Решение № 384 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Даниела Христова

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501929 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е възоснова на приета като допустима с разпореждане № 2948 от 19.07.2024г. въззивна жалба с вх. Рег. № 260589 от 07.06.2024г., подадена от ответниците в исковото производство, а именно А. П. К. и М. П.

К., които обжалват решение № 260000 от 14.05.2024г. постановено по гр.д № 169 по опис на Врачански окръжен съд за 2020 г. в частта, в която са осъдени да заплатят на ищцата Ц. Т. Е., обезщетение за нанесени от тях неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до присъдените 30 000 лева. Във въззивната жалба и в съдебно заседание поддържат становището, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови акт по същество, с който да отхвърли претенцията за разликата над 10000 лева до претендираните 30 000 лева.

Въззиваемата Ц. Т. Е. – ищца в исковото производство, в писмен отговор и в съдебно заседание лично и чрез пр. представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Излага подробни съображения за липсата на принос от нейна страна за настъпване на вредите и доводи свързани с преценката, че решението в обжалваната част има за предмет справедливо обезщетение за нанесените и неимуществени вреди. Поддържа становището, че възражението за принос към вредоносния резултат не е част от предмета на доказване, тъй като не е било релевирано пред първата инстанция и счита, че е недопустимо въззивния 1 съд да съобразява за първи път това възражение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната част и по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият въззивен събен състав на Софийски апелативен съд след цялостна преценка в рамките на служебното начало приема, че решение № 260000 от 14.05.2024г., постановено по гр.д № 169 по опис на Врачански окръжен съд за 2020 г. е валидно. С него, съдът се е произнесъл по предявен от Ц. Т. Е. против А. П. К. и М. П. К., иск за солидарното им осъждане, да заплатят обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и имуществени в размер на 20 000 лева, на основание чл.45,ал.1 във връзка с чл.53 от ЗЗД.

Решението е влязло в сила, в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и изцяло е отхвърлил претенцията за имуществени вреди в размер на 30 000 лева.

В обжалваната част, за разликата над 10 000 до присъдените 30 000 лева неимущестени вреди, решението е допустимо.

Относно неговата правилност и обоснованост в обжалваната част, в съответствие с дисподитивното начало намерило отражение в ограниченията за въззивния съд да се произнесе само по въпросите поставени във въззивната жалба, съдът приема следното:

Въззивните жалбоподатели, чрез своя пр. представител сочат, че решението е неправилно, защото съдът

1./не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не съобразил близки и родствени връзки на свидетелите с ищцата при преценката за достоверност на свидетелските показания относно претърпените вреди, че

2./не е обсъдил поведението на ищцата, за което е направено възражение за съпричиняване и че

3./не е съобразил справедливостта като правен принцип при определяне размера на присъденото обезщетение.

Пред въззивния съд не е спорно и от доказателствата събрани при разглеждане на делото в първата инстанция се установява, че ищцата е пострадало лице и е конституирана като частен обвинител в наказателно производство от общ характер в Специализирания наказателен съд в производствата по НОХД №4264/2018 г. и НОХД №2099/2019 г. Подсъдими в тези производства са братята А. и М. К.и, които са участвали в престъпна група. Ищцата е предявила граждански иск, който не е приет за разглеждане от наказателния съд с мотив, че съвместното му разглеждане ще затрудни наказателното производство. Не е спорно, че ответниците са признати за виновни в извършване на престъпления. С протоколно Определение от 26.07.2019 г. по НОХД №2546/2019 г. на СпНС подсъдимият А. П. К. е признат за виновен в това, че: от началото на 2016 г. до 17.04.2018 г. на територията на 2 гр.София, гр.Враца и Република България участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.321,ал.3,т.2, вр. ал.2 от НК, като с него не са нанесени материални щети, и е наложено наказание "Лишаване от свобода” за срок от 1 година. В периода от неустановена дата през януари 2017 г. до 31.01.2017 г. в гр.Враца като извършител в съучастие с М. П. К., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у ищцата Е. заблуждение, че като обезпечение за паричен кредит в размер на 6000.00 лв., който ще й бъде даден от братята К.и, трябва да им прехвърли собственосттта върху единственото си жилище ап.№***, находящ се в гр. ***, ж.к. "***", бл.

*, вх.*, ет. *, със застроена площ 75,45 кв. м., заедно с прилежащи части избено помещение /мазе №6/ с полезна площ 3,38 кв. м., както и 1,01 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл .209, ал.1 от НК, и на дееца А. П. К. е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година и 1 месец.С присъдата е прието още, че причинената с това престъпление вреда е в големи размери - 36 000 лева, които са били възстановени на Е. /като условие за одобряване на споразумението, което има последиците на влязла в законна сила присъда/.

С протоколно Определение от 24.10.2019 г. по НОХД №400 8/2019 г. също на Специализиран наказателен съд подсъдимия М. П. К. е признат за виновен по общо 7 /седем/ обвинения, за които му е наложено едно общо найтежко наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години и 2 месеца, и глоба в размер на 4500 лв., като едно от тези престъпления е именно съучастието му в измамата на Е. заедно с брат му А. К.. Имуществената вреда в размер на 36 000 лева е била възстановена на пострадалата, с което е изпълнено и условието за одобряване на споразуменията, имащи последиците на влязла в законна сила присъда, съответно са задължителни за гражданския съд по въпросите - дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл. 300 от ГПК.

