Решение № 129 от 30.05.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Свиленград, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20235620200194 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от Я. Х. Г. с ЕГН ********** от гр. ******* ул. ******* №12 против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №6755322/13.12.2022 г. на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.

189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с ал.2,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.Оспорва изцяло верността на обстоятелствата ,отразени в обжалвания акт и на документите ,въз основа на които е издаден.

Твърди се,че нарушението не било констатирано по предвидения за това ред,а деянието не било съставомерно по сочените за нарушени разпоредби ,като съответно не били посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Не я с н о било и описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен обем. На следващо място твърди, че наказанието не било наложено по установения от закона ред. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени изцяло атакувания 1

Електронен фиш, както и да се присъдят в полза на адвоката по реда на чл.38 от ЗАдв. разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Защитникът му, адв. А. от АК – Хасково в писмено становище до съда сочи, че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени съображения.

Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 03.12.2022г. в 1 4,45 часа по път II -8 8 км.1+500, в посока ГКПП Капитан Петко войвода при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство № 120с52а, МПС марка „Ауди КУ8 ”, с рег.№ СТ 9696 РР. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 79 км/ч при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, т.е. с 19 км/ч превишена стойност на скоростта /преди приспадане на допустимата грешка/.

АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния период от влизане в сила на ЕФ серия К № 5346176.

Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя Я. Х. Г. в качеството му на ползвател,а собственик на процесното МПС е вписан дружеството Порше лизин БГ ЕООД клон Стара Загора.

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш за налагане на глоба сер.К № 6755322, с който на жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 вр с ал.2,т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2,вр. 21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лв.

Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.

№351р-28672 от 05.12.2022, с посочена дата на използване 03.12.2022г. място на използване път II -88 км.1+500, в посока ГКПП Капитан Петко войвода , общо ограничение на скоростта въведено с пътен знак за ограничение – В-26 от 60км/, режим на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа – 13,45 часа, край на работа – 1 6,40 часа.

Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснел процесното нарушение, както и справка за нарушител/водач.

Съгласно представения снимков материал от процесната дата 03.12.2022 г., 1 4:45 часа, отразена е измерена скорост на движение на процесния лек автомобил е рег.№ СТ 9696 РР от 79 км/ч при ограничение 60 2 км/ч, а след приспадане на евентуалната грешка при измерването на скоростта от +/- 3 км/ч наказуема скорост 76 км/ч и наказуемо превишаване 16 км/ч.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а, според който съответства на одобрения тип.

Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи :

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на 20.03.2023г., а жалбата е входирана на 27.03.2023г.поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

ОД на МВР гр. Хасково е издал електронен фиш серия К №6755322/13.12.2022 г за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство № 120с52а, за това, че на 03.12.2022г. в 14.45ч. по път II -88 км.1+500, в посока ГКПП Капитан Петко войвода при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км./ч, жалбоподателя, като собственик на когото е регистрирано МПС/ползвател на лекия автомобил „Ауди Ку8“ с рег. № СТ 9696 РР видно от справката за собственост на процесното МПС/, управлявал автомобила със скорост 76 км/ч. при разрешена скорост 60 км/ч, с превишение 16 км/ч.

Електронният фиш бил издаден на жалбоподателя – на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4 вр с ал.2, т.2 от ЗДвП.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, дадена в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен 3 властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСК на ВАС.

Служебната проверка за законосъобразност на издадения ЕФ разкрива, че същият е формално законосъобразен, като не са налице доказателства за допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила.

По неговата правилност, Съдът съобрази събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП /л.8 – 9, л.13, л.22 – 25, л.28 – 31, л.40/ - снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство, доказателства във връзка с техническата годност на заснемащото устройство, мястото, на което е монтирано и обозначено, принадлежността на мястото на нарушението извън регулацията на населеното място и организацията на движението в района на местонарушението, както и за собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство, информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила.

От съвкупния анализ на доказателствените материали е видно, че отразените в ЕФ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС извън населено място, при превишение с 16 км/ч над разрешената скорост от 60 км/ч, а именно – със 76 км/ч), са правилно установени.

От друга страна обаче, анализът на така събраните доказателствени материали идва да покаже, че необосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От представената справка за регистрация на процесното МПС е видно, че към датата на административното нарушение – 03.12.2022г., собственикът, на когото е регистриран л.а. „Ауди Ку8“ с рег. № СТ 9696 РР е „Порше лизинг БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е посочен жалбоподателя.

Жалбоподателят не е законен представител на дружеството собственик,тъй като такива доказателства не се ангажираха от страна на АНО дружествата.

Освен това, в процесния ел.фиш като собственик, на когото е регистрирано МПС е посочен жалбоподателя, докато в действителност според справката за собственост и регистрация на автомобила му е юридическо лице, а жалбоподателят е посочен като ползвател.

Следователно, имайки предвид и описанието на изпълнителното деяние, 4 с ЕФ жалбоподателя е санкциониран като физическо лице, управлявало собствения си лек автомобил, а не като законен представител на собственика на автомобила, данни за когото изобщо не бяха ангажирани от АНО, или като този, на когото е предоставено МПС – чл.188 от ЗДвП, т.е. налице е несъответствие между данните от обективната действителност от една страна, и от фактическото и юридическото формулиране на административнонаказтелното обвинение, от друга страна.

Както беше отбелязано по-горе, към датата на констатиране на нарушението, собственик на лекия автомобил, с който е било извършено нарушението за скорост е било трето лице, а не жалбоподателят.

Систематичният анализ на разпоредбите на чл.189 ал.4 и 5 ЗДвП изключва възможността електронният фиш априорно да бъде издаден на ползвател и именно поради това, в чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП е предвидено, че „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението…“.

Да се приеме обратната теза – а именно, че по преценка на издаващия ЕФ служител е допустимо санкционният акт да бъде издаден на всяко трето лице, различно от регистрирания собственик, би означавало дейността по издаване на ЕФ да бъде подчинена на субективни преценки, каквито по правило при нея са недопустими /по аргумент от чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП/ и в този смисъл – подобен подход създава не само правна несигурност, но и противоречи на духа на Закона.

Придържането към подобна теза, впрочем обезсмисля и цитираната по– горе разпоредба на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, която дава възможност единствено на регистрирания собственик да посочи данните на лице, за което счита, че е извършител на нарушението, т.е. – ползвател по смисъла на чл.188 ал.1 ЗДвП.

В съответствие с тези доводи Съдът приема, че обжалваният Електронен фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/ административнонаказателноотговорно в настоящия случай.

При положение, че регистриран собственик на процесното МПС е юридическото лице – Порше лизинг БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е вписан жалбоподателя, в този случай, съобразно чл.188 ал.2 ЗДвП, Електронният фиш е следвало да бъде издаден на името на законния представител на дружеството собственик, който, на свой ред е имал правото да предприеме оспорване на авторството на административното нарушение по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП. Тъй като това не е сторено, а вместо това директно е ангажирана административнонаказателната отговорност на трето лице – несобственик, Електронният фиш се явява неправилен и като такъв, следва да бъде отменен.