Решение № 260157 от 28.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260157 гр.Пловдив,

28.05.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и осми април…през…две хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №284 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №195/31.12.2019г., постановено по търг. д. №242/2018г. по описа на окръжен съд П., по обективно съединените искове с правно основание чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ, във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, предявени по процесуалния ред на чл.422 от ГПК от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******** против солидарно отговорните ответници ЕТ „И.П.“ ЕИК ********, И.В.П. ЕГН ********** и М.Р.Т., ЕГН ********** е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че Б. има вземане против същите при условията на СОЛИДАРНОСТ, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК по ч.гр. дело №1954/2018г. по описа на Районен съд П. за сумите: главница по договор за инвестиционен кредит

„Развитие“ от 11.09.2013г. в размер на 57040лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2018г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 12 431,41лв. за периода от 10.05.2015г. до 10.05.2018г., наказателна лихва за периода от 21.05.2015г. до 21.05.2018г. в размер на 9 694,58лв., комисионна за управление на кредита в размер на 1 283,40лв. и разноски в размер на 108лв.

Отхвърлен е установителният иск за вземане на Б. против тримата солидарно отговорни ответници за договорна лихва над 12 431,41лв. до 16 942,52лв. или за сумата 4 511,11лв. и за наказателна лихва над 9 694,58лв. до 10 257,92лв. или за сумата от 563,34лв. Ответниците са осъдени солидарно да заплатят в полза на „П.И.Б.“ АД деловодни разноски по делото в размер на 2 693лв., както и разноските, сторени от ищеца, като заявител, в заповедното производство в размер на 1 752,26лв. „П.И.Б.“ АД е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ответника М.Р.Т. в размер на 82,51лв. „П.И.Б.“ АД е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Х.Х.И. *** в размер на 183,64лв.

С определение №154/05.03.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решението в частта за разноските, като „П.И.Б.“

АД е осъдена да заплати на адв. Х.Х.И. *** допълнително възнаграждение в размер на 17.77лв.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство – ЕТ „И.П.“, И.В.П. ЕГН ********** и М.Р.Т. в частта, с която установителната искова претенция е уважена. Считат, че решението в обжалваната част не е съобразено с депозираните по делото доказателства, поради което не е мотивирано, не е съобразено с материалния закон и е неправилно. Твърди се, че е нарушено служебното задължение на съда за произнасяне по неравноправни клаузи. На първо място се твърди, че съдът неправилно не е отчел липсата на обективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост, като не е съобразил доказателствата в подкрепа на правопогасяващото възражение на ответниците за извършено плащане за периода от 17.09.2013г. до 19.02.2014г. от страна на съдлъжника „М.“ ЕООД за погасяване на кредита общо в размер на 56 000лв. Изложени са подробни съображения в тази насока и анализ на доказателствата, свеждащи се до твърдения, че по делото е установено погасяване на кредита, при хипотезата на чл.73 от ЗЗД, независимо от доказаната неистинност на представения договор за встъпване в дълг от трето лице - „М.“ ЕООД. Позовават се на нередовност на водените от Б. счетоводни записвания. Въведено е оплакване за допуснати процесуални нарушения – непълен доклад по делото, неправилно разпределение на доказателствената тежест, липса на указания, че спорът ще бъде разгледан при наличие на неравноправни клаузи по договора спрямо ответника М.Т.. Възразява се срещу извода на съда за индивидуално сключен договор. В тази насока жалбоподателите се позовават на част „Стандартни условия“ от договора, имащи характер на Общи условия, които, освен че не са индивидуално уговорени, не са предоставени на кредитополучателя и солидарните длъжници. Въведено е конкретно оплакване, че не е отчетено качеството на М.Т. на потребител, въпреки своевременно въведеното възражение и отношението в това му качество към неравноправните клаузи на договора, регламентиращи възможността за Б. едностранно да променя размера на възнаградителната лихва. Въведени са твърдения, че това би се отразило и върху размера на вземанията за лихви, с оглед правилната констатация на съда за погасяване на част от тези вземания по давност. На самостоятелно основание се възразява досежно вземането за нотариални такси – в размер на 108лв., с доводи, че договорът за банков кредит не съдържа клаузи, регламентиращи задължение на кредитополучателя за нотариални такси, нито пък са представени доказателства за реално сторени такива от страна на Б., като се твърди, че това възражение на пасивнолегитимираната страна не е обсъдено от първоинстанционния съд. Оспорва се и извода на съда за наличие на субективния елемент за настъпване на предсрочната изискуемост – надлежно връчване по отношение на кредитополучателя и солидарните длъжници на волеизявлението на Б. за настъпване на предсрочната изискуемост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което установителният иск да бъде отхвърлен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна „П.И.Б.“

АД се оспорва изцяло предявената въззивна жалба. Претендират се сторените по делото разноски. Не се предявяват доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок и от надлежна страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо.

Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство – „П.И.Б.“

АД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед №1010/28.05.2017г. по ч.гр.д. №1954/2018г. по описа на районен съд П., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, е в срок възразена. С цитираната Заповед ответниците ЕТ „И.П.“, И.В.П. и М.Р.Т. са осъдени да заплатят солидарно на заявителя сумите: 57 040лв. - непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2018г. до окончателното погасяване на задължението;

16 942.52лв. - непогасена лихва за редовен дълг, начислена за периода от 07.07.2014г. до 09.05.2018г., включително; 10 257.92лв. - обезщетение за забава за просрочените плащания /лихва за просрочие/, начислено за периода от 06.03.2014г. до 21.05.2018г., включително; 1 283.40лв. - непогасена комисиона за управление на кредита; 108лв. - непогасени разноски за връчване на нотариални покани; 1 712.64лв. за платена държавна такса; юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, в размер на 150лв. Съществуването на вземането се обосновава с наличието на договор за инвестиционен кредит „Развитие“ №***-***/11.09.2013г., сключен между „МКБ Ю.“ АД и кредитополучателя ЕТ „И.П.“, по силата на който Б. е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 59 000лв. с краен срок за погасяване 06.10.2023г. С подписването на договора И.В.П. и М.Р.Т. се задължили да отговарят солидарно с ЕТ „И.П.“ за изпълнение на всички задължения по договора за кредит. Ищецът се позовава на качеството си на правоприемник на „МКБ Ю.“ АД: На 04.03.2014г. в ТР е вписана промяна по партидата на „Ю.“ ЕАД /преди това „МКБ Ю.“ АД, съгласно която „Ю.“ ЕАД се заличава поради вливане в „П.И.Б.“ АД. Твърди се, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 30.09.2013г. по сметка с IBAN:***, открита на името на кредитополучателя в Б.. Усвоеният кредит е погасяван по главница с 8 вноски, а лихвите са погасявани с 13 вноски, посочени по дати и размери в исковата молба. Ищецът се позовава на клаузи от договора: т.1.6, съгласно която формираният редовен дълг по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, считано от датата на първото усвояване на средства по кредита, определен в размер на сумата на лихвената база действащия едномесечен SOFIBOR и надбавка в размер на 947 базисни точки; т.1.7, съгласно която лихвата за просрочие по кредита е в размер на сумата от размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки на годишна база и при спазване условията на т.4 от Договора за кредит; т. 1.8.1.2, съгласно която кредитополучателят дължи на Б. заплащане на такси и комисиони за кредита, съгласно действащата тарифа на Б.. Твърди се неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници на задължението за заплащане на месечните погасителни вноски. Кредитът е в просрочие, считано от 06.03.2014г. - общо 1538 дни към 21.05.2018г., включително, като са просрочени 51 вноски по главница, съгласно погасителен план, 47 вноски по лихва. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание т. 8.1.2, на 12.04.2018г., Б., чрез Hотариус Х.М.П.- с район на действие PC П., с peг. № ***на НК, е връчила па кредитополучателя нотариална покана peг. №****, том *, №** за доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит с предоставен 7 дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Такава нотариална покана peг.№***,том *, №** за доброволно изпълнение на задълженията по договора за кредит е връчена и на солидарния длъжник И.В.П. на 12.04.2018г. Нотариална покана peг.№****,том *, №** за доброволно изпълнение на задълженията по Договора за кредит е връчена на солидарния длъжник М.Р.Т. на 19.04.2018г. На основание т.8.2.2 от Договора за кредит, кредитополучателят и солидарните длъжници са предупредени, че в случай че в посочения срок не погасят доброволно задълженията си, Б. ще счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем без изпращане на повторно уведомление. Тъй като кредитополучателят и солидарните длъжници не са платили просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, Б. е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 10.05.2018г. Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да признае за установено, че ЕТ „И.П.“, И.В.П., и М.Р.Т. дължат на „П.и.б.“ АД солидарно следните суми: 57 040лв. - непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2018г. до окончателно погасяване на задължението, 16 942.52лв. - непогасена лихва за редовен дълг, начислена за периода от 07.07.2014г. до 09.05.2018г., включително, 10 257.92лв.

- обезщетение за забава за просрочените плащания, начислено за периода от 06.03.2014г. до 21.05.2018г., включително, 1 283.40лв. - непогасена комисиона за управление на кредита, 108 лв. - непогасени разноски за връчване на нотариални покани, както и съдът да се произнесе относно направените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 1 712.64лв. и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, в размер на 150лв.

Ответниците ЕТ „И.П.“, И.В.П., и М.Р.Т. са оспорили предявения иск. Възражението по основателността на иска са възпроизведени във въззивната жалба, посочени по горе.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка с оглед предметните предели на подадените от страните въззивни жалби, прие следното:

Неспорно е наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор, притежаващ всички спицифични елементи на договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ - договор за инвестиционен кредит „Развитие“ №***-***/11.09.2013г., сключен между „МКБ Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът – „П.И.Б.“ АД и кредитополучател ЕТ „И.П.“. Договорът е сключен и с И.В.П. и М.Р.Т., като солидарни длъжници. Съгласно Раздел първи, чл.1.2, предмет на договора е банков кредит в размер на 59 000лв., който не се спори, че е усвоен – на 30.09.2013г.