Акт от 29.05.2019, Окръжен съд - Габрово

Р

Е Ш Е

Н И Е №

103 гр. Габрово, 29.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при секретаря Весела Килифарева като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 121 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 431 от 19.12.2018 г. по гр. д. № 798 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е осъдил „Е. строй" ЕООД, ЕИК203126892, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Д." № 1, ет. 4, ап. 8, представлявано от Управителя Е.П. Г., ЕГН ********** да заплати на "Б.Г." ЕООД, ЕИК103541300, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Р.", № 1, ет. 1, ап. офис № 2, представлявано от Управителя А.К.Г., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.С. ***, сл. адрес: гр. Варна, ул. „К.М.", № 17 сумата от 19653.97 лв. - възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по фактури № 1962/26.06.2017 г. и № 1967/29.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и обезщетение за забавено плащане в размер на 1646.58 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 25.04.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и 2652,02 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и 2 ст./- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от „Е.строй"

ЕООД, чрез адв. С.. Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила /в частта обосноваване на мотиви, съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса/, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове от "Б.Г." ЕООД. ГРС е постановил решение, изцяло пренебрегвайки разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД, които уреждат императивно начина на изпълнение на договора за изработка, отчитане на извършената работа и нейното приемане от възложителя, както и назачитайки договорната воля на спорещите страни, обективирана систематично и изчерпателно в подписания между тях договор за изпълнение на СМР, тълкувайки неправилно и превратно действителните договорки. Съдът се е позовал на експертиза, извършена от вещо лице, което не притежава необходимата компетентност по специалност. Като е обосновал решението със СТЕ, съдът е постановил решение без мотиви, което прави решението неправилно и незаконосъобразно.

На следващо място твърди, че липсва мотив защо кредитира показанията на двамата свидетели и защо те кореспондират с общия доказателствен материал. Съдът не е следвало да допуска до разпит свидетели, тъй като това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 164 ГПК. Това възражение е било направено още с отговора на исковата молба и като е допуснал свидетелите, съдът е нарушил принципа на равенство между страните и на състезателното начало, като на недопустимо е дало на ищеца възможност да преодолява неизпълнението на законовото и договорното задължение да отчита изпълнената работа, съгласно разпоредбите на ЗЗД и на подписания между страните договор.

Моли въззивната инстанция, ако приеме че свидетелските показания са допустими да обърне внимание на тях по отношение на изложените от свидетелите Е. Е. и Н. Н. факти.

На следващо място счита, че изцяло необоснован и извън законовите разпоредби, практиката на ВКС и добрата строителна практика е заключението на ГРС, че изпълнените работи, предмет на исковата претенция били предприети с конклудентни действия, чрез "подписването на издадена от изпълнителя фактура или осчетоводяването на такава, включването й в дневника за

"покупко-продажби" по ЗДДС и ползването на данъчен кредит". В становището си по същество на спора пред първата инстанция са възразили, че ищецът не е представил подписани протоколи обр. 19, а същите са цитирани в издадените от него фактури, поради което липсва основание за издаване на фактурата, което е в разрез с основните принципи на счетоводството.

Първоинстанционният съд е приел, че завеждането на данъчните фактури в дневника за покупки на възложителя е достатъчно, за да се докаже приемането на работата, а в същото време е разпределил в доказателствената тежест на ищеца да докаже изпълнението и приемането.

Моли при постановяване на въззивното решение да се вземе предвид становището изложено в отговора на исковата молба.

Предвид горното, твърди,че всички дължими суми по изпълнени и приети СМР във връзка с процесния договор са изцяло платени на ищцовото дружество, като претендираните с настоящата искова молба такива са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Оспорва и присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна, което е направено своевременно.

Моли да се отмени изцяло обжалваното решение на ГРС и да се постанови нов акт, с който да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба.

В срок от ответникът по жалбата не е подаден писмен отговор. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника по жалбата взема становище, че я оспорва. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло първоинстанционното решение. Твърди, че няма спор и е безспорно установено наличие на договор за строителство, изпълнението от страна на ищеца и приемането на СМР без възражение. Няма спор, че по издадените фактури от страна на доверителя му няма плащане на извършените и приети СМР.

