Решение № 1536 от 26.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. Пловдив, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330207651 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0441-000487/28.10.2021 г. на началник на Четвърто РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М. В. М. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Аргументите се свързват с допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, което е нарушила правата му, като по-конкретно се сочи това да е в неяснота какво е конкретното поведение, довело до ангажиране на отговорността му предвид няколкото хипотези на нарушена норма, а така и също относно наказването му по резултатите, отчетени от техническото средство дрегер, а не тези от химическата експертиза. Евентуално моли да се приеме, че показанията на техническото средство не са точни поради приемане медикаменти. В съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, а отделно се сочи да е липсвало управление на превозното средство.

Въззиваемата страна в писмо становище поддържа законосъобразността на обжалваното постановление от материална и процесуална страна. Счита нарушението за доказано.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

1

На 18.09.2021 г. около 00:52 ч. жалбоподателят М.М. се намирал в питейно заведение на ул. „Георги Бенковски“ в гр. Пловдив със свои познати и употребил алкохол. До там отишъл със собствения му мотоциклет „Хонда ВТХ 1300“ с рег. № ***, като го паркирал пред заведението, където улицата била пешеходна зона. Решил да прибере мотоциклета в гаража на своя познат К.Т., който се намирал в близост, на ***, защото бил употребил алкохол и нямало как да го управлява, нито как да го остави на улицата. Понеже мотоциклетът бил тежък, той не можело да се бута, а следвало да се възседне и по този начин да бъде откаран до гаража. Така направил и жалбоподателят, който при качването поставил и контактния ключ на съответното място. Дал контакт, запалил двигателя на мотоциклета и започнал да го бута чрез краката си в посока *** към мястото, където решил да го остави, като фарът на превозното средство светел. В същото време на близко се намирали *** А.Д. и К.К.. Те забелязали движещия се в пешеходната зона мотоциклетист, който заобикалял намиращите се там хора. Доколкото изпълнявали задълженията си по специализирана полицейска операция по безопасност на движението, решили да спрат мотоциклетиста и да му извършат проверка. Когато се намирал на ***. му направил жест с ръка да спре, при което водачът спрял, непосредствено след което леко потеглил. Затова полицейският служител се пресегнал и извадил контактния ключ на МПС от мястото му. Ясно възприел работещия двигател на мотоциклета. Поискал му документите, които водачът му предоставил и била установена самоличността му – М.М.. По време на проверката водачът замирисал на алкохол на полицейския служител, поради което последният решил да извърши и такава проверка. Тествал го с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNJ-0031 и тестът излязъл положителен.

Показанията посочили 1,13 промила алкохол в издишания въздух. Показал на водача пробата и му издал медицински талон за изследване № 122676. Бил му връчен в 01:30 ч. Жалбоподателят решил да даде кръвна проба. Явил се в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив в 01:50 ч. и дал кръвна проба. Пробата била изследвана чрез газхроматографки метод и отчела 0,97 промила наличие на алкохол в кръвта.

Техническото средство преминало последваща проверка на 24.08.2021 г. в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери.

Не се установява жалбоподателят да е приемал някакви медикаменти, които да са повлияли на резултатите от пробите.

За установеното на място нарушение бил съставен АУАН серия АA бл. № 800748 от 18.009.2021 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за това, че жалбоподателят като водач управлявал мотоциклет с 1,13 промила в кръвта.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.Д.

– актосъставител, и

К.Т., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване № 122676, извлечение от паметта на техническо средство стр. 44/48, писмо за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол № 648/20.09.21 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 080481 от 18.09.2021 г. и оправомощителна заповед № 317з-54842 02.07.2020 г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че проверката е осъществена във връзка със специализирана операция по безопасност на движението. Спомня си, че водачът на мотоциклета е бил мъж, че същият се движил е пешеходна зона с него, както и че двигателят му бил пуснат, а при спирането извадил ключа от мястото за поставянето му върху мотоциклета, тъй като водачът леко потеглил. Спомня си да му е замирисал на алкохол, което породило и проверката, показала резултат от 1,13 промила. Съдът намира показанията му за съответни на останалия доказателствен масив и най-вече разпечатката от памет на техническото средство, която потвърждава в 00:52 ч. същата дата да е извършена проба, която да е отчела резултат от 1,13 промила.

Показанията на свидетеля Т. съдът също оцени с доверие в по-голямата им част, доколкото те се потвърждават от тези на полицейския служител, като например за това, че водачът се е бил качил върху мотора. Не се оцениха единствено в частта им, в която твърди да не е бил запален двигателя на мотора. От една страна показанията му в този пасаж противоречат на тези на полицейския служител, от друга и на твърдението на жалбоподателя в пренията, че фарът на мотора светел, а така също и защото въз основа на горните аргументи показанията му могат да се ценят положително единствено и само при съвпадение с останалите доказателства, в контекста на заявеното от свидетеля, че същата вечер бил употребил количество твърд алкохол. Затова и съдът не възприе тезата, че мотоциклетът не е бил със запален двигател. В останалата си част обаче показанията на Т. са съответни на всички доказателства, не са вътрешно противоречиви, логични и последователни са, поради което и съдът ги оцени с доверие.

Въз основа на горното не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това показанията на свидетеля съдът оцени като достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете в административнонаказателното производство.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, за което са се подписали на него и е предявен за запознаване на жалбоподателя. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност на жалбоподателя да изложи възраженията си срещу него, което е и сторил.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената 3 част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС след употребата на алкохол, което е установено след положителна проба с техническо средство. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Същевременно съдът намира, че е налице друго нарушение на процедурата по установяване на нарушения от разглеждания вид. Материята е специално регулирана от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Този нормативен акт урежда реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата се уреждат начините, чрез които може да се установяват релевантните обстоятелства за ангажиране на отговорност за съответното нарушение. Проверката на контролните органи на място започва с използването на техническо средство, в случая Алкотест Дрегер – чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Същевременно проверката с техническо средство не е основният начин за установяване на конкретните нива на алкохол. Това по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредбата са тестване с доказателствен анализатор и/или пробите за изследване.

Следва да се заключи, че, доколкото резултатите от техническото средство, с което са изпробвани водачите, те се ползват при положение на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване. Оттук и резултатите от техническото средство не следва да се ползват при наличие на изпробване чрез някой от другите методи.

Обратното, би дало преимущество на точността на изследване чрез техническо средство и ще обезсмисли останалите методи на изследване, какъвто не е смисъла на нормативния акт. Така също и ще е в нарушение на нормативната рамка, която позволява ползването на тези резултати само при определени условия.

В конкретния случай съдът намира, че е допуснато именно такова нарушение на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по смисъла на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Прието е в наказателното постановление, а и затова е наказан жалбоподателят, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол от 1,13 промила в издишания въздух. Същевременно водачът е дал кръвна проба, която е отчела пониско съдържание на алкохол и то в кръвта, а именно от 0,97 промила. Вместо обаче наказващият орган да се съобрази с резултатите от кръвното изследване, той е приел за меродавен резултатът от техническото средство Алкотест Дрегер. Като е сторил това, той е нарушил именно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата и се е позовал на резултат за наличие на алкохол без да са били налице предпоставките за това. Това съдът намира за съществено нарушение от категорията на неотстранимите независимо, че все пак се установява наличието на алкохол. Същността на спазване на установения ред изисква не съобразяването му с оглед на конкретни обективни данни, а за всички възникнали случаи, тъй като както в този може и да се установи по-ниско, но в рамките на ангажиране на отговорността, съдържание на алкохол в кръвта, така и в следващия хипотетичен случай е възможно дори и неустановяване на алкохол в кръвта.