Определение № 110 от 09.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501164 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК подадено от името на М. К. М., действаща чрез адв.Св.Н., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2040/2014г. по описа на РС Варна.

След постановено определение за прекратяване на производството, поради неизпълнение на дадени от съда указанията, е последвал инстанционен контрол, в резултат от който делото е върнато за разглеждане по същество на въпроса допуснати ли са нарушения при връчване на процесната заповед за изпълнение, но след преценка на спазването на срока по чл.423, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Нормата на чл.423 от ГПК дава възможност на длъжник в заповедното производство, който е бил лишен от възможността за оспори вземането в срока по чл.414 от ГПК, да подаде възражение до въззивния съд при определени хипотези, които са изчерпателно посочени от т.1 до т.4 на цитираната норма. Това негово право, обаче може да бъде упражнено не безкрайно във времето, а в рамките на преклузивен срок, който е едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

От материалите по делото и по конкретно от приобщения заверен препис от изп.д.

№20148080401107 /л.89-гръб от в.гр.д./, се установява, че датата, на която длъжникът е узнал за заповедта е 03.04.2024г., когато същият се е запознал фактически с матиралите по изп.дело и е поискал да се снабди с копие от същото. При това положение преклузивният месечен срок по чл.423 от ГПК е изтекъл на 03.05.2024г., а възражение е подадено на 07.05.2024г., т.е. след изтичане на срока, поради което разглеждането на същото по същество, е недопустимо.

За пълнота следва да се отбележи, че твърденията на длъжника относно датата на узнаване, посочена от него като 09.04.2024г., са несъстоятелни, тъй като меродавен за преценката на това обстоятелство, е именно момента на узнаването за заповедта, а не датата на която страната се снабдила с препис от изп.дело. Този извод се налага от текста на чл.423 от ГПК, с който законодателят е въвел като начален момент за спазване на едномесечен срок узнаването за съществуване на заповед за изпълнение, а не от възможността за запознаване с 1 обстоятелствата, позволяващи мотивирано оспорване на редовността на връчването.

По изложените съображения, съдът намира, че процесното възражение по чл.423 от ГПК е просрочено и като такова, следва да бъде се остави без разглеждане.

Ответната страна по възражението е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като предвид изхода на спора и на основание чл.81 от ГПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, такова следва да бъде присъдено при съобразяване с рамката предвидена в чл.26 от НЗПП в размер на 100лв. за настоящото дело и 50лв. за въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане подаденото възражение по реда на чл.423 от ГПК от името М. К. М., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2040/2014г. по описа на РС Варна, като просрочено.

ОСЪЖДА М. К. М., с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и М. В., сумата от 150лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Ап.С Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2