Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 859 от 16.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 495/2024
Вид
Определение № 859
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Стара Загора, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500495 по описа за 2024 година Делото е образувано по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, гр.С. против Определение № 1609/10.07.2024г., постановено по гр.д.№1064/2024г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по горепосоченото дело и е обезсилил изцяло по- рано издадената Заповед за изпълнение № 478/29.03.2024г. по ч.гр.д.№ 759/2024г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение в частната си жалба и моли настоящата инстанция да отмени същото и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендира разноските си по делото.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното определение, намери за установено и доказано следното:

Първоинстанционното производство е било образувано с искова молба № 6303/30.04.2024г. от „Т.С.“ ЕАД, гр.С. срещу „Л.“ ЕООД, гр.К., ***, с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК.

В Определение № 1403/13.06.2024г. РС- Казанлък е констатирал нередовност в постъпилата Искова молба № 6303/30.04.2024г., като в петитума на исковата молба е посочено, че претендираните суми представляват неоснователно обогатяване, а производството по реда на чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК представлява продължение на производството, образувано по реда на чл.410 от ГПК. Поради това обстоятелство следва да има идентичност на петитума на исковата молба с искането, обективирано в заявлението, подадено до съда.

Със същото определение първоинстанционният съд дал указания на ищеца в законния 1- седмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира в петитума на исковата молба 1 по какъв начин претендира описаните в исковата молба суми от ответника като неоснователно обогатяване или като неизплатени задължения на длъжника за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, като предупредил ищеца от последиците при неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба. Постъпила Молба № 8776/18.06.2024г. от ищеца „Т.С.“- ЕАД, в отговор на указанията дадени от РС- Казанлък, с която уточнява, че ответната страна не е изпълнила задължението си, изразяващо се в сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди за търговски обект-магазин № 3 с оглед на което е налице неоснователно обогатяване.

При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално - легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, в предвидената законова писмена форма и срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба вх.№ 6303/30.04.2024г., предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 и съответно по чл.422, ал.1 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 от ГПК. С бъдещото си решение по този иск РС следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. Правилно РСКазанлък е констатирал, че при предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането и неговия период. В конкретния случай е налице съвпадение в размера на вземането на ищеца по заявлението по чл.410 от ГПК и по исковата молба, но при предявяване на иска за установяване съществуване на вземането е въведено различно правно основание на това вземане, в сравнение с основанието, заявено от кредитора по реда на чл.410 от ГПК.

Поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че е недопустимо въвеждането в исковото производство на ново правно основание, различно от основанието на претенцията, като исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това и въззивният съд счита, че липсва правен интерес от заведения с исковата молба установителен иск за вземания, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд. Следователно се налага извод, че подадената искова молба не 2 отговаря на изискванията по чл.422 във връзка с чл.410 от ГПК и следва на основание чл.130 от ГПК да се върне и да се прекрати производството по същото.

Предвид което въззивният съд счита, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това.

Това въззивно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно касационно обжалване.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК, въззивният ОССт.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло

Определение

№

1609/10.07.2024г., постановено по гр.д.№ 1064/2024г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било изцяло прекратено производството по делото, като недопустимо и е била обезсилена изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение № 478/29.03.2024г., издадена по ч.гр.д.№ 759/2024г. по описа на РС - гр.Казанлък, обл.Старозагорска, като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3