Решение № 699 от 16.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000242 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 261886/30.12.2020 г. – п.к. 29.12.2020 г., подадена от „ОТП Лизинг“ ЕООД, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 73. ет. 3, с ЕИК:131391369 чрез адвокат Л.С. П. от САК срещу решение № 260026/09.11.2020 г., постановено по търг. дело № 2/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „СожелизБългария“ ЕООД), ЕИК:131391369, гр. София, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 73, ет. 3 срещу „ЕМВЕ“ ЕООД, ЕИК 202207590, гр. Перник, ул. „Йордан Благоев“ № 40, за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 22 943.44 евро - частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД на 27.04.2018 г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 03733/2019 г. по описа на РС-Перник, като и „ОТП Лизинг“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЕМВЕ“ ЕООД сумата от 3 005.10 лв. - разноски в производството.

Жалбоподателят счита решението за неправилно - поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че: 1) Съдът едностранчиво кредитирал свидетелските показания на пряко заинтересован от изхода на делото свидетел Е. Л. Д., пренебрегвайки останалите представени по делото убедителни писмени доказателства, нещо 1 повече – тези свидетелски показания били недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. С тях бил направен опит за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, а именно приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. Макар и частен свидетелстващ документ, същият съдържал неизгодни за издателя му факти (т. е. от него произтичали неблагоприятни в спора правни последици за издателя му), поради което, съгласно трайно установената съдебна практика по въпроса, доказателствената стойност на същия била висока и имала характер на извънсъдебно признание на факт. Направеното от ответното дружество оспорване верността на този частен документ останало напълно недоказано, като за да обоснове решението си, първоинстанционният съд се позовал на недопустими свидетелски показания; 2) Неоснователно било прието от съда, че свидетелските показания на Е. Л. Д. се потвърждавали от друго доказателство по делото - заявление от 04.12.2018 г., което съдържало единствено субективното мнение на управителя и изтъкването от негова страна на причина защо е спрял плащанията по договора за финансов лизинг, в отговор на отправено от страна на ищцовото дружество запитване;

3) Съдът едностранчиво разгледал съдебно-счетоводната експертиза като в решението си се обосновал само на избирателно посочени части от заключението на вещото лице.

По тези възражения, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което уважи исковите претенции, както и присъди в полза на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ЕМВЕ“ ЕООД, гр. Перник, ул.

„Йордан Благоев“ № 40, с ЕИК:202207590 чрез адвокат Р.К. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Окръжен съд – Перник е образувано по искова молба вх. № 70/07.01.2020 г. – п. к. 06.01.2020 г., подадена от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД) срещу „ЕМВЕ“ ЕООД, с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 943.44 евро - частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 69 152.71 евро, издаден от „ЕМВЕ“ ЕООД на 27.04.2018 г., платим при предявяване в срок от 66 месеца от датата на издаване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа на който са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 03733/2019 г. на РС - Перник, срещу която ответникът е възразил по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 27.04.2018 г. „ЕМВЕ” ЕООД издало в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД) запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило при предявяването му, в срок до 66 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 69 152.71 евро. Записът на заповед бил авалиран от Е. Л. Д., ЕГН:**********. Записът на заповед бил предявен на двамата длъжници с връчването на нотариални покани, като с нотариална покана peг. № 280, том 1, акт № 13 на 2 нотариус В. Д., с peг. № *** на НК, „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило на длъжника „ЕМВЕ” ЕООД издадения на 27.04.2018 г. запис на заповед за 69 152.71 евро. Нотариалната покана била връчена на дружеството-длъжник на 21.02.2019 г. След връчването на нотариалните покани, плащане не било извършено, както и до момента такова не било налице. С оглед неизпълнението на паричните задължения, „ОТП Лизинг“ ЕООД предявило претенциите си пред съда чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 3035704 от 22.05.2019 г. срещу „ЕМВЕ” ЕООД и Е. Л. Д. за част от вземанията си, произтичащи от записа на заповед, а именно за 22 943.44 евро. На база заявлението и приложените към него документи били издадени заповед № 2479 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.06.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 03733/2019 г. по описа на Районен съд - Перник и изпълнителен лист от 14.06.2019 г., издаден по същото дело, с който съдът е осъдил „ЕМВЕ” ЕООД и Е. Л. Д. да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 22 943.44 евро, неплатена главница по запис на заповед от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва за периода 23.05.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 897.47 лв. - разноски по заповедното дело за платена държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист, „ОТП Лизинг“ ЕООД подало молба за образуване на изпълнително дело, вх. № 21170 от 19.08.2019 г. срещу „ЕМВЕ” ЕООД и Е. Л. Д., и по нея било образувано изп. дело № 455/2019 г. на ЧСИ Ш. Д., с peг. № *** в КЧСИ, с район на действие ОС – Благоевград. В рамките на изпълнителното производство ЧСИ предприел действия по връчване на заповедта за изпълнение заедно с поканите за доброволно изпълнение, като същите били връчени на длъжника „ЕМВЕ” ЕООД на 24.10.2019 г. След надлежното уведомяване за издадената заповед за изпълнение длъжникът „ЕМВЕ” ЕООД подал възражение по чл. 414 ГПК, вследствие на което на 10.12.2019 г. на „ОТП Лизинг“ ЕООД било връчено съобщение от РС – Перник, съдържащо указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника „ЕМВЕ” ЕООД.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът оспорва иска изцяло като неоснователен.

Твърди, че записът на заповед бил издаден от ответника по повод и във връзка с каузално правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за финансов лизинг № 183413230588/27.04.2018 г. от дата, съответна на датата, на която бил издаден и записът на заповед, за да обезпечи вземания на ищеца-лизингодателят и за изпълнение на възникналите задължения на ответника-лизингополучател по договора. Предмет на последния бил лизингодателят “ОТП Лизинг” ЕООД да придобие лизингова вещ - дробилен шредер МГ216, сер.

