Решение № 214 от 21.06.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Русе, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100481 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от КПКОНПИ, в която се твърди, че с Решение № 994/14.04.2021 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД В.ко Търново уведомление от ОП Русе от 02.01.2020 г., за това, че отв. АС. С. Г. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 30.10.2019 г. по ДП № 3375/19 г. (ПД № 38/19) по описа на ОП Русе. На 19.12.2019 г. бил внесен обвинителен акт в ОС Русе, за това, че в периода 18.10.2019 г. – 28.10.2019 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, предложил дар – сумата от 500 евро с левова равностойност в размер на 977,92 лв. на длъжностно лице, полицейски орган – инсп. ДХ, полицейски инспектор V-та степен в група РОППСС на сектор „Пътна полиция“ към „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Русе в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, за да извърши действие по служба при работа по възложена проверка под № 1085р-8416/07.10.2019 г. по описа на „Пътна полиция“-ОДМВРРусе, да върне на лицето АС. С. Г. от гр. Русе, иззето по административен ред, издадено в Полша СУМПС, преди да е приключила проверката за истинността на иззетия документ – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Ищецът твърди, че престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 21 ЗПКОНПИ.

Излага фактически твърдения, че с Протокол №ТД05ВТ/УВ-598/20.01.2020 г. била образувана проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество на лицето АС. С. Г., ЕГН **********.

Проверката започнала на 20.01.2020 г. и била с период 20.01.2010 г. до 20.01.2020 г.

Едногодишния срок за извършване на проверката следвало да изтече на 20.01.2021г. На основание чл. 3, т. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното 1 положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) срокът бил спрян, считано от 13.03.2020 г., като същият е започнал отново да тече на 21.05.2020 г. съгласно ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).

В исковата молба е описано подробно установеното в хода на проверката и проверяваните обстоятелства, визирани в чл. 114 ЗПКОНПИ.

В изпълнение на Решение № 994/14.04.2021 г. на КПКОНПИ било внесено искане за допускане на обезпечителни мерки в Русенски окръжен съд за обезпечаване на бъдещ иск на Комисията. С Определение № 265 от 22.04.2021 г. по ч.гр. дело № 276/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ срещу АС. С. Г. и Р. ЯК. Г. с цена на иска 136 821,85 лв., като съдът е определил 3-месечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от налагане на обезпечителните мерки.

Уведомителните писма за образуваното производство и декларациите по чл. 136 ЗПКОНПИ са връчени на адреса на ответниците на 9.09.2021 г. ЯК. М. ИВ. – баща на Р.Г., със задължението да им ги предаде.

Според ищеца, не е постъпил отговор с попълнена декларация по чл. 136, ал. 1 от ЗПКОНПИ или други писмени доказателства от АС. С. Г.

Заявява още, че в ТД на КПКОНПИ В.ко Търново са получени искания от 12.07.2021 г. от двамата ответници, в които заявяват, че към настоящия момент живеят в Федерална република Германия на адрес гр. ***, че не са упълномощавали Я.М. да получава книжа от тяхно име. Поискали да им бъде продължен срокът за представяне на декларациите и писмени доказателстгва към тях или да им бъдат изпратени на посочения от тях адрес във ФР Германия.

Ищецът твърди още, че е налице значително несъответствие над 150 000 лева за целия проверяван период в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

Заявява, че предмет на отнемане в исковото производство ще бъде имущество на стойност 102 098,07 лв. Налице били предпоставките, визирани в чл. 153, ал. 2 и чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 141 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 151 от ЗПКОНПИ.

Иска да бъде поставено решение, с което да се отнеме в полза на държавата имущество на стойност 105 703,07 лв. /след допуснато от съда изменение на иска/ от АС. С.

Г. и Р. ЯК. Г., както следва:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от АС. С. Г. с цена на иска в размер на 16 595 лв.:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, община Русе, област Русе, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1891/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Русе, ул. „***, площ 139 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизиран; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10-десет метра/, стар идентификатор: няма, номер по 2 предходен план: 2184, заедно с построената в него сграда, с идентификатор ***.1, със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заедно с всички подобрения и приращения към него, при граници и съседи: ***, заедно с всички приращения към имота. Недвижимият имот е собственост на АС. С. Г. с ЕГН **********, придобит с НА № 40/01.02.2018 г., вписан в СВ - Русе, вх.рег. № 2846/13.03.2018 г. с пазарна стойност 13 795 лв. и

Лек автомобил, марка: „Форд“, модел: „Галакси“, рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация 19.11.1998 г. Лекият автомобил е собственост на АС. С. Г. с пазарна стойност 2 800 лв., а в случай че в хода на производството се установи, че това имущество липсва претендира в условията на евентуалност да му бъде присъдена паричната равностойност.

На основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Р. ЯК. Г. с цена на иска в размер на 2 250 лв.:

Лек автомобил, марка: „Фолксваген“, модел: „Голф“, рег. № ***, рама № ***, двигател без номер, дата на първа регистрация 19.10.1998г. Лекият автомобил е собственост на Р. ЯК.

Г. с пазарна стойност 2 250 лв., а в случай че в хода на производството се установи, че това имущество липсва претендира в условията на евентуалност да му бъде присъдена паричната равностойност.

