Решение № 146 от 04.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Тетевен, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100319 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит № max_******* от ******* г. сключен от М. Х. Г. с „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:

201513004, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на ******* год. ищцата М. Х. Ганева е сключила потребителски договор за кредит № max_******* с „Би Енд Джи Кредит” ООД за сумата от 1300.00 лева, като в чл. 5 от договора били посочени съответно годишен лихвен процент от 38,84 % и годишен процент на разходите от 46,03 %. Сочи, че съгласно договора, след изтичане на неговия срок ищцата е следва да върне 3223.78 лв., като в тази сума (без да са посочени от ГПР) се включват и следните такси: „Такса за бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредит в размер на 634.62 лв. и „Такса за динамично плащане“ по кредита, в размер на 951.86 лв.

Ищцата заявява, че има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е ЗПК.

На следващо място, в исковата молба, се твърди, че сключеният между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно посочване на ГПР. Сочи, че в договора изрично е посочено, че ГПР е 46.03 %, но в чл. 9 от договора - ал. 1 и ал. 2 са включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането 1 и такса за динамично плащане по кредита. Счита, че по естеството си тези две такси представляват такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“.

Заявява, че посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР, което автоматично води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 1586.48 лв. (при отпуснат кредит с главница от 1300 лв.). Следователно, сочи ищцата, че може да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Сочи, че в константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022г.) изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На следващо място, се твърди в исковата молба, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите - „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане”, чиято обща стойност се равнява 1586.48лв., повече от размера на отпуснатата главница по кредита.

Поради това, сочи се в исковата молба, че тези такси не са включени в размера на ГПР и следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит № max_******* от ******* г. сключен от М. Х. Г. с „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:

201513004, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, в размер на 264.00 лева.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК: 201513004, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата ******* г. и твърденията на ищеца за това, че процесните клаузи от договора са недействителни, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са неоснователни. Ответникът оспорва претендираното право и предявените искове от ищеца.

Не оспорва, че ищцата е заплатила сумата от 264.00 лева за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит. Претендира сторените съдебни разноски.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожни, като противоречащи на закона на клаузи, предвиждащи такса за „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане” по Договор за потребителски кредит № max_******* от ******* г. сключен от М. Х. Г. с „Би Енд Джи 2

Кредит” ООД, с ЕИК: 201513004 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 264.00 лева, представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за кредит с № max_******* от ******* г., ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 1 300.00 лв., които последната се е задължила да върне в срок от 14 месеца, на 14 броя погасителни вноски, при годишен лихвен процент 38.84 % и годишен процент на разходите – 46.03 %. Съгласно клаузата на чл.

9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7. 3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 634.62 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.

В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е посочена такса „Динамично плащане“ в размер на 951.86 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита.

В чл. 9, ал. 3 е посочен и погасителен план, видно от който 14-те месечни вноски са в размер на 230.27 лв., като общата сума дължима по кредита е в размер на 3 223.78 лева, без посочване какво включва. Първа погасителна вноска е с падеж на 20.11.2022 г., а последна на 20.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.

9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД - нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.

С подписването на договора за потребителски кредит уговорка по чл. 9, ал. 1 става част от същия, доколкото предметът й е неразривно свързан с предмета на заемното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за ищцата се включва в подлежащото на изпълнение задължение по кредита, тъй като се разсрочва и става част от дължимите вноски по погасителния план.

Клаузата в договора за заплащане на „такса за бързо разглеждане“ на документи и таксата „Динамично плащане“, обективирани в процесния чл. 9, ал. 1 и ал. 2, противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но случая тя не е приложима, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Дейността, за която са начислени тези такси, не е допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и бързо, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение между 3

„обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи както и межди „обикновено“ и „динамично“ плащане. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл.

10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксите за „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ противоречат и на разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл.

10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи и обикновено и динамично плащане. Констатираното противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на договорните клаузи, предвиждащи дължимост на „такса за бързо разглеждане“ на документи и такса „динамично плащане“.

С уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Посочените суми несъмнено се явяват разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.