Решение № 967 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520100147 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Е. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***********, чрез адвокат Л. К. Б., срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов, евентуално съединени искове.

Главният иск е за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 693374/28.04.2023 г., сключен между страните, поради противоречие със закона и с добрите нрави, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, добрите нрави и като неравноправна договорна клауза.

Ищецът твърди, че на 28.04.2023 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 693374, по силата на който му е предоставена сумата 1000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 39,96% и годишен процент на разходите 48,074%. Според погасителния план ищецът следвало да заплати 11 месечни вноски, като общата сума по договора възлизала на 2233 лв., включваща главница, възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Излага, че договорът е недействителен, тъй като съдържа прекомерна възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, както и 1 уговорка за неустойка в размер 1022,32 лв., дължима при непредставяне на обезпечение в тридневен срок. Поддържа, че тази неустойка няма действителна обезщетителна функция, а представлява скрито оскъпяване на кредита, което не е включено в посочения ГПР. Поради това посоченият в договора ГПР не отразявал реалното оскъпяване на кредита, потребителят бил въведен в заблуждение относно действителната цена на кредита, а договорът не отговарял на императивните изисквания на ЗПК.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете. Твърди, че договорът е изготвен на ясен и разбираем език, в писмена форма, с еднакъв шрифт, като на ищеца били предоставени договорът, общите условия, погасителният план и стандартният европейски формуляр. Поддържа, че в договора е посочен конкретен размер на ГПР и същият е изчислен съобразно чл. 19 ЗПК. Според ответника неустойката по чл. 8 от договора не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява плащане при неизпълнение на договорно задължение, а чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изключва тези разходи от изчисляването на годишния процент на разходите.

Ответникът твърди още, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, че ищецът е бил предварително запознат с последиците от непредоставяне на обезпечение и е могъл чрез собственото си поведение да предотврати настъпването на задължението за заплащане на неустойката. Излага, че неустойката изпълнява обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не противоречи на добрите нрави. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

По делото са приети писмени доказателства, включително договор за потребителски кредит № 693374/28.04.2023 г., погасителен план към него, декларации и други документи, представени от ищеца. Назначена, изслушана и приета е съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. А..

От събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2023 г. между Е. П. А., като заемател, и „Креди Йес“ ООД, като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 693374. По силата на договора ответникът е предоставил на ищеца сумата 1000 лв. Срокът за погасяване е 11 месеца. Уговорен е месечен лихвен процент 3,330%, съответстващ на годишен лихвен процент 39,96%, като посоченият в договора ГПР е 48,074%.

Съгласно погасителния план, без отчитане на неустойката, кредитът следва да бъде погасен чрез 10 вноски по 110,06 лв. и една вноска от 92,92 лв. В чл. 6 от договора е предвидено задължение заемателят да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на общите условия, както и с още едно от изброените обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от 2 договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок заемателят дължи неустойка в размер 1022,32 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски. В погасителния план е посочено, че неустойката се заплаща чрез 10 вноски по 92,94 лв. и една вноска от 92,92 лв.

Не се спори, а и от заключението на вещото лице се установява, че ищецът е извършил плащания по договора в общ размер 370 лв., разпределени от кредитора както следва: 106,80 лв. главница, 64,04 лв. договорна лихва, 185,88 лв. неустойка по чл. 8 от договора и 13,28 лв. наказателна лихва.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при главница 1000 лв., договорна лихва 39,96% и без включване на неустойката по чл. 8 от договора, ГПР възлиза на 48,1533%, близък до посочения в договора 48,074%. Вещото лице е установило, че при включване на уговорената неустойка от 1022,32 лв., разсрочена на 11 месечни вноски, действителният ГПР възлиза на 526,6895%.

Експертизата установява още, че основният лихвен процент на БНБ през януари 2023 г. е 1,42%, поради което законната лихва за първото полугодие на 2023 г. е 11,42%. Трикратният размер на законната лихва е 34,26%, а уговореният ГЛП от 39,96% го надвишава. Посоченият в договора ГПР от 48,074% не надвишава петкратния размер на законната лихва, но ГПР, изчислен с включване на неустойката, възлиза на 526,6895% и многократно надвишава максимума по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и съответстващо на представените писмени доказателства. Заключението не е разколебано от други доказателства по делото. В откритото съдебно заседание вещото лице е поддържало заключението си и е пояснило, че е използвало калкулатори, в които са заложени формулите по чл. 19 ЗПК.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

Ищецът има качеството потребител, а ответникът е кредитор, предоставящ кредит в рамките на търговската си дейност. Поради това договорът следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, а съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи и за съответствие с императивните правила за защита на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване не е формално.

