Определение № 1342 от 23.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1342 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602029 по описа за 2025 година Производството е образувано по частен протест с Вх. № 68388/26.02.2025г. на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу протоколно определение от 28.01.2025г., постановено по н.о.х.д. № 15661/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати процесуални нарушения, както и срещу разпореждане № 2256/18.02.2025г., постановено по същото дело, с което е върнат частен протест вх. № 16864/11.02.2025г. на прокурор при СГП, насочен срещу определението от 28.01.2025г.

В протеста се излагат се доводи, че прокурорът при СГП не е присъствал в съдебното заседание на 28.01.2025г., когато е било постановено определението за прекратяване на съдебното производство, а е присъствал прокурор при СРП. Поради това прокурорът при СГП счита, че срокът за подаване на протест срещу определението следвало да се счита от датата, на която делото е постъпило в СГП – 11.02.2025г. Излагат се и конкретни съображения за неправилност на определението, с което е прекратено съдебното производство. С протеста се иска отмяна на двата атакувани съдебни акта.

Софийски градски съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

На първо място, въззивният съд намира, че частният протест в частта, с която е насочен срещу разпореждане № 2256/18.02.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 15661/2024г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, е неоснователен.

Н.о.х.д. № 15661/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав е образувано въз основа на обвинителен акт срещу В. А. Т. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. първо, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, който е внесен от прокурор при СГП. На 28.01.2025г. е проведено разпоредително заседание по делото, в хода на което първоинстанционният съд е констатирал множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице, поради което с протоколно определение на 1 основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1 от НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване на допуснатите нарушения. В конкретния случай протоколното определение е обявено в публично съдебно заседание, проведено на 28.01.2025г., на което е присъствал прокурор при СРП, като седемдневният срок по чл. 342, ал. 1, изр. първо от НПК за оспорването му с жалба или протест е започнал да тече на следващия ден – 29.01.2025г. (чл. 183, ал. 2 от НПК), и е изтекъл на 04.02.2025г.

Протестът на прокурора при СГП срещу този акт е подаден на 11.02.2025г., т.е. след седемдневния преклузивен срок по чл. 342, ал. 1, изр. първо от НПК, с оглед на което първоинстанционният съд законосъобразно го е върнал на подателя му като просрочен. Изложеното от прокурора при СГП, че този срок следва да се изчислява от момента, в който делото е постъпило в СГП, т.е. от момент, в който на СГП е съобщено за съдебния акт, е неоснователно. Както е изяснил първоинстанционният съд, такова изискване има само по отношение на актове, постановени в закрито заседание (чл. 342, ал. 1, изр. второ от НПК), а оспореното определение е постановено в открито заседание, на което е присъствал и представител на държавното обвинение.

В тази връзка съдът съобрази важен устройствен принцип на българската прокуратура – тя е единна и централизирана, което само по себе си налага и принципа за координация в отношенията между прокурорите. Така установените обстоятелства обосновават правилност на атакуваното разпореждане № 2256/18.02.2025 г., поради което същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения въззивният съд не следва да се произнася по протеста в частта, с която е атакувано определението на СРС, постановено на 28.01.2025г., с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати процесуални нарушения.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2256/18.02.2025 г., постановено по н.о.х.д.

№ 15661/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, с което е върнат частен протест вх. № 16864/11.02.2025 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2