Решение № 2286 от 09.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2286 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501447 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 20080666 от 29.03.2021 г., постановено по гр. д. № 6971/2020 г. по описа на СРС, II ГО 53 състав, е признато за установено, че „К.-*“ ЕООД дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в гр. София, ж. К. ****, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС, сумата от 900 лв., представляваща дължима вноска за ремонт на покрива на сграда с протокол от 06.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 9 лв., представляваща дължима вноска за управление за периода 01.04.2019 г. – 01.06.2019 г. за същата сграда, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.11.2019 г. по гр. д. № 66836 на СРС, поправена с разпореждане от 01.02.2021 г. Отхвърлен е предявеният насрещен иск по чл.40 ЗУЕС от „К.-*“ ЕООД, срещу горепосочената етажна собственост – за отмяна на взетите решения по протокол от 06.06.2017 г. Оставен е без разглеждане предявеният насрещен иск за отмяна на решение по протокол от 08.04.2019 г., с което е избран „В.М.“ ЕООД за управител. „К.-*“ ЕООД е осъден да заплати на Е. собственост с посочения адрес, сумата от 200 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото.

С решение № 20220946 от 09.12.2021 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.250, ал.1 ГПК, е оставена без уважение молбата на „К.-*“ ЕООД. Решението е влязло в сила, като необжалвано.

Срещу постановеното съдебно решение от 29.03.2021 г. е депозирана въззивна жалба от ответника „К.-*“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага 1 съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.

Поддържа, че „В.М.“ ЕООД е избран при липсва на кворум и законоустановено мнозинство, поради което не се легитимира като управител на етажната собственост. Тъй като нищожните решения не пораждат права, избраният управител на етажната собственост не се счита избран. „В.М.“ ЕООД не е избрано на легитимно свикано общо събрание на етажната собственост. Излага съображения относно допуснати нарушения при провеждане на общото събрание на етажната собственост от 08.04.2019 г., както и на 06.06.2017 г. Узнал за оспорените решещия с получаване на препис от исковата молба по делото. Твърди, че договор № 1035/19.07.2017 г. не е подписан от двете страни. В приложение № 1 са посочени „керемиди“, без да е уточнен видът им или съответната система, което не дава възможност за контрол на изпълнението. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове и да уважи насрещните искове. Претендира сторените по делото разноски

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца – Е. С. в гр. София, ж. К.

****, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. След влизане в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по – късно ще станат етажни собственици. Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и започва да тече от узнаване за постановеното решение, извършено по реда за уведомяването за събранието. Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна на нищожните или на незаконосъобразните решения, като не намира приложение принципът, че нищожност може да се установява без срок. Предвид твърденията на жалбоподателя, че е узнал за решенията от проведеното на 06.06.2017 г. и 08.04.2019 г. общи събрания с получаване на препис от исковата молба, същият е пропуснал установеният в чл.16, ал.7 срок за обжалване на тези решения. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и насрещен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. Ищецът твърди, че на проведено на 08.04.2019 г. общо събрание е взето решение за избор на „В.М.“ ЕООД за управител на етажната собственост. За предоставената услуга е подписан договор за услуга № 1776 от 15.04.2019 г. между „В.М.“ ЕООД и етажната собственост. По силата на чл.17 от общите условия, неразделна част от сключения договор за услуга, „В.М.“ ЕООД е упълномощен да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. На проведеното общо събрание е гласувано и взето решение за предприемане на съдебни действия срещу ответника поради незаплатени суми за ремонтни дейности по общите части и сума за управление на етажната собственост. Спрямо ответника е постановена заповед за изпълнение в размер на 900, 06 лв. – за извършени ремонтни 2 дейности по покривното пространство и 9 лв. – неплатени вноски за управление на етажната собственост за периода 01.04.2019 г. – 01.06.2019 г. , срещу която ответникът е депозирал възражение. По силата на чл.3, ал.2 от договора, сключен на 15.04.2019 г., етажната собственост се е задължила да заплаща на „В.М.“ ЕООД възнаграждение за предоставената услуга в размер на 96 лв. месечно. По силата на чл.3, ал.2 от договора за услуга възложителят се задължава да заплаща всеки месец твърдо фиксирано възнаграждение за предоставената услуга в размер на 6 лв. от всеки самостоятелен обект. На проведено на 06.06.2017 г. общо събрание е взето решение да се събелат суми за ремонт на покрива в приблизителен размер от 12 000 лв. На 09.07.2017 г. е подписан договор № 1035 за извършването на строително-монтажни работи по покривното пространство срещу възнаграждение в размер на 13 131, 90 лв., като изплащането на сумата е на 2 равни вноски. След подписването на договора общата сума е разпределена съгласно чл.48, ал.3 ЗУЕС, съразмерно между собствениците с притежаваните от тях идеални части. На видно място в сградата е постановено съобщение за разпределените суми и техния падеж.

