Определение № 1795 от 05.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501189 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.129, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс .

Постъпила е частна жалба от К. Н. И., подадена чрез процесуален представител адв.

Борислав Златков-САК, срещу определение № 36/26.06.2023 год. по гр.д. № 57/2023 год. по описа на Районен съд- Малко Търново, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на К. Н. И. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. М. Т., ж.к.“М. В.“, № *, вх.

*, ет. *, ап. * срещу „Файнейшъл България“ ЕООД - София, ЕИК 202513690 и е прекратено производството по гр.д.№57/2023 год. по описа на Районен съд-Малко Търново.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че е осъществен отказ от правосъдие от страна на районния съд, тъй като не е налице пасивно процесуално поведение на ищцовата страна, а дадените указания са изцяло изпълнени. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира се присъждане на разноски в размер на общо 415 лв., от които 15 лв. –държавна такса и 400 лв.

– заплатено адвокатско възнаграждение. Иска се сезиране на Инспектората към МП.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и приложените доказателства, намира следното:

Частната жалбоподателка е ищца по предявени пред Районен съд-Малко Търново /след приемането на делото по подсъдност/ срещу ответника „Файнейшъл България“ ЕООД – София облигационни искови претенции за: -установяване на нищожност на договор за поръчителство, -осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 лв. – предявена като частичен иск от общо 300 лв. – платена сума без основание от ищцата на ответника по 1 нищожния договор за поръчителство, ведно със законна лихва. Претендират се и направените по делото разноски. С исковата молба е направено искане на осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от задължение за заплащане на държавни такси и разноски по делото. Към исковата молба е приложена декларация по образец за материално и гражданско състояние на ищцата.

С разпореждане № 57/16.06.2023 год. по гр.д. №57/2023 год. год. по описа на Районен съд-Малко Търново, исковата молба е оставена без движение, като на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок от съобщаването да представи цитираните от нея договор за предоставяне на паричен заем и договор за поръчителство, да представи препис от исковата молба и приложенията за връчване на насрещната страна или за заяви желание за връчване по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК. Във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на ищцата са дадени указания да поясни искането си като посочи от колко души се състои семейството й, на колко лица осигурява издръжка, дали те са малолетни, непълнолетни или пълнолетни, дали са учащи, безработни, нетрудоспособни и пр., да посочи обстоятелства по чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК, като в случай, че ищцата разполага с документи за тези обстоятелства – да ги представи на съда.

В дадения срок за изпълнение на указанията, с писмена молба подадена от адв.

Борислав Златков в качеството му на процесуален представител на ищцата са посочени причини за невъзможност за представяне на сочените договори, като в този смисъл е направено искане за снабдяване на ищцовата страна със съдебно удостоверение. Заявено е искане преписи от исковата молба да бъдат възпроизведени по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК.

По отношение на указанията по искането по чл.83 от ГПК е посочено, че ищцата осигурява издръжка за нея и на ненавършило пълнолетие учащо дете, като не разполага с документи относно сочените обстоятелства, а ако съдът не дава вяра на изявленията, следва да извърши проверка чрез изискване на служебни справки.

За да постанови обжалваното определение районният съд е счел, че декларираните от ищцата обстоятелства не мотивират извод, че тя не е в състояние да заплати дължимите по делото такси и разноски, като е прието, че ищцата не е изпълнила в срок указанията на съда, поради което исковата й молба следва да бъде върната.

Обжалваното определение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, като е валидно и допустимо.

Предвид постъпилата въззивна частна жалба и при служебна проверка за правилност, настоящият съд намира, че обжалваното определение е неправилно.

Дадените от районния съд указанията касаещи нередовности на исковата молба по чл.128 от ГПК са своевременно изпълнени от страната, като в този смисъл не е налице бездействие подлежащо на санкцията по чл.129, ал.3 от ГПК.

В настоящото производство въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса дали са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от задължение за внасяне на 2 държавни такси и разноски, а следва да прецени само дали към момента на постановяване на обжалваното определение са били налице предпоставките по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба на ищцата.

По направеното с исковата молба искане на осн. чл.83, ал.2 от ГПК – за освобождаване на ищцата от такси и разноски, съдът пред който делото е висящо дължи произнасяне с нарочно определение /т.13 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК /. В случай, че искането по чл.83 от ГПК не бъде уважено, определението на съда за отказ, като преграждащо, подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горестоящия съд.

По искането по чл.83, ал.2 от ГПК на ищцата направено с исковата молба, районният съд не се е произнесъл с нарочно определение и не е изчакал влизането му в сила, което е процесуално нарушение водещо до нарушаване на правото на защита на страната.

Указанията на съда дадени във връзка с искането на ищцата за освобождаване от държавни такси и разноски, не са указания касаещи пряко редовността на исковата молба по чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което неизпълнението на тези указания не е основание за връщане на исковата молба. В случай, че коректно дадени указания на съда за отстраняване на нередовности по искането по чл.83, ал.2 от ГПК не бъдат изпълнени от ищеца и съдът /включително след служебна проверка/ прецени, че лицето не отговаря на изискванията по чл.83 от ГПК, следва да се постанови изричен отказ за освобождаване от такси и разноски, като след влизането в сила на този отказ /ако отказът не бъде обжалван или бъде потвърден при инстанционния контрол/, на ищеца следва да бъдат дадени последващи надлежни указания от съда за внасяне на дължимата държавна такса. В тази хипотеза, едва след неизпълнението на указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса, ще възникне основание за връщане на исковата молба.

Предвид горното, настоящият съд намира, че не са налице предпоставките по чл.129, ал.3 от ГПК вр. чл.127 и чл.128 от ГПК за връщане на исковата молба, а действията на районния съд за връщане на исковата молба на ищцата, обективирани в обжалваното определение, се явяват преждевременни и необосновани.

Ето защо обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Районен съд-Малко Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

В ГПК липсва текст, който да сочи, че делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. В случай на отмяна на определение, липсва произнасяне на съда по съществото на спора, поради което няма законова пречка разглеждането на делото да продължи от същия съдебен състав. Постановяването на неправилен съдебен акт, самостоятелно и при липсата на други предпоставки, не е основание за сезиране на Инспектората към МП. Ето защо исканията на частната жалбоподателка в горния смисъл са неоснователни.

Предвид фазата на процеса, при която все още не е конституирана насрещна страна, 3 не могат да бъдат присъдени направените от частната жалбоподателка разноски в частното производство. За разноските направени в настоящото частно производство се следва произнасяне при разрешаване на спора по същество, с оглед на неговия изход.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 36/26.06.2023 год. по гр.д. № 57/2023 год. по описа на Районен съд- Малко Търново, с което на осн. чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на К. Н. И., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. М. Т., ж.к.“М. В.“, № *, вх. *, ет. *, ап. * срещу „Файнейшъл България“ ЕООД - София, ЕИК 202513690 и е прекратено производството по гр.д.№57/2023 год. по описа на Районен съд-Малко Търново.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд - Малко Търново за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на указанията посочени в мотивите на настоящото определение .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4