Решение № 481 от 09.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. гр. Хасково, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Гeоргиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640103022 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от К. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул. **********, против “СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.“Оборище“ № 13, Б, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като се иска постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на чл. 17 от Договор за потребителски кредит № *********, сключен между „СтикКредит“ АД и К. З. М., поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Също така се иска прогласяване нищожността на чл.27 от Договор за потребителски кредит № *********, сключен между същите страни, поради това, че е нищожен на основание на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително и на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на 1 исковата молба, като намира предявения иск за недопустим, алтернативно за неоснователен. Твърди, че вече е разгледан предявен от ищеца против ответника иск за прогласяване нищожност на чл.1 7 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ************ г. на същото основание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба е представена Тарифа за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „Стик-кредит“ АД относно потребителски кредити, отпускани от „Стик-кредит“ АД, както и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД.

Към отговора на исковата молба е представен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ************ г., сключен между „Стиккредит“ АД и К. З. М., от който се установява, че е отпусната парична сума в размер на **** лв., при лихвен процент от 28,8 % и ГПР – 32,92 %. Уговорен е срок на погасяване на заема от **** месеца, посредством **** бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на **** лева /с включена неустойка/, със съответните уговорени падежни дати. Съгласно предвиденото в чл.17, ал.1 от договора, потребителят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по него да предостави на кредитора едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител физическо лице или банкова гаранция. В чл.27, ал.1 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на потребителя на задължението му за представяне на обезпечението по чл.17, същият дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В този случай дължимата сума за неустойка е в размер на 304,08 лева, а общото задължение по договора става в размер на **** лева. Към договора е приложен СЕФ, Общи условия и погасителен план.

От представеното решение № 639/12.08.2024 г. по гр.д. № 2066/2023 г. по описа на Районен съд-Хасково, се установява, че съдът е признал за 2 установено, по отношение на „Стик-кредит“ АД, че К. З. М. не дължи на „Стик-кредит“ АД сумата от **** лева, представляваща дължима неустойка по чл.27 от Договор за потребителски кредит № ********** г., сключен между страните, поради нищожност на клаузата на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Представена е покана за доброволно плащане по договор № ********* до К. З. М., от която става ясно, че същият следва да заплати на „АПС България“ ЕООД сумата от **** лева към дата **** г.

По делото е изслушано и е прието заключение на вещо лице по съдебносчетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че изплатените от ищеца суми по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ************ г. възлизат на 708,70лв. Вещото лице сочи, че ГПР в условията на изплащане на главница от **** лв. за **** месеца при лихвен процент в размер на 28,80 % годишно без включена неустойка е 32,92 %, а с включена неустойка в размер на **** лв. за непредоставено обезпечение е 402,46 %. За погасяване на задължението по договора е постъпила сумата от **** лв., като с нея са погасени: за главница – **** лева, за договорна лихва – **** лева, неустойка по договора – **** лева, такси, писма и др. свързани с просрочени задължения за **** лева.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледани по същество, предявените искове са изцяло неоснователни, като съображенията за това са следните:

За да се обоснове основателност на предявени те искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 17 и чл. 27 от Договор за потребителски кредит № ********* от *********** г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и К. З. М., ищецът трябва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно възникнала облигационна връзка на твърдяното основание. С проекта си за доклад по делото, обективиран в определение № 305/10.02.2025 г. и приет за окончателен, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на договор за 3 потребителски кредит № ********* от *********** г., сключен между „СтикКредит“ АД и К. З. М. и с оглед твърдението на ответника, че това е друг договор със съвсем друг номер, но от същата дата. Ищецът не е ангажирал доказателства по делото за валидно възникнала облигационна връзка между страните по делото по силата на посочения в исковата молба договор, а именно - договор за потребителски кредит № ********* от *********** г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и К. З. М.. Представената покана за доброволно плащане по договор № ********* до К. З. М., от която става ясно, че същият следва да заплати на „АПС България“ ЕООД сумата от **** лева към дата **** г., по никакъв начин не може да се приеме за доказателство за наличието на процесния договор, доколкото същият дори не е индивидуализиран с дата, на която е сключен. Отделно от това, в същата е посочено, че трябва да се заплати задължение в определен размер от ищеца на трето за спора лице - „АПС България“ ЕООД. Вещото лице по съдебносчетоводна експертиза е изготвило заключението си въз основа на документи, които имат отношение към договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ************ г., който е различен от процесния такъв и съответно изводите на вещото лице са неотносими към настоящия спор.

При това положение и доколкото по делото не е проведено пълно и главно доказване на факта на възникване на валидна облигационна връзка между страните по делото по силата на договор за потребителски кредит № ********* от *********** г., то предявените искове с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 17 и чл. 27 от договор за потребителски кредит № ********* от *********** г., сключен между „СтикКредит“ АД и К. З. М. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените о т К. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул. **********, против “СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.“Оборище“ № 13, Б, 4 искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 17 и чл. 27 от договор за потребителски кредит № *********, сключен между „Стик-Кредит“ АД и К. З. М., поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, като неоснователни.

ОСЪЖДА К. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул.

**********, да заплати на “СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.“Оборище“ № 13, Б, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д. Д.

5