На 08.08.2017 г. е подписан приемо – предавателен протокол за извършените строително-монтажни работи по покривното пространство. При избора на „В.М.“ ЕООД е предадена цялата документация и касова наличност, съгласно чл.23, ал.6 ЗУЕС. Към момента на предаване на документацията и касовата наличност ответното дружество не е погасило сумата, която дължи за ремонтните дейности. На 20.06.2019 г. е взето решение за предприемане на съдебни действия срещу ответника,като собственик на самостоятелен обект – тип аптека, като част от сградата в режим на етажна собственост. До завеждане на делото ответникът не е погасил задълженията си към етажната собственост. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за които е постановена заповедта на изпълнение, като му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като „В.М.“ ЕООД не е надлежно избран за управител на етажната собственост. Предявява насрещен иск за отмяна или прогласяване за нищожно решението за избор на управител на етажната собственост, взето на проведеното на 08.04.2019 г. общо събрание на етажните собственици, за което узнал с получаване на препис от исковата молба. Позовава се на нарушение на чл.13 и чл.16 ЗУЕС. Поканата за свикване на общото събрание е изпратена покана на електронната поща на дружеството на 26.03.2019 г. в 12.03 ч. Същата представлявала текст в имейл с прикачен сканиран подпис на управителя на фирмата П.П., а не оригинално положен собственоръчен подпис. Посоченият в нея час на поставяне на поканата е 13.00 ч., който се различава от този, посочен в представения от ищеца протокол за поставена покана от 26.03.2020 г., съгласно който г-жа Павлова е положила собственоръчно подписа си в 12.00 ч. В протокола за поставена покана е посочен различен дневен ред от този в поканата, получена от дружеството на електронната поща. Поддържа, че лицето Л.П., подписала за управител – упълномощен представител н „В.М.“ ЕООД, - професионален домоуправител на основание сключен договор за услуга, не е имала правомощията по чл.16, ал.7 ЗУЕС да състави и постави съобщение за 3 изготвения протокол, тъй като договорът за услугата е сключен на 15.04.2019 г., откогато е влязъл в сила. Счита, че протоколът от проведеното общо събрание не съдържа законоустановеното съдържание. Счита, че взетото на проведеното на 06.06.2017 г. общо събрание на етажните собственици решение е незаконосъобразно. Узнал е за него с получаване на препис от исковата молба. Твърди, че е уведомил предходния професионален управител, че обектът не се ползва и всички уведомления следва да се изпращат на фирмения електронен адрес. Въпреки това поканата за общото събрание не е изпратена на този електронен адрес. Поканата е съставена на 05.06.2017 г., а събранието е проведено на 06.06.2017 г., без да е посочено, че е по реда на неотложност. Протоколът няма нормативно установеното съдържание.

Твърди, че е собственик на самостоятелен обект – аптека, находящ се на ниво партер в процесната етажна собственост с площ от 96, 80 кв. м., ведно с прилежащите 6, 854 % ид. ч. от общите части на сградата. На 05.06.2017 г. на електронната поща е получил от предходния управител протокол от проведеното на 01.06.2017 г. общо събрание, на което е избрана фирма за ремонт на покрива. С последващ имейл от същия ден му е изпратена таблица с разпределенията на сумите за покрива и материали за фирмата – производител, без обаче да е приложена покана за събрание за следващия ден.

За обекта била разпределена сумата от 786, 70 лв. На 09.06.2017 г. отправили до предходния управител „И. Д“ ЕООД писмо, с което направили оспорвания на съдържанието на протокола от проведеното на 01.06.2017 г. общо събрание включително достоверността на отразените в него решения. В протокола не се е посочено кои лица са гласували за и кои против, не е посочено качеството на явилите си лица. Твърди, че договор № 1035/19.07.2017 г. не е подписан от двете страни на предвиденото за това място. Твърди, че във връзка с проведеното на 08.04.2019 г. общо събрание на етажните собственици е получил на електронната си поща покана на 26.03.2019 г., като е посочен друг дневен ред. Твърди, че е получил уведомление от ищеца, в качеството му на нов домоуправител на етажната собственост едва на 08.07.2019 г. на посочената от него електронна поща. Счита, че не е спазено изискването на чл.46б ЗУЕС, тъй като последната регистрация на управител на е процесната етажна собственост датира от 19.05.2017 г. за срок от 2 години, направена от А.Т. от името на „И. Д“ ЕООД. С оглед на това счита, че „В.М.“ ЕООД не е легитимен управител на етажната собственост. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като провъзгласи представените по делото писмени доказателства за нищожни, съставени и сключени при съществени нарушения на материлноправните норми.

Претендира сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 20.11.2019 г., подадено от етажна собственост с административен адрес гр. София, ж. к. ****, е постановена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК от 28.11.2019 г. по гр. д. № 66836/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, срещу „К.-*“ ЕООД, за сумата от 909, 06 лв., представляваща неплатени вноски за издръжка и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането и 75 лв. – разноски по делото: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.