Определение № 4811 от 22.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4811 гр. София, 22.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело № 20251110209975 по описа за 2025 година и като се запозна с материалите по делото, намери следното:

Производството по НАХД № 9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е образувано въз основа на жалба от М. А. С., ЕГН ********** – законен представител на „В. К. Л.“ ООД, ЕИК ************, чрез упълномощен представител – адв. И. Г. от АК – В., против фиш серия СО № 9455569/23.01.2025 г., съставен по реда на чл. 186 ал. 3 ЗДвП, с който на „В. К.

Л.“ ООД, ЕИК ************, е наложена глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 1 ЗДвП.

С разпореждане рег. № 8954/16.07.2025 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по НАХД № 9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

Срещу разпореждането е постъпила частна касационна жалба от М. А.

С., чрез упълномощен представител – адв. И. Г. от АК – В., заведена с вх. № 262183/31.07.2025 г., с която се иска разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В условията на евентуалност се прави искане преписката да бъде изпратена на инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД за изпълнение на процедурата по чл. 186 ал. 2 ЗДвП.

След изпълнение на процедурата по връчване на частната касационна жалба на ответника по жалбата, делото е било изпратено в АССГ по компетентност. Пред касационната инстанция е образувано КНАХД № 9769/2025 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав. С разпореждане № 33602/15.10.2025 г., постановено по КНАХД № 9769/2025 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав, съдията – докладчик в касационната инстанция е констатирал, че подадената частна жалба не отговаря на изискванията за съдържание и приложения съгласно чл. 212 ал. 1 т. 2 и чл. 213 т. 2 и т. 3 вр. чл. 231 АПК. Предвид горното на основание чл. 213а ал. 6 т. 1 1 предл. 2-ро вр. чл. 231 АПК е върнал делото на СРС за изпълнение на задълженията по чл. 213а ал. 1 АПК и отстраняване на констатираните нередовности.

В разпореждане № 33602/15.10.2025 г., постановено по КНАХД № 9769/2025 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав, е посочено, че титулната част на частната жалба е изписана непрецизно и не става ясно кой е подателят й – управителят на „В. К. Л.“ ООД или „В. К. Л.“ ООД, което поражда съмнение за действителния подател на жалбата, което е предпоставка за преценката й за допустимост, доколкото право на оспорване на постановения съдебен акт има само страната по спора. Посочено е, че управителят на дружество с ограничена отговорност, макар да разполага с представителни права по отношение на съответното юридическо лице, е и негов самостоятелен орган, поради което и управителят, и юридическото лице, чийто органен представител е той, притежават самостоятелна правосубектност. На следващо място е посочено и че уточняването на това кой е жалбоподателят е от значение и за преценката за представителната власт на лицето, подписало жалбата.

Констатирано е и че към частната жалба не са представени доказателства, че е платена дължимата по силата на чл. 235а ал. 1 вр. чл. 213 т.

3 АПК по аргумент нa противното от чл. 236 АПК, държавна такса в размер на 150, 00 лева.

Предвид горното на основание чл. 213а ал. 1 АПК с разпореждане рег. № 13060/20.10.2025 г. съдията – докладчик във въззивния съд е оставил частната касационна жалба без движение като е указал на частния жалбоподател в 7 – дневен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани констатираните нередовности на частната жалба. На частния жалбоподател са били указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания в срок – връщане на частната касационна жалба.

Разпореждане рег. № 13060/20.10.2025 г. е било връчено на процесуалния представител на жалбоподателя на 03.11.2025 г. и в указания 7 – дневен срок в изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция, е депозирана молба вх. № 363966/06.11.2025 г., в която се сочи, че частната жалба е подадена от управителя на „В. К. Л.“ ООД, както и че доколкото страна по спора е управителят, който е физическо лице, дължимата държавна такса за производството пред касационната инстанция е 30, 00 лева, за внасянето на която е представено платежно нареждане.

Съобразявайки депозираната молба вх. № 363966/06.11.2025 г. и извършвайки преценката по чл. 213а АПК, съдът намери, че частната касационна жалба, подадена срещу разпореждане рег. № 8954/16.07.2025 г., постановено по НАХД № 9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 213а ал. 2 АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. Съгласно чл. 215 т. 1 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени от лице или организация, 2 които не са участвали в съдебното производство.

В настоящия случай видно от уточненията, направени с депозираната на 06.11.2025 г. молба, частната касационна жалба е подадена от управителя на „В. К. Л.“ ЕООД, и доколкото жалбоподателят е физическо лице е и заплатена държавна такса в размер на 30, 00 лева. Управителят на „В. К. Л.“ ЕООД обаче не е легитимиран да обжалва прекратителното разпореждане на районния съд, тъй като страна в производството по съдебно оспорване на издадения фиш е дружеството „В. К. Л.“ ЕООД, а не неговият управител, доколкото с обжалвания фиш именно на юридическото лице е била наложена глоба за твърдяното нарушение на ЗДвП. Дружеството е юридическо лице и извършва дейността си чрез своите органи, като орган на управлението му е управителят - арг. от чл. 141 от ТЗ, който има и представителни права по отношение на дружеството. Управителят и дружеството обаче са самостоятелни правни субекти, притежават отделна и самостоятелна правосубектност и отделно имущество. Управителят на юридическото лице е отделен правен субект и може да извършва действия в лично качество, а не като представляващ дружеството. В случая в молбата от 06.11.2025 г. изрично е посочено, че според частния касационен жалбоподател страна по спора е управителят, поради което и частният касационен жалбоподател е определил, че дължи заплащане на държавна такса в размер на 30, 00 лева съгласно чл. 235а АПК.

Предвид горното съдът намери, че частната касационна жалба е подадена от лице, за което липсва правен интерес от обжалване и което не е участвало в съдебното производство, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

По горните мотиви и на основание чл. 213а ал. 2 вр. чл. 215 т. 1 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА като недопустима частна касационна жалба, заведена с вх. № 262183/31.07.2025 г., подадена от М. А. С., ЕГН **********, чрез упълномощен представител – адв. И. Г. от АК – В., против разпореждане рег. № 8954/16.07.2025 г., постановено по НАХД № 9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

Определението подлежи на обжалване пред АССГ с частна жалба в 7 – дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател М. С. чрез адв. И. Г. на посочения в молба от 06.11.2025 г. съдебен адрес.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4