Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 28.10.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 315/2024
Вид
Решение № 471
Подписан
28.10.2024
В сила
21.05.2026
Състав
ХРИСТИНА ИВАНОВА СЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Търговище, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Кр. Ал. К. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530100315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

Постъпила е искова молба от С. М. Х. с ЕГН-********** и З. Б. Х. с ЕГН-**********, двамата от с.Бр., ул.Д. № **, чрез адв. Н. П. С., ТАК, съдебен адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия"№4, вх.А, ет.1, офис 8, против Г. А.

А. с ЕГН-**********, Я. А. Х. с ЕГН-**********, С. А. М. с ЕГН-**********, тримата от с.Л, общ.Т., ул.Ястр. № *, Х. М. Х. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.Ц.

Осв, № **, ет.*, ап.* и С. Исм. С. с ЕГН-********** от с.Р., общ.Т., ул.Др. № **, с която е предявен положителен установителен иск за собственост по давност върху частта от ПИ с пл.сн.№ 39, с площ от 115 кв.м., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана на с.Бр. и частта от ПИ с пл.сн.№ 40, с площ от 90 кв.м., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана н ас.Бр., както и на жилищна сграда – Къща разположена в УПИ II в кв.38 по плана на с.Бр., при граници: УПИ V39, УПИ III– 40, УПИ I.

Ищците твърдят в исковата си молба, че са съпрузи. На 25.07.2003г. първият от тях е сключил предварителен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот с лицето Ас. А. Х.. (Ахм. Ад. Ахм.) с ЕГН ********** наследодател на първите трима ответници (съпруг на Г. А. и баща на Я. А. Х. и С. А. М.). По силата на този договор е закупил от Ас. А. Х.. следния недвижим имот, находящ се в с.Бр., общ. Т., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от около един декар ведно с построената в него КЪЩА, който парцел е с адрес: ул. „ Д. № **, при съседи Ал. Исм., Исм. Осм., улица за сумата от 1 300лв. Сумата е била заплатена на продавача преди подписване на договора, а 1 владението върху имота е предадено на същия ден - 25.07.2003г.

По регулационния план на с.Бр. поземленият имот, който е предмет на горепосочения предварителния договор, представлява УПИ II в кв.38 по плана на селото с площ от 500кв.м., включващо част от ПИ № 39 с площ от 115кв. и част от ПИ № 40 с площ от 90 кв.м., при граници: УПИ V-39, УПИ Ш-40, УПИ I.

От подписване на предварителния договор до момента включително, ищците владеят и стопанисват имота непрекъснато и необезпокоявано като негови единствени собственици вече повече от 20 години. През първите 1015години от началото на давностното владение в една от стаите на къщата те са настанили психично болния чичо на първия ищец - М. Ш.. В друга от стаите на къщата на няколко пъти са настанявали лицето Т. Ибр. Т. - селски пастир, който им е помагал при отглеждането на техните животни и при ремонтите на сградата. През 2006г. ищците извършват цялостен ремонт на покрива на къщата. През 2008г. изграждат навес към къщата и още един до парцелната граница. През 2009г. ищците изграждат масивна тухлена ограда на дворното място от към улицата, а към съседните поземлени имоти поставят нова ограда от телена мрежа. Процесния имот не е единствен за тях в с.Бр..

През годините те го използват най- вече, за да държат в него различни вещи инвентара към трактора им, сечива, дърва за огрев и мн.др.

Никой до 2024г. не им е оспорвал правото на собственост върху имота.

Веднага след като им го е продал Ас. А. Х.. заминал да живее в Р. Т. През летните месеци или по празници той е посещавал Б., но е отсядал при роднини в съседното село П. или в с.Ч.. На 24.02.2016г. Ас. А. Х.. е починал в Р. Т. Във въпросния имот той не е влизал след 25.07.2003г. Същото се отнася и за неговите наследници.

