Решение № 318 от 11.09.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Козлодуй, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100996 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена от М. К. Ф., ЕГН **********, с адрес: с. ...., в качеството на законен наследник на покойната В. В. Ф., ЕГН ********** (починала на 23.03.2026 г.), искова молба против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46.

С исковата молба се излагат фактически обстоятелства, че на 30.05.2023 г. в гр. Козлодуй наследодателката В. В. Ф. е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № 4812440 за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1 000.00 лева (равностойни на 511.29 евро), със срок на издължаване 12 месеца и договорена възнаградителна лихва в размер на 199.52 лева (равностойни на 102.01 евро), формираща общо задължение по заема от 1 199.52 лева (равностойни на 613.31 евро), с обявен годишен процент на разходите (ГПР) от 41.87%. Твърди се, че по силата на чл. 4 от договора на кредитополучателката е било вменено задължение в 3-дневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез двама поръчители, банкова гаранция или одобрено дружество-гарант. Поради непосилните условия за осигуряване на поръчители и банкова гаранция, наследодателката е била принудена на същата дата и в същия офис да подпише паралелен Договор за предоставяне на гаранция № 4812440 с дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 (свързано с кредитодателя лице), действащо чрез представител на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е начислено възнаграждение за гаранция в размер на 900.48 лева (равностойни на 460.41 евро), разсрочено на 12 месечни вноски по 75.04 лева.

Поддържа се, че гаранционното възнаграждение представлява скрито 1 оскъпяване на кредита и задължителен разход по заема, който не е включен в обявения ГПР, с което са нарушени императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и е заобиколен законовият таван на ГПР по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Ищцата посочва, че по издадения от заемодателя погасителен план наследодателката е заплатила общо 12 месечни погасителни вноски по 175.00 лева всяка (общо 2 100.00 лева / 1 073.71 евро), като задълженията са окончателно приключени на 07.05.2024 г. Твърди се, че поради недействителност на кредитния договор по чл. 22 ЗПК кредитополучателката е дължала връщане единствено на чистата главница от 1 000.00 лева (511.29 евро), а заплатената горница от 1 100.00 лева (562.42 евро, претендирана като 565.00 евро), включваща възнаградителна лихва и гаранционно възнаграждение, е получена от ответника без основание. Формулирани са искания за прогласяване нищожността на договорните клаузи за ГПР и гаранция, за признаване за установено, че наследодателката не дължи платените суми над главницата, както и за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата, в качеството на наследник, надплатената сума в размер на 565.00 евро, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Диляна Кирилова, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Навежда възражения за нередовност и неяснота на исковата молба, както и за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от отрицателен установителен иск след пълното погасяване на договора и липса на активна материалноправна легитимация на ищцата, тъй като към датата на смъртта на наследодателката (23.03.2026 г.) облигационната връзка е била прекратена поради изпълнение. По същество оспорва основателността на претенциите. Поддържа, че договорът за паричен заем е валиден, ГПР е точно изчислен съгласно ЗПК и Директива 2008/48/ЕО, а договорът за гаранция е самостоятелна правна сделка с трето лице („Файненшъл България“ ЕООД), чието възнаграждение не представлява разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР. Твърди, че заемодателят е бил само овластен да приема плащания за сметка на гаранта съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД, поради което не е пасивно легитимиран по претенцията за връщане на гаранционното възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 184.06 евро и прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за паричен заем № 4812440 от 30.05.2023 г., сключен в гр. Козлодуй между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и В. В. Ф. като заемател, се установява, че заемодателят е предоставил в заем сумата от 1 000.00 лева (511.29 евро), при срок за връщане 12 месеца и договорена възнаградителна лихва в размер на 199.52 лева (102.01 евро), формираща общо задължение от 1 199.52 лева (613.31 евро), погасимо 2 на 12 месечни вноски по 99.96 лева (чл. 2, т. 2, 3, 4, 6 и 7). В чл. 2, т. 8 от договора е посочен ГПР в размер на 41.87%, изчислен единствено върху заемната сума и договорената лихва. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят е поел задължение в срок до 3 дни от подписването му да предостави обезпечение чрез двама поръчители (отговарящи кумулативно на специфични и тежки изисквания: безсрочен трудов договор, доход над 1000 лв., липса на кредити и необслужвани задължения, липса на други отношения с кредитора), банкова гаранция за сумата от 1 199.52 лева или одобрено от заемодателя дружество-гарант.