На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от АС. С. Г. с цена на иска в размер на 71 409,20 лв.:

Сумата в размер на 3 120 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения лек автомобил, марка „Рено“, модел „Сценик“, рег. № *** рама № ***.

Сумата в размер на 17 570 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, рег. № ***, рама № ***.

Сумата в размер на 2 420 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра Б“, рег. № *** рама № *** Сумата в размер на 4 200 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № ***, рама № ***.

Сумата в размер на 3 340 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, рег. № ***, рама № *** Сумата в размер на 3 340 лв., представляваща паричната равностойност на отчуждения лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, рег. № ***, рама № *** Сумата в размер на 200 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит № 2106888/18.07.2014 г. отпуснат от „Изи асет мениджмънт“ АД.

Сумата в размер на 335,84 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит № 2212913/22.12.2014 г., отпуснат от „Изи асет мениджмънт“ АД.

Сумата в размер на 36 883,36 лв., представляваща стойността на получени средства чрез системите за парични преводи „Money Gram International“ и Western Union.

3

На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Р. ЯК. Г. с цена на иска в размер на 15 448,87 лв.:

Сумата в размер на 339,18 лв., представляваща левовата равностойност на внесени средства от трети лица по банкова сметка с IBAN ***, в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с титуляр Р. ЯК. Г..

Сумата в размер на 314,64 лв., представляваща стойността на погасителни вноски по кредит № 2129588/15.08.2014 г. отпуснат от „Изи асет мениджмънт“ АД.

Сумата в размер на 14 795,05 лв., представляваща стойността на получени средства чрез системите за парични преводи „Money Gram International“ и Western Union.

В условията евентуалност иска в случай, че до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение срещу имуществото, предмет на искове за реално отнемане с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, предявени срещу АС. С. Г. и Р. ЯК. Г., бъде проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е отчуждено, на основание чл. 151, във вр. с чл. 149, във. вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ да му бъде присъдена равностойността на това имущество, а именно – стойността, на която имуществото е възложено в изпълнителното производство, респ. паричната му равностойност.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците АС. С. Г. и Р. ЯК. Г., и двамата чрез адв. Н.М.

АК Русе са депозирали отговор на исковата молба, с който намират иска за недопустим.

Възразяват, че не са спазени изискванията на чл. 107 от Закона. Считат, че абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е установено от Комисията и обосновано несъответствие за сума по-голяма от 150 000 лв. Такова несъответствие в случая липсвало. Не били отчетени всички нетни доходи на двамата ответника, направените пазарни оценки били произволни. Не били съобразени всички доходи на ответниците и били посочени произволни стойности на разходите. Заявяват, че сключили гр. брак на 8.07.2020 г. и едва на 22.10.2020 г. отв. Г. припознал двете им деца.

Оспорват твърденията на ищеца, че са били във фактическо съжителство по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗПКОНПИ преди това и конкретно към датата на повдигане на обвинението, когато е възникнала процесуалната предпоставка за образуване на производството. По тези съображения намират, че производството срещу отв. Р.Г. е недопустимо и следва да бъде прекратено. Заемат позиция, че ищецът не е представил изискуемият от закона мотивиран доклад по чл. 113, т. 3 ЗПКОНПИ, както и че не са спазени уредените в закона преклузивни срокове за извършване на проверката, срокът по чл. 116 и чл. 140, ал. 2 ЗПКОНПИ.

По същество намират исковете за неоснователни. Заявяват, че от исковата молба не ставало ясно какво е било наличното имущество на ответниците в началото на проверявания период. Оспорват обстоятелството, че по отношение на отв. Г. проверяваният период следва да е с начало 20.01.2010 г., като заемат позиция, че изводът на ищеца, че са жиВ. през целия този период във фактическо съжителство е произволен. Оспорват определените цени на 4 недв. имот и автомобилите, размера на приетите обичайни и извънредни разходи за целия срок на проверката. Намират, че приетите от ищеца стойности на НСИ не съответстват на официално публикуваните на сайта. Считат, че не е изследван въпросът дали към датата на повдигане на обвинението към отв. Г. същият е бил във фактическо съжителство с отв. Г..

Поради това, намират за несоснователно искането да бъде отнет от нея лек автомобил „Фолксваген Голф“. По същите съображения, заради недоказано фактическо съжителство, оспорват и предявените против нея искове за отнемане на парични суми. Възразяват, че не са представени доказателства, че претендираните за отнемане и от двамата ответници суми са налични в края на проверявания период. По отношение на отв. Г. се твърди, че през 2016 г. получил като печалба от казино „Перла“ сумата от 26812,05 лв., с която извършил покупката на 4 броя от процесните автомобили - „Ауди“, модел „А6“, рег. № ***, „Ауди“, модел „А6“, рег. № ***, „Ауди“, модел „А8“, рег. № *** и БМВ 745 с рег. № ***. Тези МПС впоследствие били отчуждени и получените средства се явявали доход с установен източник, с който следвало да се уВ.чат приходите на ответника. Заява се още, че отв. Г. работил на различни места в страни от ЕС и имал доходи, които не били отчетени при определяне приходната част като изплатени доходи от трудови правоотношения. Поради това се претендира отхвърляне на исковете като неоснователни. Иска се присъждане и на разноски.