Решение № 14592 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14592 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110165142 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу В. И. П., с която са предявени положителни установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 14 047, 80 лв.

– главница, ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 438,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.11.2020 г. до 13.10.2021 г., 2 726,02 лв. – мораторна лихва за периода от 22.11.2020 г. до 13.02.2023 г. и 24, 00 лв. – обезщетение за уведомяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 9150/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в. исковата молба е уточнена с молби от 05.01.2024 г. и 06.11.2024 г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит FL***** от 22.06.2017 г., по силата на който „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ предоставила на В. И. П. сумата от 24 152 лв. – кредит, който ответницата се задължила да върне при условията и в сроковете по сключения договор. Ответницата усвоила сумата по разкритата разплащателна сметка при ищеца. В чл. 3 от сключения договор било уговорено, че за усвоения кредит през първите 18 месеца кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6, 177 %. От 19-тия месец до края на срока за издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 8,177 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент се ползва индексът 6-месечен СОФИБОР на „Юробанк 1

България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута в лева (ПРАЙМ), приложим за съответния период на начисляване на лихвата съгласно чл. 3, ал. 2. Към датата на сключване на договора за кредит размерът на референтния лихвен процент бил 0,323 % годишно и съгласно чл. 3, ал. 3 и ал. 6 от договора подлежи на актуализация два пъти годишно.

Съгласно 7 от договора кредитът се погасява на анюитетни месечни и вноски, посочени като брой, размер и състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Вноските били дължими до 22-ро число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви и такси бил до 22.06.2023 г.

Съгласно чл. 9 от сключения договор кредитополучателката се задължила да заплаща обезщетение за времето на забава върху посочените суми в размер на законната лихва за забава. Ищецът сочи, че кредитополучателката не е изпълнила договорните си задължения по чл. 4, 7 и 8 от договора, а именно не е заплатила дължимите анюитетни погасителни вноски и не е заплатила мораторно обезщетение за времето на забава. Ищецът се позовава на чл. 14 от сключения договор, според който може да обяви кредита за изцяло предсрочно или частично предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора. Твърди, че поради неплащане на погасителна вноска от 22.11.2020 г. и следващите, съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит, банката е обявила предсрочна изискуемост по кредита без да се прекратява действието на договора. Твърди, че считано от 22.11.2020 г. ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава. Изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е обективирано в покана – уведомление чрез ЧСИ Х., изпратена до ответника и връчена лично на 13.10.2021 г. Според ищеца в договора не било предвидено обявяването на предсрочна изискуемост да води до преустановяване на действието на договора, твърди, че обявяването на предсрочна изискуемост води единствено до загубване на преимуществото на срока в полза а длъжника.

Ищецът твърди, че сумата от 24 лв., представляваща разходи по връчването подлежи на обезщетяване съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя включително и по обявената предсрочна изискуемост мотивирало Банката да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, такава била издадена и срещу нея било подадено възражение, което мотивирало интереса на банката да подаде настоящия установителен иск. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната В. И. П., подаден чрез адв. Т. Н. с пълномощно. Ответникът счита, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва обявяването на цялото вземане за предсрочно изискуемо. Твърди, че с допълнително споразумение от 26.06.2020 г. е уговорено отсрочване на плащането на дължимите главници и лихви за срок от 6 месеца, като в чл. 5 на споразумението е договорено изготвянето на нов погасителен план, но Банката не е спазила задължението си да го изготви, а ако го е изготвила, не го е представила на кредитополучателя. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото. Сочи, че към исковата молба е приложен писмен документ Договор за потребителски кредит от 22.06.2017 г., който имал акцесорен характер 2 по отношение на Договор за потребителски кредит от 15.05.2008 г. упоменат в чл. 1, ал. 1 , който не е приложен по делото. Твърди, че в договора от 22.06.2017 г. се съдържат нищожни клаузи, които водят до нищожността на целия договор. Сочи, че не е определен Годишен процент на разноските, не е индивидуализирано съдържанието на месечната вноска, клаузата на чл. 3 от договора е неравноправна съгласно чл. 146, ал. 3 ЗПП и чл. 143 ЗПП предвид методологията за определянето на лихвения процент и обвързаността му с промяната на индекса Софибор. Сочи, че кредиторът е лишен от възможността едностранно да се откаже от договора. Липсва ясна методика как се формира възнаградителната лихва.

Направено е възражение за погасяване по давност по отношение на вноските за лихва върху вноските за главница за периода от 21.02.2018 г. до 21.02.2021 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 , предл. 2 ЗАдв.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на 22.06.2017 г. между „Юробанк България“ АД и В. И. П. е сключен Договор за потребителски кредит № FL *****, по силата на който на ответника е отпусната заемна сума в размер на 24 152 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № FL ****** от 31.01.2012г. и Договор за потребителски кредит № 15579/15.05.2008г., отново сключени между кредитната институция и кредитополучателя. В чл.

