Решение № 1335 от 27.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110100575 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от П. П. М. срещу ДРУЖЕСТВО с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 14198,91 лева, както и законната лихва, считано от датата на исковата молба – 08.08.2018 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от действията на ответника във връзка със сключен между страните договор от месец юни 2013 година за геодезическо заснемане и определяне границите на УПИ XIII-3250 и У П И I-3250 в кв. 116 по плана на гр. К., по повод възникнал спор на собствениците на двата имота. Ищецът твърди, че на база извършеното от ответника заснемане е изградена плътна ограда с височина на цола 0,60 см и пълнеж от поцинкована ламарина до 2,20 метра по вътрешните регулационни линии на УПИ 13-3250 в кв. 116 по плана на гр. К.. След изграждането на оградата и изграждане на сондата в имота на ищеца собствениците на УПИ 13250 са предявили ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за това, че оградата е навлязла в собствения им недвижим имот. Постановено е съдебно решение по гр. дело № 232/2016 г. на ОС - София, съгласно което площта от 19,50 кв.м., намираща са между странична регулационна линия по действащия ПУП 1 между посочените два имота УПИ XIII-3250 и УПИ I-3250 в кв. 116 и съществуващата на място ограда между двата имота, е собственост на Н. Д. Н. и С. И. В - ищци по цитираното дело. Исковата му претенция се формира, както следва: сумата от 500,00 лева - разходи за геодезическо заснемане и изготвяне на проект по фактура № 194/30.06.2015 г.; сумата от 4605,00 лева - за дейности по изграждане на оградата, поставяне и узаконяване на сондата; сумата от 3720,00 лева - разходи за съдебно деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по гр.д. № 847/2014 г. по описа на РС-К., гр.д. № 232/2016 г. по описа на ОС-София и по гр.д. № 4889/2016 г. по описа на ВКС; сумата от 5373,91 лева – разходи за деловодни разноски и адвокатски хонорар на пълномощниците на Н. Д. Н. и С. И. В по гр.д. № 847/2014 г. по описа на РС-К., гр.д. № 232/2016 г. по описа на ОС-София и по гр.д. № 4889/2016 г. по описа на ВКС, разноски по изпълнително дело № 20178640400068 и изпълнително дело № 20188640400026 по описа на ЧСИ Васил Недялков.

Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Заявява се, че пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е не едноличният търговец, а И. Б., в качеството му на физическото лице. Поддържа се, че не е налице противоправно поведение, като се сочи, че има грешка в заповед № 403 от 14.05.2010 на кмета на общината. Твърди се грешка в заснемането на кадастралната карта към момента на издаване на заповедта. Поддържа се, че посочените обстоятелства са били признати от ищеца в предявения от него насрещен иск по гр.д. № 847/2014 г. по описа на РС-К.. Твърди се, че настъпилите вреди не са в причинна връзка с поведението на ответника, а въз основа на грешка в заснемането на кадастралната карта към момента на издаване на заповед № 403/14.05.2010 г. на кмета на общината. Твърди се, че ответникът не е станал повод за прерастване на спора в съдебен такъв, нито за крайния съдебен акт или калкулираните разноски. Направено е възражение за погасяване по 2 давност на вземането. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

Не са постъпили становища от конституираните трети лица – помагачи – ДРУЖЕСТВО и Община К..

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за пълна проектантска правоспособност с рег.

№ 01823, считано от 2004 г. инженер И. Х. Б. има проектантска правоспособност като инженер по геодезия, фотография и картография.

Със заповед № 403/14.05.2010 г. на зам. – кмета, и.ф. на кмет на Община К. било одобрено изменението на ПУП за регулация на поземлен имот № I3250 от кв. 116 с оглед разделянето му на поземлени имоти № XIII-3250 и № I3250. В заповедта обаче не било посочено точно къде е положена разделителната линия между двата новообразувани имота.

На 21.02.2011 г. бил сключен договор за доброволна делба между П. И.

М., В. П. М.а, Л. В. И. и И. В. И., по силата на който П. И. М. и В. П. М. получили в дял УПИ № XIII-3250, находящ се в гр. К. в кв. 116 и с площ от 413,25 кв.м., а Л. В. И. получил в дял УПИ № I-3250, находящ се в гр. К. в кв.

116 и с площ от 413,25 кв.м., ведно с изградената в него сграда. И. В. И. заявил, че не желае да получи дял, тъй като бил обезщетен с други наследствени имоти. С договора за делба било уговорено уравняване на дяловете да не се прави и съсобствеността на поделените имоти да бъде прекратена. С Решение № 364/04.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 232/2016 по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 10.05.2017 г., било установено, че площта на поземлени имоти № XIII-3250 и № I-3250, въпреки волята на участниците в доброволната делба, не била равна, а УПИ № XIII3250 бил с реална площ 395 кв.м., докато УПИ № I-3250 бил с реална площ от 434 кв.м.

С Нотариален акт № 96, том I , рег. № 837, дело № 82/07.04.2011 г., на 07.04.2011 г. П. И. М. и В. П. М. продали на ищеца УПИ № XIII-3250, находящ се в гр. К. в кв. 116 и с площ от 413,25 кв.м. С Нотариален акт № 105, том II, рег. № 2433, дело № 279/27.06.2012 г., на 27.06.2012 г. Л. В. И. продал на Н. Д.

