Решение № 1352 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330115357 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.

79 от ЗЗД вр. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗДо т „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от *** - чрез *** срещу К. Г. П. с ЕГН:

********** и адрес с. ***, ул. *** общ. ***, обл. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 5422.90 евро-главница; договорна лихва - 2257.49 евро за периода от *** ; обезщетение за забава 2121.87 евро за периода от *** ; законна лихва за периода от *** до изплащане на вземането. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ***., между страните е сключен договор за потребителски кредит, с който на ответника е предоставена в заем сума от 11825,77 лева, от която 10000-кредит и 1825,77 лв.-за застрахователна премия по избран пакет към застрахователя ***. Сумата е предназначена за рефинансиране на стари задължения от 8382 лв. по друг договор. По сметка на кредитополучателя е преведена сума от 1618 лв. на ***. Сумите за застрахователните премии се превеждат от кредитора по банкова сметка на застрахователя за сметка на длъжника в едномесечен срок от сключване на 1 договора. ГЛП е 50,09 %, а ГПР-48,78%. Общата дължима сума е 17673,21 лв.

Заема се дължи на 20 месечни вности, съдържащи главница и лихва в периода *** Платена е сума от 2755,45 лв, която е погасила главница, лихва и наказателна лихва. Падежа на задълженията е настъпил на *** Налице е неиздължаване на множество вноски. Вземането е притендирано по реда на заповедното производство-ч.гр.д. № 5100/24 г. на ПPC. Подадено е възражение от длъжника.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Твърди недействителност на договора поради нарушения на ЗПК. Не е посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Не е посочен начина на изчисляване на ГПР. Не е ясно вноските по погасиления план какви компоненти включват. Не е спазен размер на дължимият шрифт на текста на договора. Не е регламентирано правото на потребителя да получи справка за задълженията и плащанията. Дължимата сума е само за усвоената главница, като застраховатгелните премии не е ясно дали са заплатени на застрахователя и дали участват при формиране на ГПР като разход.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-заявление за кредит, договор за кредит от***., сертификат за застраховка № ***; заявление за рефинансиране от ***.; извлечение от счетоводните книги от ***.; е видно, че на *** между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника в заем на сума от 10000 лв. за срок от 20 месеца до *** ГЛП е 50,09 % начисляван ежемесечно върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. ГПР е 48,78 %. Дължи се заплащане на застраховка- 1825.77 лв. Същата се причислява към размера на кредита и той възлиза на 11825.77 лв. Общия размер на задължението е 17673.21 лв., в което се включва и 5847.44лв. лихва. С предоставената заемна сума са погасени задължения на заемополучателя към заемодателя по договор *** с размер от 8283 лв. Не е обявявана предсрочна изискуемост.

От представената справка-(лист 37 от делото); извлечение от банкови преводи (лист 50-51 от делото), справка за извършени плащания и заключение от *** по изготвена ССЕ е видно, че на ***. в разплащателната сметка на 2 ответницата К. П. е постъпила сума 11825.77 лв. като усвояване на отпуснатия кредит. На същата дата от сметката е извършен вътрешнобанков левов превод, в размер на 8382 лв., с получател ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, за погасяване на задължение по кредит № *** в размер на 11244.84 лв. усвоен на *** Сума от 1617 лв. от преведената такава на ***. по сметката е била изтеглена от кредитополучателката на каса на същата дата. На *** ищеца е превел към *** и към *** застрахователна сума от 1825.77 лв. като премия по застраховки *** и***. В периода **** от длъжника е платена сума от 2755,45 лв., погасила 1219,49 лв.-главница, 1432,17 лв.-договорна лихва и 103,79 лв.-наказателна лихва.

От приложеното към ч. г. д. 5100/2024 г. на ПРС се установява, че за притендираните вземания ищеца е подал заявление на *** и се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД.

С оглед отправеното възражение от длъжника в заповедното производство и отговора на ответника в настоящето производство за недължимост на притендираните вземания, съдът намира, че уважаването на предявения иск по чл. 422 от ГПК налага установяване, при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, възникване на валидно облигационно отношение между страните по договора за кредит от ***и предхождащия го такъв № *** в размер на 11244.84 лв. усвоен на ***, доколкото се твърди и се установява, че целта на процесния кредит е била рефинансиране на същия, усвояване от кредитополучателя на заявената сума като главница и ползването и за погасяване на изискуеми задължения по предходния договор, наличие на уговорка за заплащане на застраховки ***и ***, платими чрез заемодателя като застрахователен брокер и внасянето им от него в полза на застрахователя *** и ***.

От представените справки, се установява осчетоводяване на сключен между страните на договор за потребителски кредит, предхождащ процесния 3 с фиксиран размер на заемната сума от 11244.84 лв. усвоена на *** Тъй като от ищеца не се представя същия неможе да се прецени отговаря ли на изискванията на ЗПК и какви са правата и задълженията на страните по него.

По отношение на процесния договор от *** с оглед представените писмени доказателства и заключението по ССЕ, което се кредитира от съда като компетентно извършено, съдът намира, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя. Тъй като се касае за договор за потребителски кредит за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК и същите следва да бъдат проверени служебно от съда.

Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията към него, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК. Посочва се, че ГПЛ е 50,09 %, но не става ясно защо ГРП е 48,78 %, т. е. в по малък размер, което се явява нелогично и сочи не само неяснота на включените в него разходи, но и непълно отразяване на договорената лихва.

Това се явява нарушение на чл. 11 от ЗПК и основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК сочещ недействителност на договора за кредит и дължимост на основание чл. 23 от ЗПК само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи.

Тъй като по делото се установява безспорно, че ответника е изтеглил от предоставената му в заем сума от 11825.77 лв. само 1617 лв. той дължи връщане само на нея. По отношение другата част-8382 лв. платена за рефинансиране на предходен кредит и 1825.77 лв. за заплатени застраховка съдът счита, че неяснотата относно валидността на договора за предходния кредит и начина на формиране остатъчното рефинансирано задължение по него е пречка да се определи, че сумата от 8382 лв. е погасила съществуващо и изискуемо вземане на кредитодателя към кредитополучателя, защото плащането е извършено в негова полза, а по отношение застрахователната премия съдът намира, че недействителността на договора по чл. 22 от ЗПК изключва дължимостта на това вземане.

Съобразно извършените плащания от длъжника по договора от 2755,45 лв. настоящия състав намира, че усвоената сума е била покрита изцяло от тях и не е налице дължим остатък.

По изложените съображения съдът намира, че иска е недоказан и следва 4 да се отхвърли изцяло

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.

На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 613,55 евро за настоящето производство съобразно представения списък и доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от *** - чрез *** срещу К. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес с. ***, ул. *** общ. ***, обл. *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 5422.90 евро(пет хиляди четиристотин двадесет и две евро и 90 евро цента)-главница; договорна лихва - 2257.49 евро(две хиляди двеста петдесет и седем евро и 49 евро цента) за периода от *** ; обезщетение за забава - 2121.87 евро(две хиляди сто двадесет и едно евро и 87 евро цента) за периода от *** ; законна лихва за периода от *** до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. 5100/2024 г. на ПРС

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от *** да заплати на К. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес с. ***, ул. *** общ. ***, обл. *** сумата от 613,55 евро (шестстотин и тринадесет евро и 55 евро цента) за разноски по настоящето.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5