На същата дата – 30.05.2023 г., в същия офис в гр. Козлодуй е подписан Договор за предоставяне на гаранция № 4812440 между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 (със седалище и адрес на управление, напълно идентични с тези на заемодателя: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46), действащо чрез представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и заемателката В. В. Ф.. По силата на чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение в общ размер на 900.48 лева (460.41 евро), платимо разсрочено на 12 месечни вноски от по 75.04 лева всяка, като по силата на чл. 3, ал. 3 заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изрично овластен да събира това възнаграждение ведно с вноските по заема.

От приетия по делото Погасителен план към Договор за паричен заем № 4812440/30.05.2023 г., издаден и администриран от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява, че размерът на общата дължима месечна погасителна вноска е фиксиран на 175.00 лева (формиран от вноска по заема от 99.96 лева и възнаграждение за гаранция от 75.04 лева). В погасителния план са удостоверени извършените плащания на всички 12 месечни вноски по 175.00 лева (общо 2 100.00 лева / 1 073.71 евро), както и фактът, че кредитът е окончателно приключен на 07.05.2024 г. Фактът на пълното заплащане на сумите по погасителния план на посочената дата не е спорен между страните.

От представеното Удостоверение за наследници, издадено от Кметство с.

Гложене, община Козлодуй, се установява, че В. В. Ф. е починала на 23.03.2026 г., като неин законен наследник е ищцата М. К. Ф..

При така изяснената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете и активната легитимация на ищцата:

Исковата молба съдържа искане за отричане дължимостта на сумите по приключения кредит чрез отрицателен установителен иск (чл. 124, ал. 1 ГПК) и самостоятелна осъдителна претенция за осъждане на заемодателя да възстанови заплатените над главницата суми с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

В частта по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК производството е процесуално недопустимо. Съгласно задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС) правният интерес е абсолютна процесуална 3 предпоставка за установителния иск. След като паричното задължение е напълно погасено чрез плащане преди завеждане на исковата молба и кредиторът не претендира вземания по него, за длъжника (респ. неговия наследник) липсва правен интерес от установителен иск за недължимост.

Защитата срещу недължимо получени престации се реализира единствено чрез осъдителния иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който въпросът за недействителността на договора и отделните клаузи се решава преюдициално в мотивите (Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване по реда на чл. 130 ГПК.

По отношение на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД възражението на ответника за липса на активна легитимация е неоснователно. Правото на връщане на даденото без основание или по недействителна правна сделка възниква като чисто имуществено притезание в патримониума на платилия заемател в момента на осъществяване на недължимото плащане. Това вземане не е свързано intuitu personae с личността на кредитополучателката, не се погасява с прекратяването на кредитния договор или със смъртта , а по силата на чл. 1 и чл. 60 ЗН преминава в състава на наследственото имущество. Приемайки наследството, ищцата като законен наследник придобива самото материално право на вземане срещу неоснователно обогатилото се лице и е напълно процесуално и материалноправно легитимирана да предяви осъдителната претенция.

По недействителността на договора за потребителски кредит:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия му размер. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и разходи за допълнителни услуги, свързани с договора, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

В процесния случай поставеното в чл. 4 от кредитния договор задължение за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок съдържа практически неизпълними за потребителя алтернативи за намиране на двама квалифицирани поръчители или банкова гаранция. Тази договорна конструкция обективно поставя заемателя в безалтернативно положение да избере третата възможност – сключване на паралелен договор за гаранция със свързаното с кредитора лице „Файненшъл България“ ЕООД при предварително фиксирано възнаграждение от 900.48 лева (доближаващо размера на самата главница от 1 000.00 лева). Договорът за гаранция е подписан на същата дата в същия офис чрез представител на заемодателя, а дължимите вноски са включени директно в погасителния план на заема.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23, т. 55-56, 605, 621, 625 и Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22) разходите по договор за гаранция, чието сключване е фактически наложено от кредитора и е предварително известно към момента 4 на кредитирането, представляват задължителна част от общия разход по кредита и задължително следва да се включат в ГПР по чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Невключването на гаранционната такса от 900.48 лева води до обявяване на неверен и силно занижен ГПР (41.87%), което съгласно практиката на СЕС по дело C-337/23 (т. 655, 709) се приравнява на пълна липса на посочен ГПР в договора. По силата на императивната норма на чл. 22 ЗПК неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за вярно посочване на ГПР влече недействителност на целия договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита (главницата от 1 000.00 лева / 511.29 евро), като не дължи възнаградителна лихва и каквито и да било допълнителни разходи и такси.