Решение № 553 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500134 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 119 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 444/2024 г. по описа на РС – Етрополе, е уважен предявеният от Г. С. В. срещу Ц. В. Н. иск с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 5 000 лв., представляваща неизпълнено от нейна страна задължение по сключен между страните устен договор за заем от 08.06.2024 г. с падеж на 15.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение Ц. В. Н. е осъдена да заплати на Г. С. В. сумата от 1 000 лв. за направените от последния разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Твърдят се противоречия в свидетелските показания и неправилна оценъчна дейност на първоинстанционния съд. По същество се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Г. С. В. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани 1 доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Основният спор по делото е дали има валидно сключен договор за заем със страни въззивника – Ц. В. Н., като заемател и въззиваемата страна – Г. С.

В., като заемодател, съгласно който на Ц. В. Н. са предадени в собственост 5 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем, е от категорията на така наречените реални договори. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

В случаите, когато предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието, на което сумата е преведена. Ищецът в първоинстанционното производство е този, който твърди, че това основание е договор за заем и в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса при условията на чл. 154 ГПК, че процесната сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем. Ищецът в първоинстанционното производство следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на договора за заем-поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива – срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

Съдът, след като прецени в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, намира, че ищецът е доказал съществуването на валидно облигационно правоотношение, както и твърдяното основание за предоставяне на процесните суми на ответницата, а именно – договор за заем.

В тази връзка съдът взе предвид показанията на свидетелите И. С. Т., Б. Д. Г., О. Л. В.Х. и А. Л. В.Х., присъствали по време на преговорите за сключване на договора за заем и на предаването на заетата сума на Ц. В. Н..

2

Неоснователни са упреците в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на събрания доказателствен материал.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Дал е правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил в съответствие с действителното им съдържание, без да допуска превратното им тълкуване. Гласните доказателствени източници са били подложени на внимателен и прецизен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са поотделно, съпоставени са помежду им и с останалите доказателствени източници. Първоинстанционният съд е констатирал наличието на несъществени противоречия в гласните доказателствени източници и е изложил съображения кои от тях възприема и защо.

Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира показанията на свидетелите И. С. Т., Б. Д. Г., О. Л. В.Х. и А. Л. В.Х.. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е кредитирал тези показания, които са последователни и логични, от една страна, а от друга – кореспондират и се подкрепят помежду си.

От показанията на свидетеля Б. Д. Г. се установяват датата и местото на възникване на облигационното правоотношение между страните, а именно на 08.06.2024 г. вечерта в дома на ищеца по време на организираното от последния тържество по случай абитюрентския бал на една от дъщерите му.

Свидетелят Г. недвусмислено посочва, че е присъствал на разговора между ищеца и ответника, при който Ц. пред него е поискала от Г. да й даде за една седмица или десетина дни сумата в размер на 5 000 лв. на заем, тъй като й трябвали да помогне на нейна приятелка. От показанията на свидетелят Г. се установява и предаването на паричната сума от ищеца в собственост на ответника.

Показанията на свидетеля Б. Д. Г. по отношение на основанието и предаването на сумата в собственост на ответника се подкрепят от показанията на свидетеля И. С. Т., който също е присъствал при предаването на парите. От показаният на Т. се установява и точната сума пари която е била предадена на ответника.

Показанията на свидетеля И. С. Т. по отношение на точната сума пари която е била предадена на ответника и на свидетеля Б. Д. Г. по отношение на основанието и предаването на сумата се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателсва, а именно показанията на свидетелите О. Л. В.Х. и А. Л.

В.Х., които са присъствали при поискването на парите в заем и при предаването на сумата от 5 000 лв. от ищеца на ответника.

Наведените от страна на ответната страна доводи за противоречия в показанията на свидетелите не се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Макар да има някакви разминавания в показанията на свидетелите по отношение на обстоятелството колко гости е имало на въпросното тържество, как е била облечена ответницата същата вечер, къде са седели те 3 по време на тържеството, тези разминавания са незначителни, тъй като се отнасят до факти, които стоят извън предмета на делото. По отношение фактите относно договореностите между ищеца и ответницата, факта на предаването на паричната сума и нейния размер, показанията на свидетелите са абсолютно еднопосочни и непротиворечиви, поради което правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд.

След анализа на доказателствата настоящият въззивен състав счете, както това е сторил и първоинстанционният съд, че от тях несъмнено се установява наличието на валидно сключен договор за заем със страни въззивника – Ц. В.

Н., като заемател и въззиваемата страна – Г. С. В., като заемодател, съгласно който на Ц. В. Н. са предадени в собственост 5 000 лв.

Тъй като крайните изводите на окръжния съд съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да понесе отговорността за разноските сторени от въззиваемата страна, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да заплати на Г. С. В. сумата в размер на 800 лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119 от 13.12.2024 г., постановено по гр. д.

№ 444/2024 г. по описа на РС – Етрополе.

ОСЪЖДА Ц. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на Г. С. В. с ЕГН ********** сумата в размер на 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4