3, ал. 1 от процесната сделка е уговорена променлива лихва, която през първите 18 месеца се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.177%, като референтният лихвен процент е 6-месечният СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, като в ал. 3 посочен и начинът на определянето му. Съобразно ал. 2 след изтичането на 18-те месеца и до крайния срок на договора, променливата годишна лихва се определя от референтен лихвен процент плюс надбавка в размер на 8.177%, като отново референтният лихвен процент е 6-месечният СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Установява се, че ГПР възлиза на 8.84%, а общо дължимата сума по договора е в размер на 30 195,88 лв., платима на 72 месечни анюитетни вноски с падеж 22-ро число на съответния месец съгласно приложения погасителен план. Крайният срок на договора е 22.06.2023 г. Съобразно чл. 2 кредитът се отпуска по изрично посочена сметка на кредитополучателя при ищцовото дружество, за откриването на която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка между заемополучателя и банката.

От приобщените писмени доказателства се установява, че на 26.06.2020 г. страните са сключили Допълнително споразумение към Договора за потребителски кредит FL *****, по силата на което са постигали съгласие плащането на дължимите главници и лихви да бъде отсрочено за срок от 6 месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска по кредита, дължима през м. март 2020 г. включително до падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима за м. септември 2020 г., като срокът на договора за 3 кредит се удължава с продължителността на договорения период на отсрочване. В чл. 1, ал.

5 е отбелязано, че банката изготвя нов погасителен план за остатъка от дълга, който се прилага след изтичане на периода на отсрочване до окончателното погасяване. Съобразно чл. 1, ал. 4 от процесната сделка за периода на отсрочване се начислява лихва съгласно условията по Договора за кредит, като след изтичане срокът на отсрочването непогасената лихва се разпределя на равни части, които се добавят към всяка вноска по кредита съгласно ново изготвения погасителен план. В чл. 7 е посочено, че всички останали клаузи от Договора за кредит продължават да действат между страните.

За установяване изпълнението на задълженията по договора от страните, както и размера на непогасените задължения по договора за кредит по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът намира за обективно и безпристрастно дадено и го кредитира с доверие. Според вещото лице с Банково бордеро № 2681911 от 22.06.2017 г. ищцовото дружество е превело сумата от 24 152 лв. по банкова сметка с посочения международен номер, разкрита на името на ответницата при „Юробанк България“ ЕАД. Установява се, в изпълнение на договора за потребителски кредит кредитополучателят е извършил погасителни вноски на обща стойност от 12 500 лв., както следва: на 14.07.2017 г. – 410 лв., на 21.08.2017 г. – 420 лв., на 29.09.2017 г. – 420 лв., на 26.10.2017 г., на 30.11.2017 г. -450 лв., на 19.12.2017 г. – 450 лв., на 22.01.2018 г. – 450 лв., 26.02.2018 г. – 450 лв., на 19.03.2018 г. – 450 лв., на 19.04.2018 г. – 450 лв., на 18.05.2018 г. – 440 лв., на 19.06.2018 г. – 450 лв., на 20.07.2018 г. – 450 лв., на 17.08.2018 г. – 450 лв., на 20.09.2018 г. – 450 лв., на 29.10.2018 г. – 440 лв., на 26.11.2018 г. – 450 лв., на 19.12.2018 г. – 450 лв., на 12.06.2019 г. – 700 лв., на 25.07.2019г. – 450 лв., на 28.10.2019 г. – 450 лв., на 04.12.2019 г. – 450 лв., на 26.03.2019 г. – 450 лв., на 25.04.2019 г. – 450 лв., на 02.09.2019 г. – 400 лв., н 25.09.2019 г. – 300 лв., на 05.03.2020 г. – 450 лв., на 06.11.2020 г. – 300 лв., на 18.11.2020 г. – 180 лв., на 15.12.2020 г. – 30 лв., на 27.10.2023 г. – 100 лв. /платени от ЧСИ по изп. дело/ и на 07.11.202 3г. – 100 лв. /платени от ЧСИ по изп. дело/. Според вещото лице размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя, включващо главница, лихва и разноски, възлиза на обща стойност от 17 252,53 лв., от които: сумата от 14 047,80 лв., представляваща главница за периода от 21.11.2020 г. до 13.10.2022 г., сумата от 2 113,46 лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.11.2020г. до 13.10.2022г., сумата от 1 067,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.11.2020г. до 13.02.2023 г., както и сумата от 24,00 лв. – обезщетение за уведомление за обявената предсрочна изискуемост.

Ръководейки се от чл. 202 ГПК, съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като компетентно изготвена и достоверна. Вещото лице е отговорило пълно, мотивирано и обективно на формулираните задачи, тъй като експертните изводи се основават не само на счетоводните записвания и отразявания от ищцовото дружество, а от целия доказателствен материал - в това число и представените от кредитополучателя документи, удостоверяващи извършени погашения на задължението. Заключението кореспондира с останалата доказателствена съвкупност. Същевременно по делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността и безпристрастността на вещото лице.