Неговата цел е потребителят да получи ясна и пълна информация за действителната цена на кредита, за да може да вземе информирано решение дали да сключи договора 3 и при какви условия.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Основното възражение на ответника е, че неустойката по чл. 8 от договора не следва да се включва в ГПР, тъй като е последица от неизпълнение и попада в изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Това възражение не може да бъде споделено в конкретния случай.

Действително законът изключва от ГПР разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Това правило обаче не може да служи като прикритие за уговаряне на допълнителен, предварително калкулиран и практически предвидим разход, който по икономическата си същност представлява част от цената на кредита. Когато една уговорка е формално наречена „неустойка“, но е включена предварително в погасителния план, разсрочена е заедно с месечните вноски и води до увеличаване на общата дължима сума от 1210,68 лв. до 2233 лв., съдът следва да изследва не нейното наименование, а действителната й функция.

В случая уговорената неустойка е в размер 1022,32 лв., т.е. надхвърля размера на самата главница от 1000 лв. Тя не обезщетява конкретно установими вреди от непредоставяне на обезпечение. Не е налице твърдение, нито доказателства, че непредоставянето на обезпечение само по себе си причинява на кредитора вреди в подобен размер. Напротив, кредиторът предварително е преценил риска от отпускане на кредита, предоставил е сумата и е определил възнаградителна лихва. Уговорката за неустойка не е насочена към репариране на вреди, а към съществено увеличаване на дълга на потребителя.

Следва да се отчете и характерът на задължението, чието неизпълнение поражда неустойката. В тридневен срок след сключване на договора заемателят следва да осигури гарант/и, отговарящ/и на условията на общите условия, както и още едно обезпечение измежду ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. За потребителски кредит от 1000 лв. подобно обезпечаване е очевидно тежко и несъразмерно. Уговарянето на значителна неустойка при неизпълнение на такова задължение създава реална възможност още при сключване на договора кредиторът да предвижда начисляването й като част от очакваното оскъпяване.

Неоснователно е и възражението на ответника, че клаузата е индивидуално уговорена. Обстоятелството, че потребителят е подписал договора и е посочил желан размер на кредита, не означава, че е имал реална възможност да влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Ответникът не доказа индивидуално 4 обсъждане и договаряне на съдържанието на чл. 8 от договора, извън присъединяването на потребителя към предварително изготвен договорен модел.

Тежестта за доказване на индивидуално договаряне е върху търговеца, като такава доказателствена пълнота не е проведена.

Не може да се приеме и доводът, че потребителят е могъл да избегне неустойката чрез предоставяне на обезпечение или чрез отказ от договора. Тази възможност е по-скоро формална, доколкото обезпеченията са несъразмерни спрямо размера на кредита, а срокът за предоставянето им е изключително кратък. Наличието на право на отказ от договора не санира евентуалната недействителност на клаузи, които още при сключване на договора нарушават императивни правила за защита на потребителите.

При тези данни съдът приема, че неустойката по чл. 8 от договора е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя води до неоснователно обогатяване на кредитора, поставя потребителя в икономически неблагоприятно положение и нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. Поради това клаузата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Наред с това съдът приема, че чрез тази уговорка се заобикаля и ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Формално посоченият ГПР е 48,074%, но експертизата установява, че при включване на неустойката действителното оскъпяване достига ГПР 526,6895%. Този размер многократно надвишава максимално допустимия праг по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Макар ответникът да поддържа, че неустойката е дължима само при неизпълнение, конкретната уговорка не може да бъде разглеждана изолирано от факта, че е предварително включена в погасителния план и е структурирана като част от месечната погасителна тежест.

Следователно договорът не съдържа вярна и пълна информация за действителния ГПР и за общата сума, дължима от потребителя. Посочването на ГПР, който не включва реално предвидимото и икономически съществено оскъпяване чрез неустойката, само привидно изпълнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това лишава потребителя от възможността да разбере действителната цена на кредита и е достатъчно основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.