Решение № 965 от 11.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Пазарджик, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220100711 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Г.Г., против В. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: община С., с. Б., ул. Т. и. т., № 8, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 700 лева, представляващи главница по договор за паричен заем № 3479942/20.03.2019 г.; 83,90 лева, представляващи договорна лихва за периода от 19.04.2019 г. до 16.09.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 74,82 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 20.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3345/2020 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 01.10.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.” АД и „АСВ” ООД, по силата на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3479942/20.3.2019 г. е прехвърлено в собственост на „АСВ” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Твърди се, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и че „АСВ” АД /сега „АСВ“ ЕАД/, ЕИК ***** е правоприемник на „АСВ” ООД, ЕИК ******.

1

По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД сочи, че ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалата продажба на вземането от името на „И. А. М.” АД, с Уведомително писмо с изх.

№ УПЦ-П-ИАМ/3479942 от дата 04.10.2019 г. изпратено с известие за доставяне от страна на „АСВ” ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за паричен заем от 20.03.2019 г., ответниът е получил от Кредитора заемната сума от 700 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 83,90 лева, на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 130,65 лева всяка, при общ размер на плащанията по заема от 783,90 лева. Срокът на договора е изтекъл на 16.09.2019 г., когато е падежът на последната погасителна вноска, като не е обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди се, че на длъжника е начислено обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на законната лихва за забава, за периода от 20.04.2019 г. до датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.11.2020 г., в общ размер на 74,82 лева.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 3345/2020 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като длъжникът депозирал възражения и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

Ангажира доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.

Депозирал е молба, с която моли съда да уважи предявената искова претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Депозирал е възражение по чл.414 ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

С договор за паричен заем № 3479942 от 20.03.2019 г., сключен между „И. А. М.“ АД като заемодател и В. Г. В. като заемател, заемодателят се е задължил да предостави на ответника сумата от 700 лева в заем, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в срок от 6 месеца на 6 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 130,65 лева, дължими на посочени в договора падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР 2 в размер на 49,03 %. Общият размер на всички плащания по договора е 783,90 лева.

Страните са се споразумели с подписване на договора за паричен заем да се рефинансира текущия заем на заемателя по договор за паричен заем № 3417523 като заемодателят прихваща задълженията по същия в размер на 308,09 лева и това задължение се погасява изцяло. Съгласили са се остатъкът от заемната сума да се изплати на заемателя като договорът има силата на разписка. С подписване на договора заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция, които да отговарят на конкретно посочени в договора условия. При неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 494,76 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 82,46 лева.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.“ АД в качеството на продавач и „АСВ“ ЕАД в качеството на купувач, страните по него са се споразумели, че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане на покупна цена, която е определена в съответното Приложение № 1.

С Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „И. А. М.“ АД е прехвърлил на „АСВ“ ЕАД вземането по процесния договор за паричен заем с остатък на дължимата сума към датата на продажбата 1340,12 лева, включващ всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително и с изтеклите лихви към датата на подписване на приложението.

„И. А. М.“ АД е упълномощил „АСВ“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели, солидарни длъжници, поръчители и всички трети задължени лица) по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало (прехвърлило) съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.“ АД като цедент и „АСВ“ ЕАД като цесионер, което се установява от приложеното по делото пълномощно.

На 04.10.2019 „АСВ“ ЕАД в качеството на пълномощник на „И. А. М.“ АД е изпратил на ответника уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за паричен заем, но същите са се върнали в цялост с отбелязвания „преместен, което се установява от приложената по делото обратна разписка.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, се установява, че в счетоводно-информационната система на „И. А. М.“ АД 3 няма налична информация за извършени плащания от ответника. Остатъкът от задължението по договора е общо в размер на 1278,66 лева, от които – главница в размер на 700 лева, договорна лихва в размер на 83,90 лева и неустойка в размер на 494,76 лева .Сумата на лихва за забава е в размер на 99,78 лева.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1599/01.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3345/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу В. Г. В., да заплати на кредитора „АСВ“ ЕАД сумата от 700 лева главница; договорна лихва 83,90 лева от 19.04.2019 г. до 16.09.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 74,82 лева, дължимо за периода от 20.04.2019 г. до 27.11.2020 г. и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 27.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; както и разноските за държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между В. Г. В. и „И. А. М.” АД е валидно сключен договор за паричен заем № 3479942/20.03.2019 г.; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от „И. А. М.” АД задължения по договора; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок, както и че вземането му е прехвърлено по силата на Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 16.11.2010 г. от титуляра на вземането към момента на прехвърлянето му.

Изпадането в забава на ответника.

Съдът счита, че по категоричен начин се доказва, че между В. Г. В. и „И. А. М.” АД е валидно сключен договор за паричен, както и че ответникът е получил заемната сума в размер на 700 лева, с част от която е рефинансирал друго задължение към кредитора.

4

Горното се потвърждава и от представения по делото договор за паричен заем № 3479942/20.03.2019 г.. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Не се оспори и получаването на заемната сума.

При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формата на договора за потребителски кредит.