Определение № 211 от 17.01.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 5026/2023
- Вид
- Определение № 211
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов
Цитирани разпоредби
- чл. 22, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211 гр. София, 16.01.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бонка Дечева
Членове:
Ваня Атанасова
Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Частно касационно гражданско дело № 20238003105026 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. М., срещу определение № 2712 от 27.
09.2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е върната, като недопустима, подадената от същата частна жалба вх. № 260783/12. 07. 2023 г. срещу постановено по чл.
288 ГПК определение № 1957 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 779 от 31. 05. 2022 г. по гр. д. № 3081/2021 г. на Софийския апелативен съд. Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК – от състав, постановил и определението по чл. 288 ГПК, срещу което е подадена върнатата частна жалба. Счита, че е недопустимо правен спор да приключи с окончателно и неподлежащо на обжалване определение по чл. 288 ГПК, а не с окончателно и неподлежащо на обжалване решение. Изложени са и оплаквания за неправилност на въззивното решение, недопуснато до касационно обжалване с определението по чл. 288 ГПК. Иска се отмяна на определението и разглеждане на подадената срещу същото частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да върне подадената от М. Б. М. частна жалба вх. № 260783/12. 07. 2023 г. срещу постановено по чл. 288 ГПК определение № 1957 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о., съставът на ВКС е приел, че определенията по чл. 288 ГПК са необжалваеми – не попадат в категорията на обжалваемите определения на съдилищата, визирани в чл.
274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В действащия процесуален закон е регламентиран факултативен 1 касационен контрол, при който касационното производство протича в две фази – по допускане на касационно обжалване и по разглеждане на касационната жалба.
Определенията по чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са окончателни.
Определението е правилно.
Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не подлежат на обжалване с частна жалба.
Такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба.
Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът, постановил определението по чл. 288 ГПК, не е разгледал по същество подадената срещу същото жалба, а е извършил преценка дали жалбата е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в съответствие с изискването на нормата на чл. 286, ал.
1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на извода на съда, според който определенията по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл. 274, чл. 288 и чл. 296, т. 3 ГПК.
Оплакванията за неправилност на въззивното решение, недопуснато до касационен контрол с определението по чл. 288 ГПК, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, подлежат на обсъждане само в случай на разглеждане по същество на касационната жалба, но не и при решаване на процесуалния спор относно допустимостта на подадената срещу определението по чл. 288 ГПК частна жалба.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2712 от 27. 09.2023 г. по гр. д. № 3920/2022 г. на ВКС, 2 г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3