Причините поради, които след подписване на предварителния договор не е последвало нотариално прехвърляне на собствеността са следните:

Оказало се, че по- голямата част от площта на УПИ II в кв.38 е общинска частна собственост — тази част, която не попада в ПИ № 39 и ПИ № 40. През януари 2015г. за тази площ от имота Община Търговище е съставила Акт за частна общинска собственост, вписан под № 53, том I, ДвВх № 132 на CBТърговище. Същевременно построената в имота къща е разположена именно в тази общинска част от УПИ II. До 2023г. тази жилищната сграда дори не е била нанесена в плана на с.Бр.. Това става, след като ищците инициират процедура по нанасянето й в плана на с. Бр.. Те са наели геодезист, който е извършил необходимите заснемания на сградата.

След като се установило, че продавачът Ас. А. Х.. всъщност не е собственик на целия поземлен имот ищците получили обяснението, че на същият през 1965г. държавата му била учредила право на строеж върху държавна земя, след което той построил процесната къщата. Също така през 1969г. продавачът се възползвал от правото си и изкупил предаваемите се по регулация части от съседните ПИ № 39 и ПИ № 40, за което му бил съставен 2

Нотариален акт № 75, том I, дело № 149/1969г. на Търговищки районен съд.

Липсата на нотариален акт попречила на ищците ми да декларират имота като техен собствен пред данъчния отдел към Община Търговище.

Въпреки това те са плащали данък за него по партидата на Ас. А. Х...

В края на изминалата календарна година в с.Бр. се появили наследниците на Ас. А. Х.. - първите трима ответника. Те обикаляли около имота, оглеждали го и разпитвали за него. Когато ги видял С. Х. провел разговор с тях. Обяснил им, че имота го е закупил с писмен договор от техния наследодател още през 2003г., от когато и го владее. Дори им показал договора. Ищецът така и не разбрал какви точно претенции имат тези хора към имота му. Те си тръгнали и не са го търсили повече.

На 28.02.2024г. ищецът С. Х. бил повикан от майка си, която му съобщила, че някакви хора се опитват да разбият катинарите на входните врати на имота му и да проникнат в двора. Веднага сигнализирал полицията и кмета на с.Бр. и отишъл да види какво се случва. Там действително установили ответниците Х. М. Х. и С. И. С., които твърдели, че същият ден между тях и първите трима ответника се е осъществила сделка, с която са закупили процесния имот. Те показали Нотариален акт № 89, том III, Дв.Вх№ 909, дело № 518/24г. на CB-Търговище, с който ответниците Г. А., Я. А. Х. и С. А. М., в качеството им на наследници на Ас. А. Х.. са продали на Х. М. Х. и С. И. С., частта от ПИ № 39 с площ от 115кв. и частта от ПИ № 40 с площ от 90 кв.м., които попадат в УПИ II в кв.38, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА.

Считат, че сделката обективирана в този нотариален акт не поражда вещнопрехвърлителен ефект, тъй като продавачите по нея не са собственици нито на продаваните части от ПИ № 39 и ПИ № 40 в кв.38, нито на каквато и да е жилищна сграда в или около тези поземлени имоти. На основание чл.79 от ЗС ищците като съпрузи са станали собственици на тези части от поземлени имоти, включени в УПИ II в кв.38, както и на къщата, находяща се в УПИ II в кв.38, посредством давностно владение още докато е бил жив наследодателя на продавачите. Владяли са процесния имот като негови собственици явно и необезпокоявано през периода от юли 2003г. до февруари 2024г. - факт, който може да бъде потвърден от всички жители на с.Бр..

Молят съда да постановите решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на основание ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ върху Частта от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 39, с площ от 115кв., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана на село Бр., Частта от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 40, с площ от 90кв., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана на село Бр., както и на ЖИЛИЩНА СГРАДА - КЪЩА, разположена в УПИ II в кв.38 по плана на село Бр., при граници на поземлените имоти: УПИ V-39, УПИ III-40, УПИ I. Претендират съдебни разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от всички 3 ответници.

Ответниците Г. А., Я. Х. и С. М., считат иска за неоснователен. Излагат твърдения, че представеният предварителен договор за продажба на процесния имот е недействителен. В него имотът не е описан подробно. Ако такъв договор би бил сключен във времето за което се отнася, а именно 25.07.2003г., наследниците му щяха да са наясно, че имотът е продаден. Не намират логика, наследодателят им да е подписал договор за продажба на имота, макар и предварителен, а те да не знаят, че имотът е продаден и да продължават да го ползват до момента, в който те го продават по съответния ред чрез подписване на нотариален акт на С. С. и Х. Х. и да плащат данъците му.

