Протоколно определение № 3920 от 28.08.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3920 гр. София, 27.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Михайлов при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА и прокурора Г. П. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Милен Михайлов Частно наказателно дело № 20241100204163 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ П. Б. С. - редовно призован се явява лично, доведен от Затвора – София и с адв. Любомир Р. от САК, редовно упълномощен защитник.

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - СОФИЯ – редовно призован, се представлява от инсп. Младен Спасов Машов, инспектор IV-та степен към Затвора – София, I-ва категория към ГД “Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, с пълномощно по делото.

За СГП се явява прокурор К..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ докладва на страните постъпили по искане на настоящия състав материали и писмени доказателства, а именно прокурорска преписка № 521/24 г. на СГП, както и прокурорска преписка № 63/2015 г. на СРП.

ПРОКУРОР К.: Запознати се с така постъпилите допълнителни материали, които считам, че са относими към предмета на делото и моля да бъдат приобщени към доказателствата.

Инсп. МАШОВ: Запознат съм с постъпилите доказателства, да се приемат.

Адв. Р.: Запознат съм с материалите.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА така представените преписки и ги приобщава към материалите по делото.

Инсп. МАШОВ: Представям и моля да приемете актуална справка към 1 днешна дата за изтърпените от лицето наказания. От тази справка е видно, че П. Б. С. е постъпил на 02.11.23 г., като по отношение на него на основание чл.

68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание по НЧД № 5723/2015 г., първа група от 1 година и 6 месеца “лишаване от свобода” за деяние по чл. 198 НК, предварителен арест от 3 месеца и 6 дни, след това ще изтърпява наказание по втората група 3 години и 6 месеца, с предварителен арест 3 години, 2 месеца и 11 дни.

СТРАНИТЕ: Да се приеме справката.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за нови доказателства.

СЪДЪТ, като намери, делото за изяснено от фактическа страна ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените по делото доказателства и ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Инсп. МАШОВ: Становището на началника на затвора по отношение молбата на осъденото лице е отрицателно, т.е., че към момента на лице не са налице и двете предпоставки налични в закона за евентуално постановяване на условно предсрочно освобождаване. Според него е налице само първата законова предпоставка, а именно, че същият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. По отношение на втората, началникът счита, че от наличните към момента данни не може да се направи обоснован извод за постигане целите на наказанието, като следва да се отбележи, че дори уважаемият съд да постанови условно предсрочно освобождаване, същият ще остане в условията на затвора за да изтърпява второто му наложено наказание, в случая с малък остатък, някъде около три месеца и 19 дни. С оглед изложеното, началникът смята, че молбата би следвало да бъде оставена без уважение.

ПРОКУРОР: Считам, че така депозираната молба от лишения от свобода П. Б. С. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение при следните мотиви: от приобщените към делото писмени доказателства е видно, че молителят е постъпил в затвора, в София на 02.11.2023г. и с начално наказание от същата дата, като същият е многократно осъждан. Наказанието, което в момента търпи лицето е 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което е приведено по реда на чл.

68, ал. 1 НК. Същото се изтърпява при първоначален строг режим на изтърпяване. От приобщените в днешното съдебно заседание актуална справка за правното положение на лишения от свобода е видно, че остатъкът към днешна дата е в размер на 1 месец и 21 дни. От анализа на горецитираните данни намирам, че не е налице първата предпоставка, фактическа предпоставка за исканата по чл.70, но не е и налице втората кумулативно правна предпоставка, а именно лицето да има доказано добро поведение. Мотивите ми за това са следните: от така изготвения доклад по делото е видно, че за времето си на престоя в пенитенциарно заведение, П. С. е награждаван еднократно с писмена похвала. Обстоятелството, че същият 2 не е наказван не може да послужи като основание или предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като чл. 96 от ЗИН и задържането по стража, лишените от свобода имат задължение да спазват вътрешния ред и дисциплина в пенитенциарно заведение. На следващо място, че оценката на риска от рецидив и към момента е в средните стойности, т.е. 48 точки изчислени при строго контролирана среда, а съгласно утвърдената скала при 20 точки се счита, че рискът за рецидив е преодолян. На следващо място, рискът от вреди за обществото също е в средните стойности, като следва да се отбележи, че лицето многократно е осъждано за грабежи и от доклада цитирам един абзац - „при него користно насилственият характер е утвърден модел на поведение“. В тази насока следва да изтъкнем, че лицето се е укривало с оглед осуетяване изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Именно поради горните обстоятелства и липсата на материалноправните предпоставки на чл. 66 от ЗИННС не е преминал прогресивна препоръчителната система 1, поради което и режима на наложеното му наказание не е изменен в по-лек такъв, а именно в общ. От друга страна налице са все още дефицити в зоната на нуждите, които изрично са отбелязани, както следва – настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, умение за мислене, прогноза за личността., т.е. корекционният процес следва да продължи с лишения от свобода въпреки оставащия малък период за доизтърпяване наказанието “лишаване от свобода”. Предвид горното намирам, че с оглед събраните по делото доказателства изискуеми по чл. 439 НПК, може да се направи обоснован извод, че наказанието не е изиграло своята индивидуална превенция заложена в разпоредбата на чл. 36, ал.1 НК, тъй като поправителният процес очевидно не е прогресирал в достатъчна степен, поради което моля съда да остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода П. Б..

