Решение № 247 от 21.09.2023, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на решение № 247/21.09.2023 г. по ЧНД №1273/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Производството е по реда на чл. 17, вр. чл. 16, ал. 1 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас, по реда на чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА от окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, екстрадиционна преписка вх. № 5340/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, съдържаща молба за екстрадиция КО № 66/23 от 21.08.2023 г., издадена от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция, Република Северна Македония /РСМ/, с която се иска предаване на С. С. /S. S./, роден на ** г. в гр. *, лична карта № ** и паспорт **, издадени от МВР на РСМ, гражданин на Република **, на съдебните власти на Република Северна Македония с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършено престъпление по чл.

418-в, ал. 2 от НК на РСМ – „Организиране на група и подбуждане за извършването на деяние за трафик на хора, трафик на малолетни и нелегално превеждане на мигранти“.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.

Бургас заема становище, че са налице законовите предпоставки за предаването на исканото лице на съдебните власти в Република Северна Македония за провеждане на наказателно преследване за посоченото в молбата за екстрадицията престъпление. В подкрепа на заявената позиция прокурорът изтъква, че молбата за екстрадиция по форма и съдържание съответства на изискванията на чл. 9 от ЗЕЕЗА, издадена е от компетентен орган в писмена форма и е подадена чрез Министерството на правосъдието в Република България. Сочи, че в случая е налице двойна наказуемост и описаното в молбата за екстрадиция престъпление съответства на такова по чл. 321, ал. 2 от НК на Република България. Посочва и това, че не се установяват основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл. 6 от Закона, както и, че не са налице и предвидените абсолютни основания за отказ от екстрадиция.

Служебният защитник на лицето, чието предаване се иска, адв.

Деница Бакалова - Стоянова от АК – гр. Бургас, акцентира, че настоящото екстрадиционно производство е започнало по реда на чл. 13 от ЗЕЕЗА - въз основа на молба, отправена от Република Северна Македония чрез Интерпол до Република България, за временно задържане на исканото лице, а не въз основа на последвалата молба за екстрадиция на същото лице. Изтъква, че в молбата за временно задържане е посочено, че исканото лице С. се издирва за престъпление по чл. 418-б от НК на Република Северна Македония, за което престъпление той вече е бил осъден с влязла в сила присъда в РСМ, а в изпратената впоследствие молба за екстрадиция на С. е посочено, че същият се издирва за престъпление по чл. 418-в, ал. 2 от НК на Република Северна 1

Македония. В тази връзка счита, че е недопустимо веднъж започнало едно екстрадиционно производство, с което се иска временно задържане на С. С. за престъпление по чл. 418-б от НК на РСМ, впоследствие да се представя молба за екстрадиция за различно престъпление. Това се оценява като допуснати сериозни процесуални нарушения при развитието на екстрадиционното производство, които не позволяват лицето да бъде екстрадирано, поради което и защитникът пледира за постановяване на решение, с което да се откаже екстрадиция на исканото лице в молещата държава.

Исканото за предаване лице С. С. заявява, че не желае да бъде екстрадиран, защото не е виновен. Посочва, че е дошъл в България с цел да работи, а не да се укрива. Отбелязва, че в Република Северна Македония е имал старо дело, по което е бил осъден за превозване на мигранти, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години условно с петгодишен изпитателен срок.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Исканото лице С. С. (S. S.) е роден на ** г. в гр. **, Република **, ***

Във Върховна касационна прокуратура на Република България, с писмо № А-10602/09.08.2023 г. на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ - МВР, е била предадена молба на съдебните власти на Република Северна Македония, чрез Интерпол - Скопие, за международно издирване на С. С. (S. S.), гражданин на Република **, с цел арест и екстрадиция в РСМ въз основа на заповед за арест № КО 66/23 от 12.06.2023 г., издадена от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция Скопие, РСМ, във връзка с обвинение за извършено престъпление - Организиране на група и подбуждане към извършване на деянията трафик на хора, трафик на деца и незаконно превеждане на мигранти по чл. 418-в, ал. 2 от НК на РСМ.

С определение № 831/11.08.2023 г., постановено по ЧНД №1111/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, на основание чл. 13, ал.

7 от ЗЕЕЗА, спрямо С. С. е била взета мярка „временно задържане“ за срок от 40 дни, с оглед осигуряване участието му в производството по екстрадиция.

Този съдебен акт е бил потвърден с определение № 178/17.08.2023 г. по ВЧНД №177/2023 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас.

На 05.09.2023 г., в рамките на 40-дневния срок на постановената от Окръжен съд – гр. Бургас мярка „временно задържане“, в Министерство на правосъдието на Република България е постъпило писмо с изх. № 222000/2023 г. от 22.08.2023 г. от Министерство на правосъдието на Република Северна Македония, с приложена към него молба КО № 66/23 от 21.08.2023г., издадена от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция - Скопие, Република Северна 2

Македония, за екстрадиция на лицето С. С. (S. S.), гражданин на Република **. С писмо № 99-Е-138/23/08.09.2023 г. на Министерство на правосъдието на Република България, дирекция „МПСЕВ“, въпросното писмо, заедно с приложената към него молба за екстрадиция, са били изпратени по компетентност до Върховна касационна прокуратура на Република България, отдел „Международен“.

