Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 15.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 177/2026
Вид
Решение № 214
Подписан
15.10.2026
Състав
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 1 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Ловеч, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело № 20264300100177 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.439, ал. 1 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№2763/02.04.26 г. от Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К. В. - САК, със служебен адрес: ***; срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. И. В. - Изпълнителен директор, с посочена цена на иска: 47564.79 евро равни на 93028.62 лв.

Изтъква, че ищецът е бил притесняван често по телефона от служители, представяли се като такива на ЕОС МАТРИКС, като е уведомяван, че има задължения към тях, които следва да бъдат заплатени.

Излага, че през м. Декември 2025г., представители на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД изпращат до пълномощник на ищеца споразумение, където в чл. 3, ал. 3 е записано, че: Задължението/ята на ДЛЪЖНИКА произтича/т от: „Договор за кредит от дата 12.02.2008 г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД. На 02.07.2012г. се сключи договор за цесия между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, по силата на който „Банка ДСК" ЕАД (като цедент) цедира вземането си (ведно с всички принадлежности на вземането) на „ОТП Факторинг България" ЕАД (като цесионер), цедирано от цедента "ОТП 1

Факторинг" ЕАД на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕАД с договор за цесия, влязъл в сила от дата 30.10.2017 г; към 30.12.2025 г. задължението възлиза на стойност 93028.62 лв. (47564.79 евро/, като по задължението има изпъл. дело №00424/2010 г. по описа на ДСИ при ТРС.

Сочи, че след справка в СИС при PC Троян установил, че с Постановление изх. № 106/09.01.2023г. на ДСИ при ТРС изп. дело № 424/2010г. по описа на PC Троян е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, доколкото последното изпълнително действие по делото е инициирано с молба от взискателя с вх. № 3432/10.12.2013г, като постановлението за прекратяване е влязло в сила на 02.02.2023г.

Излага, че предвид изложеното, на 6.01.2026 г. от името на ищеца е изпратена молба до ЕОС МАТРИКС, с която се възразява, че сумите по Договора за кредит от дата 12.02.2008 г. са погасени по давност и е поискано в едноседмичен срок сумата да бъде заличена, но до настоящия момент не са получили отговор.

Изтъква, че липсата на становище го кара да се снабди със Справка за кредитна задлъжнялост от 12.01.2026 г., от която е видно, че ответникът подава информация за гореописаните суми и същите не са заличени.

Изтъква, че поведението на ответника, съдържанието на проекта за споразумение (чл. 3, ал. 3), датата на последното изпълнително действие по горепосоченото изп. дело № 424/2010г. по описа на ДСИ при PC Троян и наличието на правен спор между страните относно дължимостта на вземането мотивират правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, с който да бъде установено, че не дължи на ответника претендираните от него 93028.62 лв. (47564.79 €), описани в проекта за споразумение като дължими въз основа на Договор за кредит с „Банка ДСК" ЕАД от дата 12.02.2008 г., договор за цесия между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, по силата на който „Банка ДСК" ЕАД (като цедент) цедира вземането си (ведно с всички принадлежности на вземането) на „ОТП Факторинг България" ЕАД (като цесионер), цедирано от цедента "ОТП Факторинг" ЕАД на цесионера "ЕОС Матрикс" ЕАД с договор за цесия, влязъл в сила от дата 30.10.2017г. доколкото същите са изцяло погасени по давност, преди депозиране на настоящата искова молба.

Алернативно счита, че вземането не се дължи, доколкото произтича от 2 потребителски Договор за кредит от дата 12.02.2008 г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД, който твърди, че е нищожен предвид така твърдяната нищожност, банката няма как да прехвърли каквото и да е с договора за цесия от 02.07.2012г. на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, като същото важи и за последващата цесия между ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД и ответника и той не е придобил никакво вземане срещу доверителя ми по сключената цесия.

Алтернативно, възразява и за наличие на нищожни клаузи в Договор за кредит от дата 12.02.2008 г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД, за които съдът е длъжен да следи служебно.

Уточнява, че предмет на настоящата искова молба е само претендираната от ответника и описана в чл. 3, ал. 3 от проекта за споразумение сума в размер на 93028.62 лв. (47564.79 €), като след справка в Търговския регистър се установява вписано преобразуване по партидата на ответника - вливане на ЕОС МАТРИКС ЕООД към правоприемника "ЕОС Матрикс" ЕАД.

Моли съда да признае за установено, по отношение на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, бул./ул. ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Т. И. В. - Изпълнителен директор, че Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника сума в размер на 47564.79 евро , равни на 93028.62 лв. претендирани от последния като дължими към 30.12.2025г. по Договор за кредит от дата 12.02.2008 г., сключен между Х. Д. Х., в качеството на кредитополучател и БАНКА ДСК ЕАД като кредитор, което вземане е цедирано на ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД на 02.07.2012г., а впоследствие на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211 на 30.10.2017 г., тъй като същото е изцяло погасено по давност преди подаване на исковата молба, алт. почива на нищожен договор за кредит, алт. на нищожни клаузи от него, да му бъдат присъдени направените по делото разноски и с оглед отговора на другата страна и представените от нея доказателства, да му бъде предоставена възможност да уточни претенцията си и да ангажира допълнително доказателства.

