Определение № 61 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Търговско дело № 20245300900343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на ищеца И. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., бул.„А. С.“ №*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника му адвокат Т. Ж. с искане за изменение на постановеното по делото Решение №424/01.11.2025 год. в частта за разноските, с изложени твърдения, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и за преводи на документи от чужд език не се дължат на ответната страна, тъй като такива не са извършени от същата. В случай, че съдът приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение на ответника, се иска да бъде изменено решението, като бъде намалено същото, отчитайки обема на свършената работа от процесуалния му представител.

Насрещната страна по молбата - Т. з. Н.В. /T. z. N.V./ Б., с адрес: B. *, BE-*, B. (A.), B., с представител - кореспондент „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК 130189091 не депозира отговор по молбата в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо. Формулирано е в подадената молба, която е постъпила в рамките на срока за обжалване на решението.

Първоинстанционното производство е приключило с решение, с което предявените искове са частично уважени и частично отхвърлени.

1

В решението съдът се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, като е присъдил в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете и на основание чл.78 ал.3 о т ГПК, в полза на ответника са присъдени разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. За разноските на ответника по делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, с приложени към него разходнооправдателни документи, между които и договор за правна защита и съдействие от 08.04.2025г., със страни: клиент - ответното дружество - Т. з. Н.В. /T. z. N.V./ Б., с адрес: B. *, BE-*, B., с представител - кореспондент „Авус България регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК 130189091 и адвокат - адв.Т. Б. от АКПловдив за процесуално представителство и защита по настоящото търг. дело №343/2024г. по описа на ОС-Пловдив, ХІІІ-ти състав, с договорено възнаграждение в размер на 3 888 лева, заплатено в брой.

Предвид това твърдението на ищцовата страна, че неправилно в полза на ответното дружество е присъдено по съразмерност адвокатско възнаграждение, тъй като разходи за такова не са направени от ответника, а от неговия кореспондент за РБългария - „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД се явява неоснователно.

По искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, поради прекомерност, съдът счита следното:

Видно от книжата по делото е, че възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, се прави от ищцовата страна за първи път с настоящата молба по чл.248 от ГПК.

Такова възражение не е направено от ищеца в хода на производството по делото и до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което е несвоевременно заявено и преклудирано.

Ето защо, предвид липсата на направено в срок възражение за прекомерност, в настоящото производство не следва да се прави преценка по същество дали е налице прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Въпреки това съдът намира за нужно да отбележи, че в случая прави впечатление, че процесуалният представител на ищеца обосновава искането си за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, което е в размер на 3888,00 лева, поради 2 прекомерната му завишеност, с оглед фактическата и правна сложност на делото, а самата тя с представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, с приложен към него договор за правна защита и съдействие, претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от ЗА в почти същия размер - 3850 лева.

П о р а д и гореизложеното съдът приема, че липсва основание за изменение на крайния съдебен акт по делото в частта за разноските, касаещи адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

Със списъка на разноските процесуалният представител на ответника е представил и фактура №0000024969/24.09.2024г. на стойност 129,60 лева с основание „превод - нидерландски език - щета 011/BGS-00667/23“, с получател дружеството-кореспондент „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД.

В обхвата на предвидената в чл.78 ал.1 от ГПК отговорност за "разноски по производството" се включват тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др., като съгласно чл.76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса. Разходите за извършване на фактическите, организационни действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Следователно заплащането на разходи за превод на документи също е извън обхвата на отговорността за разноски. В този смисъл Определение №380 от 16.09.2022г. на ВКС по ч. т. д. №457/2021г., I т. о., ТК.

Освен това задължено лице по посочената фактура е дружествотокореспондент, а не ответното дружество.

Предвид изложеното, разходите за превод от нидерландски език в размер 3 на 129,60 лв. ще следва да се изключат от общия размер на разходите на ответника по производството. Поради това и пропорционално на отхвърлената част от исковете, молбата на ищеца п о чл.248 от ГПК следва да се уважи частично, като присъдените в полза на ответника р а з н о с к и за първоинстанционното производство в общ размер на 4020,48 лева се намалят до размера от 3916,80 лева или 2002,63 евро.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

По молбата на ищеца И. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., бул.„А.

С.“ №*, ет.*, ап.*, чрез адвокат Т. Ж. с правно основание чл.248 от ГПК:

ИЗМЕНЯ Решение №424/01.11.2025 год., постановено в производството по настоящето т. д. №343/2024г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в частта за разноските, като намалява присъдените в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство от сумата в размер на 4020,48 лева на сумата в размер на 3916,80 лева, равняваща се на 2002,63 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4