Определение № 180 от 12.08.2024, Апелативен съд - Бургас

Мотиви към Определение № 180 от 12.08.2024г., постановено по ВЧНД № 173/ 2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас Производството по делото е по реда на чл.440 ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК. Образувано е по повод частен протест, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура – Сливен, против Определение № 280 от 03.07.2024г., постановено по ЧНД № 348/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което осъдената Б. Е. Х.П., ЕГН ********** е била условно предсрочно освободена от изтърпяване на останалата част, в размер на 1 година и 25 дни, от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, наложено й с Присъда от 06.07.2020 г., постановена по ВНОХД № 314/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, изменена с Решение № 49 от 09.11.2022 г. по наказателно дело № 340/2021 г. по описа на ВКС, I НО, в сила от 09.11.2022г.

С частният протест се оспорват фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че осъдената П. е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Сочи се, че за трайното и неотвратимо поправяне е нужно да са налице категорични и безпротиворечиви доказателства, свидетелстващи за приключилия поправителен процес и липсата на риск осъдената да извърши ново престъпление.

Прокурорът се позовава на изготвените спрямо П. 3 оценки на риска от рецидив и вреди, които съдържали показатели в обхвата на средните стойности, като окръжният съд не обсъдил факта, че при третата оценка показателят е увеличен от 43 на 50 точки, т.е. макар поправителният процес при П. да е започнал, той не е завършен, отчетени са няколко проблемни зони с необходимост от въздействие, част от поставените в последния план за изпълнение на присъдата цели не са изпълнени, и рискът от вреди е увеличен при последната оценка. Предлага оспореното първоинстанционно определение да бъде отменено и молбата за предсрочно освобождаване на осъдената да се остави без уважение.

В нарочно писмено становище, и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас поддържа протеста, позовавайки се на тълкувателни съображения, установени с Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. Аргументира се с колебанието в стойностите на риска, отразени в извършените спрямо осъдената оценки, възникване на периодични конфликти между П. и други осъдени лица, в изразено недоверие, мнителност и негативно отношение към медицинския персонал и останалите служители на затворническата администрация, склонността й да се съобразя единствено със своите виждания и цели и т.н. Предлага частният протест да бъде уважен, а молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение, тъй като липсват убедителни доказателства за нейното поправяне.

Процесуалният представител на Началника на Затвора - Сливен поддържа представеното пред първата инстанция становище, че в случая са налице предвидените в закона предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъдената, предвид постигнатия прогрес за изтърпяната част от наказанието и наличието на достатъчно фактори, които да я предпазят от последващо криминално поведение – висока степен на образование и професионални компетентности, запазена и активна семейна връзка, възможности за трудова реализация. Предлага оспореното определение да бъде потвърдено.

1

Упълномощеният защитник на осъдената П., в нарочни писмени възражения и пред въззивния съд, оспорва частния протест и поддържащото го становище на въззивния прокурор, поддържа теза за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както и за едновременното наличие на всички предвидени в чл.70 от НК предпоставки за предсрочното освобождаване на осъдената.

Позовавайки се на цитираните по-горе тълкувателни актове на Пленума на ВС, актуални и понастоящем, защитникът акцентира на указанието спрямо осъдените за първи път, при наличие на съответните предпоставки, своевременно да се постановява условно предсрочно освобождаване с оглед реализиране на превъзпитателната и стимулираща функция на тази институт. Счита представените пред първата инстанция доказателства за поправянето на осъдената, за достатъчни за извод, че тя действително се е поправила, предвид добрите й лични характеристики, стриктното спазване на вътрешния ред и режимните изисквания, липсата на дисциплинарни нарушения, упражнявания труд и активното участие на П. в множество проекти и общопенитенциарни мероприятия. Подлага на съмнение методологията и резултатите от оценката на риска, с оглед установените във въззивното съдебно следствие конкретни факти, ангажира и допълнителни писмени доказателства за влошеното здравословно състояние на осъдената, моли оспореното определение да бъде потвърдено.

Осъдената П. участва в производството лично. В личната си защита заявява, че при престоя си в затвора е преосмислила поведението си и не би допуснала да повтори грешките си. Позовава се на спазването на вътрешния ред, недопускането на нарушения, включително при работата й на външни обекти и при ползването на домашен отпуск. Сочи влошеното си здравословно състояние като причина за възникналите словесни спорове с други лишени от свобода и със служители на затвора, но изрично твърди, че не се е стигало до грубости, обиди или насилие, а понастоящем, след съответните прегледи и лечение, тези проблеми са изцяло преодолени. Акцентира на факта, че е изпълнила изцяло целите, поставени в първоначалния план на присъдата, а за текущия период планът включва нови 3 цели, едната от които е изпълнена изцяло, а останалите две са изпълнени в значителна степен. В последната си дума осъдената моли определението на окръжния съд да бъде потвърдено.

Частният протест е процесуално допустим – подаден е от легитимиран субект, срещу годен за инстанционен контрол по реда на Глава XXII от НПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл.440 ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 от НПК, и пред надлежния съД. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Основната фактология по делото е била надлежно установена от първата инстанция, и се свежда до следното:

С Присъда № 23/15.04.2019 г., постановена по НОХД № 2617/ 2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, осъдената П. е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.302а вр. чл.302 т.1 и т.2 вр. чл. 301 ал.1 предл. 1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, за което са й наложени кумулативно наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 15 години, „Глоба“ в размер на 15 000 лева, „Лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за срок от 15 години, „Лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за срок от 15 години, и „Конфискация на имущество“.

С Присъда от 06.07.2020 г., постановена по ВНОХД № 314/ 2019 г. по описа на 2

Апелативния специализиран наказателен съд, първоинстанционната присъда е отменена изцяло, и с постановената нова въззивна присъда осъдената П. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.302 т.1, т.2 и т.4 вр. б. „а“ вр. чл. 301 ал.1 предл. 1 и 2 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, за което са й наложени кумулативно наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, „Глоба“ в размер на 12 000 лева, „Лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ за срок от 9 години, и „Лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ за срок от 9 години.

С Решение № 49 от 09.10.2022 г. по н.Д. № 340/ 2021 г. по описа на ВКС, I НО, в сила от 09.11.2022г., въззивната присъда е изменена, като наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е намалено от 7 на 5 години, наказанието „Глоба“ е намалено от 12 000 лева на 10 000 лева, а наказанията „Лишаване от право да заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия“ и „Лишаване от право да се упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия“ са намалени от 9 на 7 години. В останалата част, въззивната присъда е потвърдена.

На 10.11.2022г. осъдената започнала изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години в Затвора - Сливен при първоначален „общ“ режим. На 07.12.2022г. е разпределена в ЗООТ „Сливен“ към Затвора - Сливен. От документите, приложени в затворническото досие на Б. Х.П. се установява, че молителката е в затвора за първи път и до настоящия момент не се е ползвала от института по чл.70 от НК. При разглеждане на делото от окръжния съд, и към датата на въззивното съдебно заседание – 12.08.2024г., тя фактически е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание, като към последната дата остатъкът от наказанието възлиза на 11 (единадесет) месеца и 16 (шестнадесет) дни.

До настоящия момент, по отношение на осъдената са изготвени три оценки на риска от рецидив и вреди. Първоначалната оценка е изготвена при постъпването й в затвора и е в средни стойности – 50 точки. Установените зони с необходимост от въздействие са управление на финанси и доходи (предвид наложената й с присъдата глоба, която към този момент не е била платена), начин на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение, и нагласи.

Последващата оценка, изготвена във връзка с предложение за замяна на режима в по-лек, е отразила намаление на общата стойност на показателите до 43 точки – в долната част на средните стойности. С оглед тази оценка, със заповед № РД20/18.12.2023г. на Началника на Затвора – Сливен режимът на изтърпяването на присъдата е смекчен от „общ“ на „лек“.

По повод подадената от П. молба за условно предсрочно освобождаване, на 28.05.2024г. е изготвена последната оценка, в която е отчетено увеличение на стойностите до 50 точки, отново в средните стойности. Като проблемни зони са посочени начин на живот и обкръжение – увеличение с 3 точки поради регистриран дисбаланс в отношенията с други лишени от свобода, и мисловни умения и поведение – увеличение с 2 точки поради неумение да потърси причини за проблемите в себе си, прехвърляне на отговорност върху други лица, неприемане на чуждо мнение.

За престоя си в затвора осъдената П. полагала доброволен труд за поддържане района на общежитието, на външен работен обект ЕТ „Идеал комерс“, както и в затворническата кухня, където работела до 06.03.2024г., когато поради възникнали 3 здравословни проблеми трудовата й дейност била преустановена заради невъзможност да работи. Позитивното отношение към трудова дейност е било отчетено в периодичните оценки на осъдената, и е способствало при положителната преценка за замяна на режима на изтърпяване на наказанието.

Изяснява се, че осъдената П. е проявила инициатива и дейно е участвала общопенитенциарните мероприятия и групови проекти, включително участие в клуб „Фолклорни ритми“ по програма за осмисляне на свободното време на лишените от свобода, ръководи клубовете „Силата на числата“ и „Слово“ в рамките на затворническото общежитие, системно участва в други дейности със спортно занимателен характер и групови проекти, като „148 години Априлско въстание“, „151 години от Обесването на Васил Левски“ и „Пестеливо използване на водата“. На 05.04.2024г. тя е избрана за член на груповия съвет - отговорник секция: „Културноинформационна дейност“ в общежитието, но поради настаняването й за лечение в СБАЛЛС – София, няма реализирана дейност до момента. За активно участие в общопенитенциарните дейности, П. е наградена двукратно.

Съгласно отразеното в становището на началника на Затвора – Сливен, лишената от свобода Б. П. спазва установените режимни изисквания, не е извършвала дисциплинарни нарушения и не са й налагани дисциплинарни наказания.

Видно от ангажираните в съдебното производство писмени доказателства и данните в досието на молителката, тя е била диагностицирана с множество заболявания: Остеопороза. Дископатия, Радиокулапия, Хипотиреоидизъм. Хроничен еритематозен пангтастрит и булбит, Холелитиаза, установени са компресионни фрактури на лумбални прешлени, фрактура на сакрума и трансверзални израстъци на С5, което е наложило трикратно прекъсване на изпълнението на наказанието за период от общо 15 дни, както и изследвания и стационарно болнично лечение, включително в лечебни заведения извън системата на местата за лишаване от свобода. Осъдената е пролежала за стационарно лечение в СБАЛЛС – гр.София за времето от 23.04.2024 до 14.06.2024г. включително. От представените във въззивното производство допълнителни доказателства се установява, че П. страда и от Смесена звукопроводна и невросензорна глухота – двустранно.

Разпечатката съдържа 23 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfe90055-dc35-4183-b103-52382c83baa2