Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 158 от 27.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 544/2023
Вид
Определение № 158
Подписан
27.01.2025
Състав
Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 95, ал. 4 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 430, ал. 2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900544 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Банка ДСК АД против Ш.

Р., гражданин на

**** с известен постоянен адрес:

*****************. Съдът е направил опити за връчване на съдебните книжа на всички известни адреси в РБългария. Поради неоткриването му е назначил особен представител, като впоследствие съдебните книжа успешно са връчвени на постоянния м у адрес във **** и той е упълномощил адвокат, който да го представлява.

С отговора на ИМ и ДИМ молба ответникът чрез адв. Ш. прави възражение за липса на международна компетентност на българския съд.

С ДИМ ищецът изразява становище за неоснователност на възражението.

Възражението на ответника за липса на международна компетентност на българския съд е основателно по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД против Ш. Р., ***** гражданин, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 17 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД, за изпълнение на задължения за заплащане на главница, лихви и обезщетение за забава по Договор за студентски кредит, сключен между страните на 17.10.2014 г. Доколкото съдебните книжа успешно са връчени на постоянния адрес на ответника във **** и той е упълномощил адвокат, който да го представлява, съдът приема, че местоживеенето на ответника е на адреса, на който е удостоверено връчване на препис от исковата молба на 18.09.2024 г., съгласно чл. 6 от Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела (л.68 от делото).

Макар връчването да е станало чрез поставяне на книжата в пощенската кутия на ответника, доколкото този метод видно от удостоверението представлява 1 валидно връчване по правилото на чл. 6.3, 1, В от гражданскопроцесуалните правила на Англия и Уелс и очевидно ответникът е узнал за тях, като е назначил свой пълномощник, същото следва да се приеме за редовно.

Същевременно няма спор, че ответникът само временно е пребивавал в РБ с цел обучение, като към настоящия момент пребивава във ****.

Следователно спорът е с международен елемент, доколкото ищецът е юридическо лице, регистрирано в България, а ответникът е с местопребиваване във ****. Предмет на предявения иск е изпълнение на задължение по договор за целеви потребителски кредит – договор за студентски кредит, уреден в Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по който ищецът твърди да е предоставил на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив и който ответникът се е задължил да връща на равни месечни вноски. Ответникът е физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и с оглед предмета на договора, както и изричната разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД, няма съмнение, че той има качеството на потребител по смисъла на закона, разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от КМЧП и чл. 13 Брюкселската конвенция от 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. По в.ч.т.д. 648/2022 г., както и по в.ч.т.д.

163/2024 г. по описа на ПАС, при аналогичен на настоящия казус, въззивният съд е дал указания за приложение на Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968г., доколкото Обединено кралство **** се присъединява към Брюкселската Конвенция от 27 септември 1968г. в различно качество, не като страна членка на ЕС, а на самостоятелно основание, поради което и напускането й от ЕС и изтичане на преходния период не изключва приложението на този международен акт. Същевременно наличието на международна компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявените искове, а при липсата й решението би било недопустимо и неизпълнимо. Ето защо и доколкото са налице дадени указания, макар по друго дело, но при същите фактически обстоятелства, обуславящи международната компетентност

– местопребиваване на потребителя - ответник във **** и ищец, ЮЛ, регистрирано в РБ, следва настоящият съд да се съобрази с тях, като приеме приложимост на международен акт, по който страната по местопребиваване на ответника и страната по регистрация на ищеца са обвързани, тъй като Република България също е присъединена към Брюкселската конвенция от 27.09.1968г.

Следователно, в разглеждания казус следва да бъде приложена именно Брюкселската конвенция от 27.09.1968г., доколкото и двете страни са обвързани с международния договор, а разпоредбите на КМЧП се прилагат, когато няма действащ договор, уреждащ международната компетентност.

Същевременно съгласно чл. 14, ал. 2 от Брюкселската конвенция от 2

27.09.1968г. другата страна по договора може да заведе дело срещу п о т р е б и т е л само в съдилищата на договарящата държава по местожителството на потребителя.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3