Решение № 61 от 20.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000188 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2941/24.04.2025г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Решение 18/27.03.2025г. по т.д. № 74/2023г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на В. П. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. от смъртта на неговата баба Ц. Л., настъпила вследствие ПТП от 17.02.2019г., причинено виновно от Л. М. И., като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ОВ 16****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, при условията на независимо съпричиняване с П. Л. Д., водач на л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ВР 98****; в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Ц. П. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба Ц. Л. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. от смъртта на В. И. /леля на ищцата/, настъпили вследствие същото ПТП, ведно с присъдената законна лихва върху всяка от обезщетенията; в частите, в които дружеството е осъдено да заплати на всеки от ищците В. П. Д., Ц. П. Д. и Б. В. Д. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща /на първите двама/ и съпруг /на третия/, настъпила вследствие ПТП от 17.02.2019г., за сумата над 50 000 лв. до присъдената на всеки от тях по 100 000 лв., ведно със законната лихва.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил всички установени по делото факти, не ги е отчел в тяхната съвкупност и е извел погрешни правни изводи за основателност на исковите претенции в присъдените размери. Намира, че изводите на съда за основателност на 1 предявените от В. П. Д. и Ц. П. Д. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, съответно искът на Д. за заплащане на обезщетение от смъртта на нейната леля В. И., не кореспондират със събраните по делото доказателства и се намират в разрез с приетото в т.1 от ТР № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, както и в противоречие с последователната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Релевира оплаквания срещу приетото от първостепенния съд, че установеното с влязла в сила присъда на наказателния съд независимо съпричиняване за настъпване на процесното произшествие от страна на загиналия водач на л.а. „Нисан Кашкай“ не е основание за редуциране на определените обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт на ищците В. Д., Ц.

Д. и Б. Д.. Счита, че постановеното от първостепенния съд решение в частта му, в която са присъдени обезщетения на всеки от тези трима ищци от смъртта на П. Д., противоречи на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетенията в справедлив размер, като присъдените обезщетения не съответстват на реално претърпените болки и страдания от всеки от тях. Счита, че за установяване на относимите факти съдът е кредитирал с пълно доверие показанията на водените от ищците свидетели, без да съобрази изцяло тяхната близка роднинска и приятелска връзка с ищците. Правят искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което бъдат отхвърлени предявените от В. П. Д. и Ц. П. Д. искове за заплащане на обезщетение на всеки от тях от смъртта на тяхната баба Ц. Б. Л., настъпила при процесното ПТП, бъде отхвърлен предявеният от Ц. П. Д. иск за заплащане на обезщетение от смъртта на нейната леля В. Л.

И., както и да бъдат отхвърлени предявените от ищците В. П. Д., Ц. П. Д. и Б. В. Д. искове за заплащане на обезщетение на всеки от тях за неимуществени вреди от смъртта на П. Л.

Д., настъпила при същото произшествие, за сума над 50 000 лв., като неоснователни и недоказани по размер. Претендират разноски съобразно изхода на спора за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни – В. П. Д., Ц. П. Д. и Б. В. Д. са подали отговор на въззивната жалба чрез своя пълномощник – адвокат Н. А.. В същия са заели становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение в обжалваните части. Молят за отхвърлянето й.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба с вх. № 3018/28.04.2025г. от ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на П. С. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от смъртта на нейната баба Ц. Л., настъпила вследствие ПТП от 17.02.2019г., причинено виновно от Л. М. И., като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ОВ 16****, при условията на независимо съпричиняване с П. Л. Д., водач на л.а. „Нисан Кашкай“ с рег.

№ ВР 98****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Намира за неправилен извода на съда, че ищцата П. С. И. е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба. Счита, че събраните доказателства не установяват житейски обстоятелства, които да придадат „изключителност“ на отношенията между ищцата и Ц. Л. приживе по смисъла на ТР № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ищцата П. С. И. не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 3130/02.05.2025г. от Б. В. Д., Ц. П. Д., В. П. Д. и П.

С. И., всички с пълномощник – адвокат Н. А., срещу Решение 18/27.03.2025г. по т.д. № 74/2023г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която са отхвърлени предявените от всеки от тях 2 искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – иска на П. С. И. от смъртта на нейната баба Ц. Л. срещу ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за сумата над 10 000 лв. до претендираната от 20 000 лв.; иска на Б. В. Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от получените от нея при процесното ПТП телесни увреди за сумата над 170 000 лв. до претендираната от 200 000 лв.; иска на Ц. П. Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната баба Ц. Л. за сумата над 15 000 лв. до претендираната от 50 000 лв. и от смъртта на нейната леля В. И. за сумата над 25 000 лв. до претендираната от 50 000 лв.; иска на В. П. Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата баба Ц. Л. за сумата над 15 000 лв. до претендираната от 20 000 лв., както и в частта, в която са отхвърлени акцесорните претенции на Б. В. Д., Ц. П. Д. и В. П. Д. за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 01.03.2019г. до 21.05.2023г.

Релевират оплаквания за неправилност на решението в тези части поради противоречието му с материалния закон. Считат, че присъдените им обезщетения не отговарят на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и на ППВС № 4/68г. Поддържат, че застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие на 01.03.2019г., поради което законната лихва за забава върху претендираните обезщетения се дължи от тази дата. Правят искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълните им предявени размери, а исковете на Б.

В. Д., Ц. П. Д., В. П. Д. и ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.03.2019г.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от ищците Б. В. Д., Ц. П. Д., В. П. Д., от страна на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. В същия се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират се разноски съобразно изхода на спора.

Подадена е частна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Определение № 93/ 06.06.2025г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, по т.д. № 74/2023г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искане на дружеството за изменение на Решение № 18/27.03.2025г. по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател развива оплаквания за неговата неправилност. Излага, че съдът неправилно и без да изложи конкретни мотиви е уважил възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от дружеството и ги е намалил значително. Счита, че фактическата и правна сложност на делото се отличава съществено от други спорове от същия вид, тъй като се касае до съединени седем иска за неимуществени вреди, основаващи се на различни факти. Моли за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което искането за изменение на решението в частта за разноските бъде уважено.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК насрещните страни Б. В. Д., Ц. П. Д. и В. П. Д. не са подали отговор на частната жалба и не са взели становище по нея.

В съдебно заседание жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесуалния се представител по пълномощие, поддържа подадените въззивна и частна жалби по изложените в тях доводи. Оспорва подадената от ищците въззивна жалба. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Останалите жалбоподатели - ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, както и ищците Б.

В. Д., Ц. П. Д., В. П. Д. и П. С. И., поддържат в писмени становища подадените въззивни жалби срещу първоинстанционното решение по изложените в тях съображения.

Жалбоподателите, ищци в първоинстанционното производство, правят възражение срещу претендираното от ЗД „БУЛ ИНС“ АД адвокатско възнаграждение за въззивното производство и молят за намаляването му при основателност на подадената от дружеството въззивна жалба.

Жалбоподателят ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД поддържа искането си за присъждане на разноски съобразно списък по чл.80 ГПК.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в 3 законоустановения срок, от страни в производството, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за управлявания от Л. М. И. л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ОВ 16**** и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за управлявания от П. Л. Д. л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ВР 98****, към датата на събитието. Безспорно е, че по образуваната пред ЗД „БУЛ ИНС“ АД по реда на чл.380 КЗ щета на ищците не е било заплатено застрахователно обезщетение, а по образуваната пред ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД щета на П. С. И. и С. И.ов И. са били изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на В. И. – по 100 000 лв. за всеки от тях.