Решение № 105 от 02.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Смолян, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500123 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 12/09.01.2023 г. по гр. д. № 947/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.

Смолян да заплати на В. О. Б. сумата от 2 364, 09 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 03 .10.2019 г. – 30.09.2022 г. , сумата от 310, 18 лева, представляваща мораторна лихва за забава, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд, до 03.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 144, 56 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 100 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Регионална дирекция „Гранична полиция“ , чрез главен юрисконсулт в отдел М. Хр., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта.

Във въззивната жалба се развиват доводи, че приетото от 1 районният съд, че е налице празнота в специалната нормативна база, поради което прилага разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, съответства на нормата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се прави позоваване на практика на ОС – Русе. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразен със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че статута на държавните служители по ал. 1 т. 2 на чл. 142 от ЗМВР се урежда със ЗМВР, а на другите две категории – със ЗДСл и съответно КТ. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187 т. 9, във вр. с ал. 8, във вр. с чл. 187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з$776/29.07.2016 г., според текста на чл. 3 ал. 3 от която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6.: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период – ищецът е полагал 8 часа нощен труд.

Сочи се във въззивната жалба, че при съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Твърди се, че за тези служители са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито останалите служители в системата на МВР не се ползват. Твърди се, че това разбиране е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на СЕС по преюдициално дело № С-262/2020 г. от 24.02.2022 г.

Прави се позоваване и на разпоредбите на чл. 107а ал. 18 от КТ и чл. 67 ал. 12 от ЗДСл. Твърди се също, че не е налице колизия между нормите на чл. 179 ал. 2 и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, тъй като препращането в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е към Глава петнадесета от КТ. Твърди се също, че в чл. 2 ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ; в този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.

Сочи се по-нататък, че разпоредба идентична на тази на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл. 187 ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът за изчисления би бил 1. Излагат се доводи, че в специалната нормативна уредба – ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд. Твърди се, че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна – законът 2 съдържа същата пълна уредба, каквато се съдържа и в КТ, а подзаконовия нормативен акт по чл. 187 т. 9 от ЗМВР няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл. 187 ал. 1 т. 3 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд; при паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилища.

Сочи се, че разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото – 0. 25 лева, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67 ал.

7 т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179 ал. 2 от ЗМВР.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи за разликата между „нощен труд“ и „извънреден труд“. Прави се позоваване и на публикация на проф. д-р Васил Мръчков относно становището за наличие на специалния /различен от работещите по КТ/ статут на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както и на практика на ОС – Велико Търново.

В заключение във въззивната жалба се твърди, че в обжалваното решение не се съдържа обсъждане и преценка на правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение; претендират се разноски и се прави възражение по чл.

78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът, чрез пълномощник адв. Б. М., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

В отговора се анализират доказателствата, водещи до извод за основателност на исковата претенция.

Сочи се, че в действалите през процесния период наредби по чл.

187 т. 9 от ЗМВР липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1, 143 при сумарно отчитане на работното време на положения нощен труд, което не означава, че не следва да се приложи НСОРЗ. Сочи се, че законодателят е въвел последователно в различни нормативни актове редица закрили на нощния труд – чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, чл. 140 ал. 1 от КТ. Твърди се, че става въпрос и за специална закрила на нощния труд, при което общите правила следва да намерят приложение и по отношение държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по ЗМВР.

Твърди се, че от първостепенно значение в случая е принципа, че правото на ЕС е самостоятелен правопорядък, който действа непосредствено в правните системи на държавите членки, което налага неприлагане на противоречащите му вътрешни правни норми и пряко предоставя на частните 3 лица субективни права, защитими от националния съд. Сочи се, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел; дори и да се приеме, че подобна цел е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.

Твърди се, че сочените от жалбоподателя придобивки на служителите по чл.

142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са свързани със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд.

В отговора се сочи, че с изменението на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г.е въведено едно законово закрепено неравенство в третирането на държавните служители в МВР по чл. 142 ал. 1 т.

1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, което е в пълно противоречие с правото на ЕС и не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с практиката на СЕС; едновременно с това противоречи и на императивната разпоредба на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, като поставя тези служите в МВР в дискриминационно и неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл, тъй като разликата в третирането на тази категория служители не се основава на обективен и разумен критерий и не е свързана с допустима от закон цел, както е посочено в Решението на СЕС по дело С262/2020 г.

В отговора се прави позоваване на принципните разяснения, дадени в т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС – по отношение служителите в МВР, назначени по служебно правоотношение – държавни служители по смисъла на ЗДСл, намира субсидиарно приложение и общия закон; обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения. Сочи се, че макар з действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към ЗДСл, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от ЗДСл – основните и допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. С оглед на това и предвид липсата на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи следва да намери приложение НСДРЗ – чл.

9 ал. 2. Твърди се, че не следва да се прилага коефициант 1, както твърди жалбоподателя, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Сочи се, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служителите и спрямо работниците по трудово правоотношение.

4

В отговора се прави позоваване на Директива 89/391 /ЕИД и Директива 2003/88/ЕО. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 48 ал. 5 от Конституцията на Република България.

Излагат се доводи относно становището, че в конкретния случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл и КТ и респективно НСОРЗ и за неприложимост на гражданското законодателство по отношение на служителите на МВР, съдържали се в трайна съдебна практика, като се твърди, че то е несъстоятелно и противоречащо на Решението на СЕС по преюдициално дело С-262/2020 г., позовавайки се на § 51 и § 71-72 от същото решение. В тази връзка се твърди, че за да се направи извод за наличието или липсата на неравно третиране на държавните служители по ЗМВР, следва да се анализира правния статут и уредбата на нощния и извънредния труд и наличието на закрилни мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор или други държавни служители със сходни функции, каквито са лицата, извършващи частна охранителна дейност и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по ЗГ; прави се сравнителен анализ и на правната уредба на нощния и извънредния труд в ЗДСл и КТ, които се сравнят с този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. Прави се извод, че ако регламентацията в ЗМВР е сравнима с тази в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Сочи се, че не са ангажирани от ответната страда доказателства дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки.