Решение № 1161 от 23.07.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 886/2026
- Вид
- Решение № 1161
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 178 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1161 гр. Плевен, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430100886 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Б. срещу М. С. П., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4345,98 евро, главница по договор за заем от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем на 31.05.2024 г. в гр. Плевен, по силата на ищецът предал на ответника М. П. паричен заем в размер на 8500 лв./4345,98 евро със задължение на последния да върне сумата до 01.07.2024 г. Ищецът твърди, че е отправил многократни покани паричният заем да бъде върнат от ответника, но до настоящия момент той не бил върнат, поради което ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск, като моли той да бъде уважен със законните от това последици, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника на исковата молба.
В с.з. ищецът се явява лично и поддържа предявения иск, като моли да бъде уважен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От договор за паричен заем от 31.05.2024 г. сключен в гр. Плевен между Б. П. Б., като заемодател, и М. С. П., като заемополучател, се установява, че заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 8500 лв., която съгласно чл. 2 и чл. 3 е предадена в момента на подписване на договора в брой. Съгласно чл. 4 заемателят е поел задължението да върне заемната сума с уговорената лихва в срок до 01.07.2024 г. в брой. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 31.05.2024 г. на нотариус Соня Панчева.
1
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства, които се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност на осн. чл. 178 и чл. 179 ГПК. Не са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1,пр.1 вр. чл.240,ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно се установяват кумулативните елементи от фактическия състав на посочените материалноправни норми, тъй като страните са обвързани от валидно заемно правоотношение. Фактическият състав по сключване на реалния договор е завършен в деня на подписването му, от който момент съгласно чл.2 се счита, че заемната сума е предадена. В тази част договорът има характер на разписка и удостоверява не само сключването на реалния договор, но и изправността на кредитора по него, тъй като е предал фактическата власт върху заемната сума. От договора се установява и размер на заемната сума – 8500 лв./4345,98 евро., както и моментът от който основното задължение на ответника е станало изискуемо – 01.07.2024 г. С настъпването на посочената дата паричното вземане на заемодателя е изискуемо, съответно е придобило качеството на притезателно права, предмет на предявения иск. По делото не се установява да е извършено плащане,респ. не е установено точно изпълнение на задължението на заемополучателя.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен за сумата от 4345,98 евро, като на осн. чл. 78,ал.1 ГПК ответникът заплати и разноски на ищеца за платена държавна такса в размер на 173,84 евро.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 79,ал.1,пр.1 вр. чл. 240,ал.1 ЗЗД, сумата от 4345,98 евро, представляваща главница по договор за заем от 31.05.2024 г. в гр.
Плевен, сключен между страните.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 ГПК, сумата от 173,84 евро, представляваща сторените от ищеца разноски за платена държавна такса в първоинстанционното производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца, открита в БАНКА ДСК с IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2