Решение № 235 от 24.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Сливен, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230105927 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №418723/02.02.2024г.

В исковата молба са изложени съображения в подкрепа на доводите за цялостната недействителност на договора за кредит между страните.

Изложени са съображения, че ГПР е неточен и подвеждащ, а уговорената възнаградителна лихва е неравноправна. Правното основание на предявения иск е чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. и чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението за действителност на договора за кредит. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен, като се претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

В писмено становище се иска уважаване на иска.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска.

1

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем №418723/02.02.2024г. ответното „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставило в заем на ищцата Н. М. С. сумата от 3750 лева, за срок от 17 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент – 3,400% и ГПР – 49,496%. В чл.8 от договора е уговорена неустойка в размер на 3288,69 лева, дължима от ищцата в случай, че не предостави уговореното в чл.6 от договора обезпечение..

Действителният годишен процент на разходите по договора при включване и на неустойката е в размер на 316,09% и надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 428723/02.02.2024 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 3750 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,496 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, а именно 316,09%. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са доказани в размер на 1851,12 лева-заплатени държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем

№418723/02.02.2024г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 и Н. М.

С. с ЕГН-********** от ***************************, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ №12 ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. С. с ЕГН-********** от *************************** сумата 1851,12 лева /хиляда осемстотин петдесет и един лева и 12 стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4