Решение № 84 от 16.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600171 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С определение рег. №741 от 02.07.2025 г. по ЧНД №715/2025 г.

Бургаският окръжен съд определил на осъдения С. Б. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по следните дела: НОХД №2485/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №2762/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №5148/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №525/2022 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №1789/2022 г. на Районен съд – Бургас и НОХД №4354/2022 г. на Районен съд – Бургас.

На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца с шест месеца до общ размер на наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.23, ал.3 от НК присъединил изцяло към определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години наказанието глоба в размер на 510 лева, наложено по НОХД №1789/2022 г. на 1

Районен съд – Бургас.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо и увеличено наказание от две години лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от общото увеличено наказание за срок от две години изтърпяната част, считано от 25.07.2020 г.

На основание чл.59 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години времето, през което осъденият В. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест във връзка с престъпленията – предмет на разглеждане по посочените наказателни дела.

Със същото определение първоинстанционният съд определил на осъдения С. Б. В. и общо наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпленията – предмет на разглеждане по следните дела: НОХД №2933/2024 г. на Районен съд – Бургас и НОХД №261/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години с десет месеца до общ размер на наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо и увеличено наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца времето, през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 15.01.2025 г.

Постановил да се изтърпят отделно наказанията лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева, наложени по НОХД №67/2023 г. на Районен съд – Средец.

Постановеното определение е протестирано от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас с оплаквания за незаконосъобразност. В протеста се твърди, че съдът неправилно е приложил чл.24 от НК, като не е увеличил 2 определените две общи наказания лишаване от свобода с размери, съответно една години и шест месеца и две години, с предложеното от прокуратурата максимално възможно увеличение на общите наказания, а именно с девет месеца за първото общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и с една година за второто общо наказание от две години лишаване от свобода. Смята, че с определените и увеличени наказания лишаване от свобода няма да се постигнат целите по чл.36, ал.1 от НК спрямо осъдения.

Предлага въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като увеличи определените общи наказания лишаване от свобода в максималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло въззивния протест по изложените в него съображения. Твърди, че осъденият В. е лице с изградени престъпни навици, с висока степен на обществена опасност, поради което за постигане на целите на наказанието е наложително да изтърпи повисоки по размер наказания лишаване от свобода. Пледира въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като увеличи първото определено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с девет месеца, както и да увеличи второто определено общо наказание от две години лишаване от свобода с една година.

Служебният защитник на осъдения С. Б. В. оспори основателността на въззивния протест и помоли същият да се остави без уважение. Смята, че извършените от осъдения престъпления, макар и да са много на брой, не са с висока степен на обществена опасност. Изтъкна, че осъденият В. е млад човек, у когото е започнал процес на поправяне и превъзпитание, поради което е необходимо да му се даде шанс в кратък срок да изтърпи наказанията си лишаване от свобода, да се вгради в обществото и да започне да работи.

Осъденият С. Б. В. се присъдени към становището на своя защитник и помоли да не се завишават в повече определените му общи наказания.

Въззивният протест като подаден в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от прокурора, който има право да оспорва постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1 вр. с чл.318, ал.2 от НПК, е допустим.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по 3 настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на прокурора и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от НПК, направи следните констатации:

На 03.06.2025 г. по повод предложение на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас за определяне на осъдения С. Б. В. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК две общи наказания лишаване от свобода за престъпленията, разгледани по следните дела: НОХД №2485/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №2762/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №525/2022 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №1789/2022 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №4354/2022 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №2933/2024 г. на Районен съд – Бургас и НОХД №261/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, е образувано първоинстанционното наказателно производство – ЧНД №715/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Към предложението на прокурора, направено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, е приложена справка за съдимост на осъдения С. Б. В., в която са отразени осъжданията му към 03.06.2025 г.

С разпореждане рег. №603 от 04.06.2025 г. съдията – докладчик насрочил публично заседание на 02.07.2025 г. за разглеждане предложението на прокурора за определяне на общи наказания на осъдения В., но не е изискал изготвянето и прилагането на актуална справка за съдимост на осъденото лице към деня на откритото заседание.

В съдебно заседание на 02.07.2025 г. съдът е разгледал делото с участието на прокурора, осъдения В. и неговия служебен защитник. В присъствието на страните обявил определението си – предмет на въззивен контрол в настоящото въззивно производство.

От служебно изисканата и приложена актуална справка за съдимост на осъдения В. / л.32 – 41 от ВЧНД №171/2025 г. на Апелативен съд – Бургас/, издадена към деня на заседанието, насрочено за разглеждане на въззивния протест на прокурора, 25.08.2025 г., се установява, че с присъда №95 от 06.06.2025 г., влязла в сила на 24.06.2025 г., по НОХД №3849/2024 г. на Районен съд – Бургас, осъденият С. В. е признат за виновен в извършване в периода 22.06.2023 г. – 01.07.2023 г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.26, ал.1 и 4 чл.58а, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим.

На 01.07.2025 г. по повод предложение на прокурор от Районна прокуратура - Бургас за определяне на осъдения С. Б. В. на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК две общи наказания лишаване от свобода за престъпленията, за които е осъден по конкретно посочени наказателни дела, е образувано ЧНД №2273/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С определение №1740 от 23.07.2025 г., в сила от 08.08.2025 г., по ЧНД №2273/2025 г. на Районен съд – Бургас на осъдения С. Б. В., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпленията, за които е осъден по НОХД №2485/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №2762/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №5148/2020 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №525/2022 г. на Районен съд – Бургас, НОХД №1789/2022 г. на Районен съд – Бургас и НОХД №4354/2022 г. на Районен съд – Бургас и НОХД №2933/2024 г. на Районен съд – Бургас.

На основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание с шест месеца до общ размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.

На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо увеличено наказание е приспадната изтърпяната част от наказанията, попадащи в групата.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от определеното общо увеличено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение, както и задържанията по реда на МВР във връзка с присъдите, включени в съвкупността.

На основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено към определеното общо увеличено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 510 лева, наложено по НОХД №1789/2022 г. на 5

Районен съд – Бургас.

Със същото определение на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения С. Б. В. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години за престъпленията, за които е осъден по НОХД №261/2025 г. на Окръжен съд – Бургас и НОХД №3849/2024 г. на Районен съд – Бургас.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от наказанията, попадащи в групата.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от определеното общо наказание от две години лишаване от свобода е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение, както и задържанията по реда на МВР във връзка с присъдите, включени в съвкупността.

Постановено е отделно да се изтърпят наложените на осъдения С. Б. В. наказания лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева, наложени по НОХД №67/2023 г. на Районен съд – Средец.

На основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД №67/2023 г. на Районен съд – Средец.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД №67/2023 г. на Районен съд – Средец, е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение, както и задържанията по ЗМВР.

Въз основа на изложените по-горе обстоятелства, въззивната инстанция направи извод, че към деня на разглеждане първоинстанционното производство и постановяване на протестираното определение, 02.07.2025 г., Окръжен съд – Бургас не е бил компетентният съд за произнасяне по предложението на прокурора за определяне на осъдения С. Б. В. общо наказание за престъпленията, за които същият е осъден и които се намират помежду си в съвкупност.

Съгласно чл.39, ал.1 от НПК, когато трябва да се определя общо 6 наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Тази процесуална норма регламентира специална компетентност на съда, който следва да определи общо наказание за няколко престъпления, за които деецът е осъден с отделни актове на различни съдилища. Същата императивно предписва, че съдът, чиято осъдителна присъда последна е влязла в сила, има специалното правомощие да определи на осъденото лице общо наказание за престъпленията му, извършени в условията на съвкупност.