№ 201803328 и да го предостави за временно (до изтичане на срока на договора) и възмездно ползване на лизингополучателя срещу задължения на последния да заплаща всички лизингови вноски и други задължения, произтичащи от или свързани с договора за лизинг.

В тази връзка ответникът посочва, че вземанията на ищеца за заплащане на лизингови вноски по каузалното правоотношение не били възникнали и прави възражение в този смисъл. Съгласно чл. 1, ал. 3, част III от договора, последният влизал в сила от датата на подписването му, а срокът на лизинга, започвал да тече (стартира) от най-ранната от двете дати - датата на приемане на лизинговата вещ - чл. 1, ал. 6 и 8 от договора или датата на заплащане на 100 % от цената на придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя. Към момента на депозиране на отговора на исковата молба, лизинговата вещ не му била предоставена нито от лизингодателя, нито му била доставена от доставчика по реда на чл. 1, ал. 6 и 8 от договора. Ищецът-лизингодател не бил изпълнил основното си задължение по договора - да предостави на ответното дружество за 3 временно (до изтичане на срока на договора) и възмездно ползване лизинговата вещ, което довело и до неизпълнение на съпътстващото го задължение на лизингодателя по чл. 3, ал. 1 от договора за осигуряване на спокойно държане и ползване, поради което било налице пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца, в който смисъл ответникът прави възражение.

Също така не било известно лизингодателят да е заплатил и 100 % от цената на придобиване на лизинговата вещ, поради което нито едно от определените отлагателни условия, за да започне да тече срокът на договора за финансов лизинг не се било сбъднало и месечните вноски за ползването на лизинговота вещ все още не били дължими, тъй като вещта не била в държане и ползване от ответника, поради независещи от него причини, а същите лежали в поведението на ищеца и той не бил изпълнил точно задълженията си по договора - чл. 1, ал. 5. Възражението, че вземанията за лизингови вноски не били дължими и към момента, поради нестартиране срока на лизинга, се аргументирало и с чл. 12, ал. 11 от договора, който определял падежа им, видно от който дължимостта на вноските се поставяла в зависимост с оглед доставката на вещта, каквато и към момента не била извършена. След като нямало ползване не се дължало и плащане по него, в който смисъл ответникът прави възражение. Въпреки това обаче ответникът добросъвестно бил започнал да изпълнява задълженията си по договора за финансов лизинг - още на 30.04.2018 г. въз основа на фактура № 30558, с преводно нареждане за кредитен превод, то заплатило авансово дължимите суми, включващи авансова вноска в размер на 18 774.64 евро с ДДС, авансово дължим ДДС в размер на 12 516.42 евро и такса за управление 728.28 евро без ДДС, всичко на общ размер 63 108.01 лева, които плащания били извършени още преди издаването на фактура от лизингодателя. Въпреки че ответникът не получил лизинговата вещ, той заплатил и няколко лизингови вноски. В потвърждение на това, че въпреки неговата неизправност, лизингодателят получил плащания по договора за финансов лизинг, които той счита и за неоснователно получени, било издаденото от него кредитно известие № 953157 от 14.05.2019 г., с което била сторнирана сумата от 97 919.15 лв., която обаче все още не била преведена на ответника.

С допълнителната си искова молба, подадена в двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът не оспорва, че процесният запис на заповед обезпечава каузалното правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за финансов лизинг № 183413230588/27.04.2018 г., за да обезпечи вземания на ищеца-лизингодател и за изпълнение на възникналите задължения на ответника-лизингополучател по договора. Оспорва възражението на ответника, че вземането на ищеца за заплащане на лизингови вноски по каузалното правоотношение не били възникнали и че лизинговота вещ не му била предадена с твърдението, че тези вземания възникнали и срокът на договор за лизинг започнал да тече от 30.04.2018 г. - датата на сключването му, съвпадаща с датата на която ответникът приел лизинговата вещ с подписването на приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. - арг. от част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за лизинг във вр. с чл. 1, ал. 6 от същия договор. Приемо-предавателен протокол от 30.04.2018 г. бил подписан от доставчика „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД и от ответника-лизингополучател „ЕМВЕ“ ЕООД в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от договор за покупко-продажба № 30588 от 27.04.2018 г. между „ПУЦ-Бобов дол“ ЕООД - продавач, “ОТП Лизинг” ЕООД - купувач и „ЕМВЕ“ ЕООД - лизингополучател, съгласно който продавачът прехвърлял на купувача собствеността върху лизингов актив - дробилен шредер МГ216, сер. № 20180328. В тази връзка оспорва и възражението на ответника, че не разполагал с договора за доставка и не знаел дали такъв бил сключен, при положение, че бил страна по този договор и носел неговият подпис като лизингополучател. Допълнителна индикация за дължимостта на лизинговите вноски и като цяло, че за влизането в сила на договора и предаването на лизинговата 4 вещ било това, че лизингополучателят погасил първите няколко вноски по договора. Оспорва възражението на ответника, че вземанията на ищеца не били дължими, вкл. и към момента аргументирано с част III, чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за лизинг във вр. с чл. 1, ал. 6 от същия договор като в тази връзка заявява, че било ирелевантно възражението на ответника дали лизингодателят е заплатил 100 % от цената за придобиване на лизинговата вещ. Оспорва възражението на ответника, че лизингодателят получил плащания по договора за финансов лизинг, които ищецът считал за неоснователно получени, поради които издал кредитно известие № 953157 от 14.05.2019 г., с което била сторнирана сумата от 97 919.15 лв., като по подробно изложени съображения излага доводи, че кредитното известие било издадено на съвсем друго основание.