Адв. Р.: Моля да уважите молбата, с която сме поискали да постановите акт, с който осъденият П. Б. С. да бъде освободен предсрочно с основен мотив, че на практика е изтърпял над 90% от наказанието, което му е наложено и за което е предявена съответната молба. Но в изказаното от становището пред вас от прокуратурата изключително според мен е неоснователно и некоректно се заобикаля обстоятелството, че това са деяния, за които той действително е осъждан за пет еднородни деяния, но това се е случило преди повече от 10 години. Няма нито правна, нито житейска друга логика, един човек, който в продължение на 10 години да не е извършавал никакви престъпления да е същият човек, правил такива престъпления в младежка възраст, дори едно от деянията мисля, че е извършил като непълнолетен. Ако постановите акт, с който уважите молбата, това ще даде възможност на защитата и да представи друга молба, с която той ще започне очевидно изтърпяването на другото наказание, но там също му остава нищожен по размер период на изтърпяване на наказанието. Ако Вие оставите без уважение тази молба, разбира се това са фактически съображения, но те са и 3 правни, това означава, че защитата няма повече възможност с оглед забраната на чл. 441 НПК, да предявява подобно искане и П. Б. С. следва да изтърпи наказанието в пълен размер вероятно и по другото осъждане, което е кумулирано със съответното определение на СРС. Неразбираемо е, защо има такава интензивна съпротива срещу условното предсрочно освобождаване на П. Б.. Дори да уважите молбата той ще остане в затвора, за да изтърпява другата част от наказанието. В този смисъл са и моите аргументи. Самата програма, която се извършва при превъзпитанието, тя не е ориентирана към сравнително краткосрочен престой в затвора, тя е една дългосрочна програма, която е изготвена, примерно, 4-5 години как ще промени лицето.

Да, но условията в конкретните правни и фактически условия в момента са много различни и са много специфични, с оглед и другото задържане, поради което ви моля да уважите тази молба. Сезирам и известни неточности в приспадането на предварителното задържане, което е направено. Цифрите са такива, че тези неща са без значение, поради което Ви моля да уважите молбата и да постановите акт, с който да взимате решение П. Б. С. да бъде освободен предсрочно по присъдата, която търпи в момента.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С.: Съгласен с адвоката ми. Единственото, което не чух, от така казаното от всички, че реално бях задържан на италианската граница на 17 октомври, което по документ прочетох, че също ще ми бъде приспаднато от времето, което трябва да излежавам и не чух да се приспада този период, който е първо месец и 15 дни.

Мисля, че се отличавам от останалата част от обществото на затвора, тъй като хората, с които живея не мога да кажа лоши неща за тях, но не се намирам равен с тях, за всяко нещо взимат наказания. Различавам се от тях, заради уважението ми към останалата част от обществото, тъй като не намирам за начин решаване на проблемите с пререкания, с други методи, винаги съм бил на страна от всякакъв вид проблеми, които се извършват в затвора, по всякакъв начин гледам да си свърша добре работата, не съм имал контакти с хора, които могат по някакъв начин да ми навредят или по някакъв начин да образуват проблем спрямо мен. Като цяло съм гледал да стоя далеч от проблемите. Не знам на какво се обосновава представителя на затвора за отрицателното становище. Относно присъдите и наказанията, които са ми наложени, не знам, наистина бях млад, не разсъждавах, не очаквах че ще се стигне до тук и просто много съжалявам за това, което стана. През времето бях в затвора, изтърпях голяма част от наказанието, проумях грешката си от тук натам знам, че нямам право на грешки. Целта ми в живота е да работя нормална работа, да се грижа за семейството и роднините си, просто няма място в живота ми за повече грешки, независимо какви са те, не искам да влизам повече в затвори. Аз съм добър човек, нямам лоша енергия в сърцето, искам да живея живота си като нормален гражданин.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С.: Ако може да уважите молбата ми да ме освободите предсрочно.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание намери следното:

Осъденото лице П. Б. С. е постъпило на 02.11.23 г. в затвора в гр. София, като по отношение на него на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на 1 година и 6 месеца, определено му с присъда по НОХД № 2113/2011 г. на СГС, като с това найтежко ОБЩО наказание са групирани наказанията по НОХД № И-537/2010 г. по описа на СРС и НОХД № 15334/2009г. на СРС, 97 състав.

Към днешна дата – 27.08.24 г. същия е търпял фактически 1 година, 1 месец и 1 ден, от работа са му приспаднали 3 месеца и 8 дни, всичко 1 година, 4 месеца и 9 дни, има остатък за изтърпяване 1 месец и 21 дни, като му е зачетен предварителен арест в размер на 3 месеца и 6 дни. В справката, представена от началника на затвора е посочено, че след това същия следва да изтърпи общо наказание, определено му по НЧД № 5723/2015 г. на СРС, Втора група от 3 година и 6 месеца, за деяние по чл. 198 от НК като му е зачетено задържане от 3 години, 2 месеца и 11 дни, което задържане е било осъществено в Аржентина.

За да се произнесе относно основателността на молбата за условно предсрочно освобождаване, настоящия състав следва да прецени, дали по делото са налице двете задължителни предпоставки, а именно – фактическо изтърпяване на не по-малко от една втора от наложеното наказание и достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице. В представените по делото доклади е посочено, че по отношение на осъденото лице С., затворническата администрация счита риска от вреди за средни за обществото, за него и за служителите и за останалите лишени от свобода ниски. Посочени са и проблемни зони, именно настоящото правонарушение, което е със користно насилствен характер на деянието, жертвите са случайни непознати, Отношението към правонарушението, като се сочи, че осъденият не разбира мотивите за извършване на престъплението, но съзнава вредата, която е причинил, както Уменията за мислене, като се сочи, че не винаги разпознава проблемите и не винаги ги решава по законосъобразния начин.