. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 50, 00 лева и 180 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за СИЕ.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. И.Б., с оплаквания, че е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът не е анализирал систематично всички доказателства по делото, не е анализирал възраженията на ответната страна, изложени в отговора на исковата молба и в хода на делото. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 22, във вр. с чл. 10 ал. 1 1 от ЗПК, като се твърди, че договорът между страните отговаря на всички изисквания на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, тъй като съдържа всички предвидени в текста реквизити. Твърди се, че текстът на т. 8 част І е ясен и написан на разбираем език – предоставеният кредит се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 9. 35 % на година за целия срок на договора; чл. 4 част ІІ – главницата се олихвява с посочения лихвен процент, лихвата за периода на погасяване се пресмята на ден и се дължи до пълното погасяване на кредита. Сочи се, че размерът на лихвения процент е фиксиран и не е променян с оглед установеното и от СИЕ. Твърди се, че изводът на съда е неясен и няма отношение към формиране на дълга, като размерът на лихвата, начислен върху главницата за всяка вноска е отразен в погасителния план.

Прави се позоваване на съдебна практика относно начина на посочване на дължимата договорна лихва.

Относно извода на съда за неяснота на клаузата в Част І т. 12 от договора, според която общата дължима сума към момента на сключване на договора е 6 619, 60 лева, както и сума за предварителния период по чл. 4 т. 4 от част ІІ, се твърди, че голословно се приема, че клаузата е неясна относно общата дължима сума на основание чл. 10 ал. 1 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 7 от ЗПК; твърди се, че не е взето предвид вписаното, че размерът на дължимата сума за лихва през предварителния период е посочен в погасителния план и видно от него, такава не е начислявана, което се установява и от таблицата към СИЕ.

По-нататък във въззивната жалба се възразява срещу изводите на районния съд за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Прави се позоваване на чл. 11, чл. 7 и чл. 5 от договора, като се твърди, че те дават максимално пълна информация за разходите, които ще бъдат включени; ясно са формулирани клаузите, касаещи ГПР – размер и начин на формиране

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. Г. С., чрез пълномощник адв. Л. Я., с който се прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В отговора на ищцата се поддържа доводите, че в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, като не става ясно дали начисляването му се извършва върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница; липсва яснота как този фиксиран лихвен процент се съотнася към годишния процент на разходите по договора. Твърди се, че общият размер на сумата, която потребителят следва да върне, не е посочен като абсолютна стойност; не е посочено в договора как е формиран ГПР и кои компоненти точно са включени в него.

Изразява се несъгласие с обективираното в мотивите на решението изявление на вещото лице, че оставащата главница в качеството й на чиста стойност по смисъла на чл. 23 от 2

ЗПК е 1 283, 26 лева – чистата стойност на получения кредит е в размер на 5 000 лева, при изплатени от ищцата 5 110, 93 лева, надвнесени са 110, 93 лева; в противен случай се обезсмисля разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение, претендират се разноски за двете съдебни инстанции; не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание за жалбоподателя юрисконсулт И.Б. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата не се явява и не изпраща представител.

Пълномощникът й адв. Л. Яневлиева в писмено становище оспорва въззивната жалба и поддържа доводите в отговора.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Предмет на иска е Договор за кредит „Експресо“ № ****, сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Р. Г. С. от 12.12.2015 г. По силата на този договор банката предоставя на кредитополучателят Р. Г. С. кредит в размер на 5 000 лева, със срок на договора до 25.12.2020 г. В чл. 8 е уговорен номинален фиксиран лихвен процент в размер на 9, 35 % на година за целия срок на договора, в чл. 11 е уговорен ГПР в размер на 12, 59 %; в чл.

12 е посочена обща сума, дължима от кредитополучателя – 6 619, 60 лева; в чл. 14 е предвидена такса по одобрение на кредита в размер на 128, 25 лева; в чл. 15 е уговорена застраховка „живот“ на кредитополучателя – разходи за застраховка в размер на 1, 44 % годишно върху остатъка от главницата по кредита.

Съдът съобрази, че за да бъде определена като неравноправна една клауза, трябва да се установят следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя. След анализ на клаузите в договора, настоящият състав достига до заключението, че неговото съдържание е в съответствие с изискванията на ЗПК и съответно липсват договорки, които могат да бъдат отнесени към категорията на неравноправните.

От ответника като неравноправни са оспорени клаузите от договора досежно начина на формиране на годишния лихвен процент и 3 съгласието на кредитополучателя банката да променя едностранно същия.

Действително в случай, че годишният лихвен процент е променян едностранно от банката в посока на неговото увеличаване, е необходимо да бъде изследван въпроса за евентуалната неравноправност на тези клаузи и дали се дължи лихва над първоначално уговорения между страните лихвен процент. В настоящия случай обаче от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че за целия период на договора годишният лихвен процент не е променян – приложен е първоначално договорения лихвен процент в размер на 9, 35 % за целия срок на договора.

Базисния лихвен процент на банката е понятие, което определя начинът, по който всяка банка самостоятелно определя какъв процент на кредитиране да прилага за всеки един отделен вид кредитно правоотношение /посочва се различна надбавка за всеки вид кредит – потребителски, ипотечен, овърдрафт и т. н. /. Принципно неравноправността в клаузите, в които се уговаря размера на лихвата по кредита, произтича не от факта на съществуването на БЛП, а от факта, че банката може едностранно да изменя размера на уговорения между страните при сключване на договора лихвен процент /който към момента на поемане на задължението от страна на кредитора е ясно определен като абсолютна стойност/. За да не бъде уговорката за определяне на лихвата по кредита обявена за неравноправна клауза, е необходимо да е ясно изначално при какви условия банката може да измени размера на лихвата /съгласно трайната практика на ВКС/. В конкретния случай обаче не е налице изменение на лихвения процент за целия период на договора /съгласно изготвената по делото ССЕ - т. 12, "от проверените документи при ищеца няма данни за промяната на лихвения процент и ГПР по кредита"/. Следователно въпросът за неравноправността на посочената клауза не се поставя или дори и да бъде поставен, той е неотносим към предмета на доказване, понеже не е довел до различен процент на лихвата, приложим за срока на договора. Дори и да е бил уговорен размер на лихвата по кредита с възможност банката едностранно да изменя размера на лихвата /която едностранна възможност при определени условия може да се яви неравноправност/, то банката не се е възползвала от предоставената й възможност и не е изменила размера на лихвата. Самата лихва /която е приложима за целия период на конкретния договор/ е по размер в рамките на допустимото от ЗПК, а именно 9, 35 %. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е създадено 4 ограничение само за размера на ГПР – до 50%, но не и на лихвата по кредита, а съгласно практиката на ВКС – 30% годишна лихва е приета за граница, до която клаузата не противоречи на добрите нрави. Поради това уговорката в частта за размера на договорната лихва не се явява неравноправна клауза.

Следователно договорната лихва следва да се дължи в пълния й установен размер.

С оглед служебното си задължение да следи за спазване на императивни норми, съдът, извършвайки проверка, достига до извод, че подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК към датата на възникване на облигационната връзка, договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин.

Цялата преддоговорна информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план. В погасителния план към договора за кредит – Приложение № 1, подписан от кредитополучателката, детайлно са посочени падежа на всяка погасителна вноска, размера на погасителната вноска, както и съдържащите се във всяка вноска компоненти по размер – лихва, застраховка и главница; като след всяка анюитетна вноска е посочен е остатъка по главницата на кредита.

С оглед на обстоятелството, че представяният погасителен план (Приложение № 1 към договора за банков кредит) е част от предметното съдържание на учреденото кредитно правоотношение (изрично в погасителният план е удостоверен същият номер, под който е описан договорът за банков кредит - № ****, като в него е удостоверена идентична сума на кредита и размера на уговорената възнаградителна лихва 5 000 лв. при "номинален лихвен процент" от 9, 35 %), необоснован се явява поддържаният довод, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с императивни правила на закона - арг. чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК .

Изрично в клаузата на чл. 11 от договора за кредит страните са уговорили, че годишният процент на разходите (ГПР), който изразява стойността на насрещната парична престация за ползване на заетия финансов ресурс (арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК , уреждащ легална дефиниция на това понятие), възлиза на 12, 59 % (годишен процент). Размерът на ГПР по кредита е 12, 59 5

%, което е в рамките на законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК , поради което и не се констатират нищожни клаузи в тази връзка. В чл. 7 от част ІІ от договора детайлно са посочени включените в ГПР разходи- лихва, такси и застраховки от задължителен характер; посочени са начинът на изчисляване при изредените допълнителни допускания; посочено е, че общата сума, дължима от кредитополучателя, посочени в част І т. 12, представлява сборът от общия размер на кредита, общите разходи по кредита и сумата на предварителния период по чл. 4 ал. 5.