По повод на така постъпилите документи от Република Северна Македония и на основание чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА, окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Бургас е внесъл в Окръжен съд – гр. Бургас екстрадиционната преписка за разглеждане, като на 14.09.2023 г. е било образувано настоящото съдебно производство.

От съдържанието на молбата за екстрадиция КО № 66/23 от 21.08.2023г. и приложената към нея заповед за задържане № КО 66/23 от 12.06.2023г., издадени от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция - Скопие, Република Северна Македония, се установява, че предаването на С. С. се иска за провеждане на наказателно производство спрямо него във връзка с обвинение за извършено престъпление – „Организиране на група и подбуждане към извършване на деянията трафик на хора, трафик на деца и незаконно превеждане на мигранти по чл. 418-в, ал. 2 от НК на РСМ.

Към молбата за екстрадиция е приложена и заповед за извършване на следствено производство КО № 66/23 от 05.06.2023 г., издадена от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция – Скопие, против 16 лица, едно от които е исканото лице С. С.. От съдържанието на същата се установява, че престъплението, за което С. се издирва, за да бъде съден в молещата държава се състои в участие в периода от юли 2021 г. до май 2023 г. в организирана престъпна група /ОПГ/, създадена за извършване на престъпления „Незаконно превеждане на мигранти“ по чл. 418-б от НК на РСМ. Така описаната деятелност е квалифицирана като престъпление по чл. 418-в, ал. 2 от НК на Република Северна Македония, за което се предвижда наказание лишаване от свобода най-малко една година.

При така установените факти и в рамките на компетентността си по същество, съдът приема следното:

На първо място, по отношение допустимостта на екстрадиционното производство, следва да се посочи, че екстрадиция на исканото лице С. С. по молба от компетентен орган на Република Северна Македония е допустима, тъй като и Република България и Република Северна Македония са ратифицирали Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ), съставена на 13.12.1957г. Този международен договор се явява приложимото право, респ. приложимия закон при решаването на въпроса за предаването на исканото лице. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЕЕЗА наличието на международен договор, по който Република България е страна, обуславя в 3 случая приложението и на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), който допълва Европейската конвенция за екстрадиция само по отношение на неуредените въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, при постановяване на решението по делото, съдът следва да провери налице ли са условията по чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА, има ли основания за отказ за екстрадиция по смисъла на чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.

Постъпилата молба за екстрадиция КО № 66/23 от 21.08.2023г. е издадена от компетентен орган на съдебната власт в Република Северна Македония – прокурор при Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция – Скопие. Молбата за екстрадиция е предадена от северномакедонските до българските власти по допустимия по чл. 9, ал. 1 от ЗЕЕЗА начин – подадена е от компетентен орган на молещата държава в писмена форма до Министерството на правосъдието на Република България.

Молбата за екстрадиция отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 2 от Европейската конвенция за екстрадиция. В нея се съдържа информация за наличието на заповед за задържане по отношение на исканото лице С. С.. Приложена е и заповедта за задържане № КО 66/23 от 12.06.2023г., издадена от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция - Скопие, въз основа на решение IV КОК ПП № 242/23 от 08.06.2023 г. на съдия по предварителното производство към Основния наказателен съд - Скопие за определяне на мярка за задържане под стража спрямо С. С., в която е посочено престъплението, за което исканото лице се издирва за провеждане спрямо него на наказателно преследване на територията на Република Северна Македония, а именно за престъпление – „Организиране на група и подбуждане към извършване на деянията трафик на хора, трафик на деца и незаконно превеждане на мигранти по чл. 418-в, ал. 2 от НК на РСМ. В приложената към молбата за екстрадиция заповед за извършване на следствено производство КО № 66/23 от 05.06.2023г., издадена от Основна прокуратура за преследване на организирана престъпност и корупция – Скопие, се съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението, посочено в заповедта за задържане, включително време, място и степен на участие на исканото лице, както и правната квалификация на деянието. Установява се, че обвинението спрямо С. С. е за участие в периода от юли 2021г. до май 2023г. в организирана престъпна група, създадена за извършване на престъпления „Незаконно превеждане на мигранти“ по чл. 418-б от НК на РСМ, квалифицирано като престъпление по чл. 418-в, ал. 2 от НК на Република Северна Македония, за което се предвижда наказание лишаване от свобода най-малко една година.

Молбата за екстрадиция е придружена с допълнителна информация, 4 от която се установява приложимия наказателен закон, включително и за преследвателската давност за престъплението, за разследването на което се иска екстрадицията на лицето. Съдържа се информация за вида и размера на наказанието, предвидено за престъплението по чл. 418-в, ал. 2 от НК на РСМ, за разследване на което се иска предаване на С. – предвижда се наказание лишаване от свобода не по-малко от една година. Според закона на молещата държава предвидената за това престъпление давност е три години. Съответно преследвателската давност за това престъпление не е изтекла и съгласно Наказателния кодекс на Република България.

На следващо място, съдът приема, че е налице основанието за допускане на екстрадиция по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Престъплението по чл. 418-в, ал. 2 от НК на РСМ, за чието разследване се иска лицето, касае участие в организирана престъпна група, което е престъпление и по българския наказателен закон – по чл. 321, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.