Н. УПИ № I-3250, находящ се в гр. К. в кв. 116 и с площ от 413,25 кв.м., която 3 на 07.02.2014 г. продала с Нотариален акт № 24, том I, рег. № 174, дело № 23/2014 г. ½ идеални части от имота на С. И. В.

На неустановена дата ищецът възложил на И. Х. Б. да извърши геодезическо заснемане и трасиране на УПИ XIII-3250 и УПИ I-3250 в кв. 116 по плана на К.. По делото не е доказано дали уговорката е била да се извърши трасирането с оглед спазване на уговорените между бившите съсобственици равни площи или с оглед книжата от общината. Доказано е по делото извършено плащане от 30.06.2015 г. в полза на ответника за услугите за създаване на контролна геодезическа снимка и проект за изменение на плана за регулация, за които е била издадена фактура от ответника (едноличния търговец) от 30.06.2015 г. През юни 2013 г. бил изготвен устройствен проект по чл. 134, ал. 2, т. 4 и чл. 135, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ за изменение на ПУП за двата поземлени имота чрез промяна на границата между тях.

Предвид представените към исковата молба писмени доказателства и експертните изводи на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, се установява, че И. Х. Б. е извършил правилно геодезическо заснемане, а трасирането на регулационната граница между двата имота е било направено по начин, който да изравни площите на имотите съобразно актовете за собственост, но в разрез със заповед № 403/14.05.2010 г.

С Разрешение за строеж № 278/11.11.2011 г. на ищеца било разрешено изграждането на плътна ограда по вътрешните дворищно-регулационни граници. На неустановена по делото дата била изградена такава, ведно със сонда, която се падала в съседния на имота на ищец имот. Изградената ограда е навлизала в съседния имот на площ 19,5 кв.м. спрямо местоположението по заповед № 403/14.05.2010 г. По делото не са представени доказателства от ищеца за конкретно сторените разходи във връзка с материалите и труда за изграждане на оградата и сондата. Разпитаният по делото свидетел – В. Г. Е., разказва за своите преки и непосредствени наблюдения във връзка с извършваните на място СМР-та, но показанията на свидетеля се явяват твърде общи. Свидетелят посочва сумата в размер на 3000,00 лева като разход за поставяне на сондата, но видно от показанията му, същият е питал като ориентировъчна цена майсторите на място колко би струвало, т.е. показанията на свидетеля не касаят информация, която ищецът е споделил във връзка с 4 конкретно сторения от него разход. Тук следва да се посочи, че съдът се доверява принципно на изводите на вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, относно това колко би струвало твърдяното изграждане на ограда и сонда със зададените от ищеца параметри.

Отбелязвайки това, съдът не счита, че експертното заключение, явяващо се набор от специални знания за проверка и анализ на събрани по делото писмени доказателства, може да замести доказателствената маса за извеждане като доказани твърденията на ищеца за конкретно извършените работи, вложените материали и направените разходи за тях.

С Решение № 364/04.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 232/2016 по описа на Софийски окръжен съд, е отменено в една част Решение № 21/04.02.2016 г., постановено по гр.д. № 847 по описа за 2014 г. на Районен съд – К., като по иска по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Д. Н. и С. И. В срещу П. П. М., е окончателно признато за установено, че ищците са собственици на 19,5 кв.м. площ, намираща се между страничната регулационна линия по действащия ПУП между поземлени имоти № XIII-3250 и № I-3250 и съществуващата на мястото ограда между имотите, като ответникът М. е бил осъден да предаде владението върху площта от 19,5 кв.м. М. е бил осъден да заплати разноски в размер на 1197,00 лева. С решението на въззивния съд е бил отхвърлен искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР касателно собствеността на ответника М. върху площта от 19,5 кв.м. С определение № 278/10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 4889/2016 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а М. е осъден да заплати разноски в размер на 1200,00 лева.

За първоинстанционното производство М. е претендирал като сторени разноските сумата в размер на 1920,00 лева за адвокатски хонорар, държавна такса в размер на 50,00 лева и депозит за вещо лица е в размер на 280,00 лева.

Представени са доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар, както и за другите сторени разноски. За въззивното производство М. е претендирал като сторени разноските сумата в размер на 1440,00 лева за адвокатски хонорар, за уговарянето и заплащането на която се представят доказателства. За касационното обжалване е бил представен договор за правна защита и съдействие при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1440,00 лева, платимо по банков път, но за плащането липсват доказателства.

5

Във връзка издадени изпълнителни листа за предаване на владението върху площта от 19,5 кв.м. и за присъдените разноски били издадени в полза на Н. Д. Н. и С. И. В изпълнителни листа (за издаването на които липсва отбелязване върху изпълнителните основания), вследствие на което били образувани изпълнително дело № 20178640400068 и изпълнително дело № 20188640400026 по описа на ЧСИ Васил Недялков.

Въз основа на приетите по-горе фактически положения съдът достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция по чл. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

Предвид направените от ответника възражения касателно пасивната легитимация на същия, следва да се отбележи, че съдът прие, че исковата претенция е била допустимо насочена срещу ответника. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.

Процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право - от претендираното или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не притежава процесуална правоспособност. /Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 47№ 2010 г., ІІІ г.о., ГК по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК./. Дали те са носители на претендираните материални права е въпрос по основателност, а не по допустимост на предявените от тях искове.