Фактурите са осчетоводени, описани са в дневниците за продажби и за тях е ползван данъчен кредит. Всичко това обуславя правилността на извода на първоинстанционния съд за дължимост на претендираните суми в пълен размер.

Претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.

269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д.

№ 798/2018 г. по искова молба на "Б.Г." ЕООД против „ Е.строй" ЕООД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19653,97 лв., явявяща се уговорено, но незаплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по фактури № 1962/26.06.2017 г. и № 1967/29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 1646,58 лв. за периода 30.06.2017 г.-25.04.2018 г., на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „

Е.строй" ЕООД, чрез адв. С. ***.

Изцяло оспорва подадените искове като неоснователни и недоказани, като моли да се отхвърлят и излага подробни съображения. Не спори подписването между страните на договор за строителство от 23.07.2017 г. по повод изпълнение на СМР на обект: външни басейни на хотел "Доростор" в КК Албена. Прави разграничение между режима на приемане на скрити работи от една страна и от друга отчитане и приемане на извършени СМР. Посочва, че е налице последователна и константна съдебна практика, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие-размествана на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Посочва съдебна практика. Твърди, че всички дължими суми по изпълнени и прието СМР във връзка с процесния договор са изцяло платени на ищцовото дружество, като претендираните с настоящата искова молба такива са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Взема становище по направените доказателствени искания, като се противопоставя на назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа експертиза и допускането на гласни доказателства. Моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът е изготвил предварителния доклад с

Определение № 3517 от 05.07.2018 г., дал е правната квалификация на предявения иск и е разпределил доказателствената тежест. Насрочил е откритото съдебно заседание.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258-266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и по чл. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за претендираното обезщетение за забавено плащане. Приел е, че ищецът е изпълнил възложената работа съобразно поръчката на възложителя и работата е приета от него, въпреки че не са представени изискуемите от договора двустранно подписани Окончателен приемо -предавателен протокол и Протокол 19. Приел е, че с конклудентни действия е налице подписването на издадена от изпълнителя фактура или осчетоводяването на такава, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит. Приемането с конклудентни действия е налице и когато възложителят е започнал да ползва построеното по предназначение без да се е противопоставил на недостатъците.

При отказ от подписване от възложителя на съответния акт и по този начин да се удостовери предаването, респективно приемането на работата, без да изложи изрични възражения за неправилност на изпълнението, отказът му не поражда в негова полза изгодни правни последици. В този случай е налице необосновано неприемане на работата и макар да няма формално приемане на изработеното, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата се счита за приета без възражение и за възложителя възниква задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати възнаграждението.

Съдът е приел, че категорично се е установило,че възложените на ищеца СМР са изпълнени съобразно договора по качество, количество и срок от подписаните от представителя на възложителя по процесния договор Е.Е. актове за установяване на скрити работи - обр. 12 /установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнали изискванията на проекта/ от 16.06.2017 г. - 4 бр. Позовал се е на заключението на вещото лице и свидетелските показания, че работата е приета с конклудентни действия, както и от това че възложителят е включил в дневника за покупко-продажби по ДДС за м. юни 2017 г. фактурите № 1962/26.06.2017 г. и № 1967/29.06.2017 г. и е ползвал данъчен кредит. Възложителят "Албена" АД е започнал да ползва построеното по предназначение без да се е противопоставил на недостатъци, а ответникът като възложител на ищеца, н като подизпълнител спрямо своя възложител е предал ползването на построеното по процесния договор. Било е издадено разрешение за ползване на целия обект Хотелски комплекс "ПАРАДАЙЗ БЛУ" на 30.08.2017 г. За значението на фактурата като доказателство и доказателствената им сила за неговото съществуване е посочила съдебна практика на ВКС. В този смисъл е направил извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Производството е образувано, по изложени в исковата молба фактически твърдения на ищеца за неизпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, както и за обезщетение за забавено плащане. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати уговореното между страните възнаграждение. Не се спори между страните, че е сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи от 27.03.2017 г.