Прилага доказателства и прави доказателствено искание да се изиска и приложи изп. дело № 424/2010г. по описа на ДСИ при PC Троян.

3

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „ЕОС Матрикс" ЕАД, ЕИК: 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс" ЕООД/, представлявано от Т. И. В., в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт К. В. съдебен адрес за връчване на книжа: ***.

Твърди, че процесното задължение произтича от Договор за кредит от 12.02.2008 г. сключен между Х. Д. Х. /кредитополучател/ и „Банка ДСК" ЕАД, като за събиране на вземането по принудителен ред в полза на първоначалния кредитор била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 426/2010 г. по опис на ТPC. Сочи, че по повод издадения изпълнителен лист било образувано изпъл.дело № 424/2010 г. по описа на ДСИ към ТPC, прекратено поради настъпила перемпция с нарочно постановление от 09.01.2023 г, като след прекратяването на производството не са предприемани последващи изпълнителни действия.

Изтъква, че процесното вземане му е прехвърлено съгласно сключен договор за цесия от 30.10.2017г. с „ОТП Факторинг" ЕАД /цедент/.

С отговора на искова молба основателността на исковата претенция. ответника безусловно признава

Счита, че предвид признанието на иска, както и предвид обстоятелството, че дружеството не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна. В тази връзка, подробно развива съображения за недължимостта на разноските от негова страна, като изтъква, че преди завеждане на настоящия иск и както се сочи в исковата молба на ищеца, била инициирана извънсъдебна кореспонденция между страните, като при него била входирана молба от ищеца с вх.№ IN-2026-00172 от дата 06.01.2026г., с която процесното вземане било оспорено като погасено по давност и е поискано заличаването му. Сочи, че в отговор на постъпилата молба, от страна на представител на дружеството това искане е изцяло уважено, като с отговор изх.№ изх.№ OUT-2026-00135/13.01.2026г., който е изпратен на електронния адрес на адв. В. на дата 14.01.2026г., ги уведомили, че намират възраженията им по отношение на договор за кредит от 12.02.2008 г. за основателни, като дружеството е преустановило обработката на вземането. Изтъква, че вследствие на това вземането е отписано и счетоводно архивирано в системата на дружеството, а считано от месец февруари 2026г. е 4 подадена информация за това към БНБ с корекция на задължението в Централния кредитен регистър на БНБ, за промяна на статуса на кредита и подаването му като „закрит". Изтъква, че адв. В. била уведомена, че от съображение за сигурност на личните данни, изпратеният отговор с OUT2026-00135/13.01.2026 г е заключен с парола, която може да получи като се свърже по телефон с представител на дружеството, но последваща кореспонденция не е последвала и е пристъпено директно към предявяване на настоящия иск.

Изтъква,че в приложената справка към исковата молба от страна на ищеца, датирана от 12.01.2026г., липсва справка от Централния кредитен регистър на БНБ, която да показва актуалното състояние на кредита, както и фактът, че същият е закрит след подаване на молбата за отписване и преди да бъде предявена исковата молба. Сочи, че във връзка с постановяване на горепосоченото съдебно решение, представляваното от него дружество е преустановило изцяло обработката на вземането и същото е счетоводно архивирано. Твърди, че процесното вземане е било вписано в ЦКР на БНБ с идентификатор EOSDP000000001430045, като с оглед архивирането на вземането, през февруари 2026г. е преустановено подаването му в ЦКР на БНБ. Позовава се на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР и предвид изложеното, преустановяването на подаването в ЦКР на БНБ на процесното вземане, вписано в регистъра с идентификатор

EOSDP000000001430045 след като е подадена молбата за отписване, в найпълна степен свидетелства, че кредиторът няма финансови претенции към задълженото лице.

Цитира практика по идентични казуси досежно дължимостта на разноските по настоящето производство с оглед признанието на иска и факта, че оригиналът на процесния изпълнителен лист към момента не се намира във фактическото държане на цедента, като след датата на цесия не са били предприемани каквито и да е действия, с които да бъдат застрашени или накърнени правата на длъжника. С това счита, че е изразена ясно волята на кредитора за дезинтересоване касателно процесния титул.

Сочи, че в процесния случай, с исковата молба не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да свидетелстват в насока, че кредиторът е дал повод за образуване на дело, а освен това преди предявяване на иска, 5 вземането е било отписано, като е преустановено и подаването му в ЦКР на БНБ.

Моли съда да уважи предявения иск като основателен с оглед изричното му признаване от ответното дружество, като остави разноските в тежест на ищеца, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска - след датата на цесия не са предприети действия от негова страна, с които да заяви, че ще се ползва от издадения изпълнителен лист в полза на първоначалния кредитор, не са предприети и действия за доброволно изискване за погасяване на задължението, а освен това преди предявяване на иска, вземането е било отписано, като е преустановено и подаването му в ЦКР на БНБ.

Изтъква, че в случай, че съдът остави разноските в тежест на „ЕОС Матрикс" ЕАД прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищците разноски.