Решение № 17645 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17645 гр. С.. 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20241110119395 по описа за 2024 година

Предявени са от Н. В. Е. срещу „В. К“ ООД следните установителни искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем Standard № ... от 18.01.2024 г. и в условие на евентуалност: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че чл. 1 ал. 3 - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между страните Договор за паричен заем Standard № ... от 18.01.2024 г. е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и поради неравноправност на същата и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че чл. 4 ал. 2 - клауза, уреждаща неустойка от сключен между страните Договор за паричен заем Standard № ... от 18.01.2024 г. е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и поради неравноправност на същата.

Ищецът твърди, че на 18.01.2024 г. сключил с ответното дружество „В. К“ ООД договор за паричен заем. Прави възражение за нищожност на целия договор. Посочва, че начисленият лихвен процент по процесния Договор за заем е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Твърди, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия. В договора липсвала разписана методика относно начина на формиране на ГПР. От съдържанието на договора потребителят не може да направи извод кои точно разходи се включват в него и как е формиран. В тази връзка се поддържа, че недействителността произтича от нарушаване на нормите на чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 6, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9, 11, ал. 1, т. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът включвал и клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая предвидената неустойка нямала обезщетителна функция, като водила до неоснователно обогатяване на кредитора. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна и поради накърняване на 1 добрите нрави, и поради това, че с нея се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като аргументира и че клаузата е неравноправна. Досежно клаузата предвиждащата такса за експресно разглеждане излага, че същата е нищожна поради противоречие и заобикаляне на закона. Сочи, че клаузите са нищожни са на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК, тъй като са договорени в противоречие с нормата на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Позовава се и на недействителност на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на уточнение на условията за прилагане на ГЛП и базата, върху която се начислява, което е пречка за установяване дали уговорения лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Счита, че на посочените основания договорът е изцяло недействителен, евентуално че нищожни са отделни негови клаузи, по-специално клаузата на чл. 1, ал. 3, установяваща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за неустоечната клауза. С оглед изложеното претендира да бъде установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, въз основа на която се начислява такса за експресно разглеждане на искането за кредита и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора - неустоечна клауза са нищожни. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира, че не е налице и частично недействителност на договора по отношение на атакуваните клауза, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение, че не са налице предпоставките по чл. 38 Задв от ЗА – за предоставяне на безвъзмездна правна помощ като твърди, че ответникът не е материално затруднено лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard № ... от 18.01.2024 г.

По делото е представен договор за паричен заем Standart № ... от 18.01.2024 г., сключен между „В. К“ ООД, като заемодател и Н. В. Е. като заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 3100 лв., със срок на връщане от 44 седмици на 22 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите на заема 50.03 %, като общият размер на задължението с включена такса експресно разглеждане н кредита възлизал на 5339.18 лв.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1649,78 лв.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка за в размер на 1100 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска била 292,69 лв., а общото задължение ставало в размер на 6438,18 лв.

2

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е несъмнено установено, че на 18.01.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 3100 лв. за срок от 44 седмици, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.37 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.32 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.

Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал.

1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл.

146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

В случая разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи 3 цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай е уговорено в чл. 4, ал. 2 от процесния договор, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал.

1 от договора /осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 1100 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска била 292,69 лв., т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни 4 разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. С оглед на горното разпоредбите на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от процесния договор се явява нищожни.