Спорът пред въззивния съд не се отнася до имуществените вреди, а до неимуществените за разликата над 10 000 лева до претендираните 30 000 лева.

За тях ищцата е твърдяла, че след като братята са създали у нея заблуждението, че дава имота си като обезпечение и съответно върнала дълга, тя е била подложена на системен психически тормоз с аргумента, че не се е издължила, а дългът е нараснал в пъти от лихви, каквито не били уговаряни. Под натиск и с обещание жилището да й бъде върнато, ако донесе пратка с неизвестно за нея съдържание от чужбина, ищцата е пътувала по поръчение и при създадена от братята К.и организация до Бразилия, откъдето е получила сак с наркотични вещества, била е задържана в Швейцария, осъдена и изтърпяла наказание лишаване от свобода в продължение на 16 месеца. Нейният внук в опит да разбере какво се случва с баба му е пребит и заплашен с убийство. В резултат на тормоза осъществяван върху ищцата и загубата на жилището, тя заедно с дъщеря си и внука си останали в Гърция, където също изпитвали страх от бъдещи посегателства. Всички действия на ответниците породили и ескалирали у нея чувствата на мъчителен страх, унижение, безпомощност, усещане за надвиснала опасност по отношение на 3 нейния и на близките й живот, причинявайки й тежък и продължителен психологически дискомфорт.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК, чрез особен представел, служебно назначен от съда са оспорили иска за неимуществени вреди като неоснователен изцяло, а в условията на евентуалност е обосновано и възражение за съпричиняване. Като съпричинителни действия сочи – занижено внимание, липса на обикновена съобразителност, неположена защита на собствения й интерес, неосъществила правна консултация при сключване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот. Счита, че поведението й е противоправно защото тя е допринесла за настъпването на вредите.

Съдът е квалифицирал претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. Чл. 53 от ЗЗД, а претенцията за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Възоснова на събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени в поотделно и в съвкупност, задължителните за градския съд последици от влезлите в сила споразумения между ответниците и прокуратурата, които имат последиците на влязла в законна сила присъда и съотнесени към спорната част от първоинстнационното решение и въпросите поставени във въззивната жалба, настоящият състав на Софийски апелативен съд приема следното:

Първоинстнационният съд правилно и обосновано е приел, че в условията на съучастие ответниците са осъществила състава на престъплението измама и пострадала от деянието е ищцата. Освен причинени имуществени вреди, които са и елемент от фактическия състав на престъплението, за което са признати за виновни, действията на ответниците са довели ищцата до състояние на страх и безпомощност, които са мотивирали и последващите нейни действия да напусне пределите на държавата. От показанията на свидетелката М. С. - дъщеря на ищцата, се установява, че ищцата е придобила имота си чрез банков заем, който е изплащала години наред с труд, но не е могла да го ремонтира поради липсата на средства. Това е била и причината да получи заем от физически лица които е познавала /ответниците/, които са я измамили въпреки, че си е плащала редовно вноските по заема не са върнали собствеността. Независимо от родствената връзка, съдът кредитира показанията на свидетелката, защото те са логически свързани с всички факти установени в наказателнтото производство и последователно изложени пред съда. Свидетелката е очевидец на състоянието на своята майка, тъй като са живели заедно си в Гърция. Друг очевидец е внука на ищцата свидетелят И. И., който е бил изгонен от жилището, преживял е изчезването на баба си, бит е защото е търсил информация за изчезването на баба си, наложило се е да спи на открито, получил помощ от полицай, който му предоставил къщата си.

Ищцата е била задържана в Швейцария, по време на пътуване предприето по поръчение на ответниците.. Свидетелят сочи, че след завръщането си от Швейцария баба му се притеснява да се връща /от Гърция където работи/ и се страхува да не и направят нещо лошо. След анализ на доказателствата, се установява, че неимуществените вреди не се заключават само в действията на ответниците свързани с измамата за която са признати за виновни, а са разширени от последващи събития свързани с тяхното поведение към ищцата, 4 които е станало причина, тя да взема неадекватни решения и да извършва рисковани действия с цел да си върне собствеността. Свидетелските показания са дадени само от роднини на ищцата, но същевременно те са вътрешно непротиворечиви, не съдържат прекалено много обстоятелства, характерни за в случаите, в които се цели да се засили ефекта от тях и са съответни на всички останали доказателства. Няма процесуална пречка, решението на първата инстанция да бъде обосновано върху свидетелски показания дадени от свидетели, които са в родствена връзка с една от страните. Тогава съдът е длъжен да изложи мотиви във връзка с чл. 172 от ГПК, а от съдържанието на първоинстнационното решение е видно, че е извършена обективна преценка с оглед всички данни по делото. Преценката на настоящия въззивен съд съответства на дадената от първоинстнацинионния за достоверност на свидетелските показания и се основава на съответствие между тях и документите от съдържанието на наказателното дело.