Оспорват и твърденията, че ищците са владяли имота повече от - 20 години, като твръдят че до смъртта си наследодателят на ответниците всяка година през топлите месеци отивал и живеел там. Ремонта, който се споменава в исковата молба, бил направен от покойния вече Ас. Х., като необходимите финансови средства за това били изпратени от сина му Я. Х.. След смъртта на наследодателя Г. А. и С. М. също си посещавали имота. Я. Х. по - рядко, понеже е бил на работа в държавна служба в Р. Т. и по - трудно си взимал отпуска. Но по време на посещенията си те са гостували на ищците, които са им били комшии, пили са заедно кафе в дома му и нито един от ищците не е твърдял да има такъв предварителен договор за покупко - продажба.

Що се отнася до твърденията за владение на имота, на ищецът му е било позволено в двора на къщата да си складира земеделски инвентар и да наглежда имота в отсъствие на собствениците му за евентуални повреди, вследствие на дъждове и снегове. След като наследодателите решили да продадат имота си Я. Х. предупредил ищецът С. Х. да освободи двора от интентара си. Два дни след това той им представил въпросния предварителен договор.

През цялото това време ищците не са демонстрирали никакво намерение за своене на имота спрямо действителните им собственици. През 2022г. наследниците на Ас. А. Х.. официално се сдобили с нотариален акт и го продали през 2024г на останалите двама ответници Х. Х. и С. С..

Недоумение буди факта, че повече от 20 години ищците не са поискали да обявяване на предварителния договор за окончателен. Не са основателни твърденията, че липсата на нотариално прехвърляне се дължи на факта, че част от имота е бил общински, тъй като при желание за официална сделка ищецът би могъл да си прехвърли поне частта, която не е общинска собственост и да направи необходимите геодозически замервяния на по- ранен етап, а не едва 2023г., когато ищецът е бил предупреден, че ще се продава имота. След като наследниците на покойния Ас. Х. се сдобили с нотариален акт, чрез който са осъществили и продажбата, следва да се приеме, че и ищците са могли да го направят, ако действително са искали да си установят някакви права.

4

Голословни са и твърденията за платени данъци от страна на ищците.

Данъците до момента на продажбата са били плащани от наследодателите, вкл. и таксите за битови отпадъци част от чиито квитанции за 2023г. и 2024г., които прилагат към отговора. Молят съда да отхвърли иска. Претендират разноски.

Ответниците Х. Х. и С. С., счита иска за недопустим, доколкото твърденията за упражнявано давностно владение на имота се отнасят за период, в който не са били собственици на имота.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Ищците С. Х. и З. Х. са съпрузи. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2003г. Ас.

Х. Х. – наследодател на първите трима ответници (Г., Я. и С.) продал на ищеца С. М. Х., дворно място с площ от около 1 дка, ведно с построените в него къща, за което по плана н ас.Бр. и отреден самостоятелен парцел, находящ се на ул.Д. № **, при съседи, Ал. Исм., Исм. Осм. , улица, за сумата от 1300лв. До настоящия момент няма сключен окончателен договор.

От приложения Акт за частна общинска собственост №2267, вписан под № 53, том I, ДвВх № 132 на CB-Търговище се установява, че по- голямата част от площта на УПИ II в кв.38 е общинска частна собственост — тази част, която не попада в ПИ № 39 и ПИ № 40. Построената в имота къща е разположена в тази общинска част от УПИ II. До 2023г. тази жилищната сграда не е била нанесена в плана на с.Бр., предвид което ищецът е наел геодезист, който е извършил необходимите заснемания на сградата. Приложен е Нотариален акт № 75, том I, дело № 149/1969г. на Търговищки районен съд от който се установява че продавачът Ас. А. Х.. е изкупил предаваемите се по регулация части от съседните ПИ № 39 и ПИ № 40.