Решение № 874 от 02.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 874

Хасково, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260701862 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П. Д. Д. от [населено място], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1075-000176 от 17.11.2025 г. на полицейски инспектор към с-р П. П., при ОД на МВР - Разград, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. “з“, б. „бб“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца“. В жалбата се излагат доводи за неправилна квалификация на основанието за налагане на принудителната административна мярка, което опорочавало издадения индивидуален административен акт. В заповедта било посочено, че е нарушен чл. 44 ал. 1 от ЗДвП, но в случай не бил изпълнен фактическия състав на това нарушение, тъй като ПТПто било реализирано с паркиран автомобил, а не насрещно движещо се превозно средство. Като следващ аргумент е изтъкната липсата на мотиви в оспорената заповед относно фактите и продължителността. Принудителната административна мярка, наложена с оспорената заповед се явявала предварително наложено наказание, което било незаконосъобразно. Прави искане да се отмени заповедта.

Ответникът - полицейски инспектор към с-р П. П., при ОД на МВР – Разград - В., редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не се представлява, чрез процесуален представител, представя административната преписка и допълнителни доказателства, прави искане да се отхвърли жалбата, развива доводи за нейната законосъобразност, прави искане за разноски и възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.11.2025 г. срещу П. Д. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. № GA 4667015 за това, че на 17.11.2025 г. около 15:30 ч. часа, в [населено място], на паркинга до джамията „И. п.“ при потегляне от паркомясто лек автомобил БМВ Х5 с рег. № [рег. номер], собственост на Д. и КО ООД не осигурява достатъчно странично разстояние, при разминаване с паркирания отдясно лек автомобил БМВ с рег № [рег. номер] и реализира ПТП с материални щети, като настъпва удар в предната лява част. Констатирано е, че водачът не останал на място до пристигане на компетентните органи на МВР. Като водач на автомобила бил посочен жалбоподателя П. Д. Д., в което и качество му бил съставен АУАН. Така описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗДвП и чл. 123 , ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

На база съставеният АУАН, В. В.- пол. инспектор към с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР Разград е наложил на П. Д. Д. с оспорената заповед принудителна административна мярка(ПАМ) по чл. 171, т.1, б.“З“, подб. „бб“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 123, ал.1 , т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Видно от приобщената докладна записка актосъставителя е посочил, че ПТП е установено по сигнал, като при пристигането на изпратения автопатрул не е установен водача на място, а е издиран по-късно по телефон и същият се явил с автомобила в КАТ, където му бил съставен АУАН. Посочено е, че служителят В. допуснал техническа грешка като вместо чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е посочил като нарушена разпоредба чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1075-000176 издадена на 17.11.2025 г. от полицейски инспектор към Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [населено място], на основание чл. 171, т. 1, б."З", п. б. "бб" от ЗДвП на П. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Заповедта е връчена на адресата си на 17.11.2025 г., а жалбата срещу нея е входирана на 28.11.2025 г.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка и допълнително представени от административния орган, вкл. справка за нарушител/водач, издадена по отношение на П. Д. Д., АУАН, Заповед № 3286з-3311/13.09.23г. и заповед № 330з-2920/09.09.2025 г., докладна записка, протокол за ПТП и са приложени снимки на щетите и местоположението на единия от участващите автомобили, които не бяха оспорени от страните, ясен е техния произход и са приобщени към протокол от ПТП по надлежния ред.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Административен съд - Хасково намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег.№ 330з-2920/09.09.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектори в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [населено място] (т.1.6), да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения.

В мотивите на заповедта е описана фактическата обстановка, но от посочените правни основания не се установява какво нарушение е прието за извършено. Процесната принудителна административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 1, б."З", подб. "бб" от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а"-"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че същата се налага за извършено нарушение по чл. 44,ал. 1 от ЗДвП, за което в съответната санкционна норма не е предвидено наказание лишаване от правоуправление и чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, което не е сред лимитативно изброените в нормата на чл. 171, т. 1, б."з", подб. "бб" от ЗДвП нарушения.

Приложимата хипотеза не се установява и от изложените фактически основания за налагане на ПАМ. Видно от заповедта, ПАМ е наложена на жалбоподателя за това, че в [населено място], на паркинг при потегляне от паркомясто не осигурява достатъчно странично разстояние и реализира ПТП с материални щети като не остава на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР. Така описаната фактическа обстановка освен с нормата на чл. 44, ал.1 от ЗДвП, евентуално би могла да кореспондира с нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП но не се установява, какво точно нарушение е прието за извършено от жалбоподателя.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: 1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; 2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право; 3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението; 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие; 6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство.

Видно от изложеното нормата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, съдържа шест самостоятелни хипотези, които са основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б."з", п. б."бб" от ЗДвП, като от органа не е посочена коя от тях е приета за приложима.

Приложимата хипотеза не се установява безспорно и от съставения АУАН, в който са посочени две нарушения, първото от които на чл. 44, ал. 1 ЗДвП - При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства и второто на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП – не остава на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи.

Ако се приеме, че органа е имал предвид нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като в АУАН другата посочена като нарушена разпоредба е тази на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, то извършването на така посоченото нарушение не се установява от събраните в хода на производството доказателства.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2,б „б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Тук следва да са налични няколко юридически факта, за да се приеме за извършено това нарушение , а именно: водач, който е участвал в ПТП реализирано пътно транспортно произшествие пострадал човек отрицателния факт на напускане на ПТП преди идването на органите на МВР

Безспорно е, че жалбоподателя на посочената дата и място е бил участник в ПТП, но няма данни или твърдения от него да са пострадали хора. В АУАН и в оспорената заповед, е посочено че водачът не е дочакал органите на МВР, което не е част от фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което съдът не може да приеме за извършена техническа грешка при изписването на правната квалификация.

С оглед на изложеното в случая не се установява жалбоподателя да е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, тъй като липсва един от съставомерните елементи на нарушението от обективна страна.

Следва да се посочи, че производството по прилагане на принудителни административни мерки е формално по своята същност и с оглед репресивния характер на наложените в същото мерки, следва да се основава на стриктното прилагане на относимите законови разпоредби. Макар и в действителност закона да предвижда налагане на принудителна мярка за неспазване на задълженията на участник в ПТП, каквото е вмененото на жалбоподателя нарушение, то същото е уредено в различна от посочената от органа законова разпоредба, отделно същото е несъставомерно по описаните факти и не фигурира в изрично изброените нарушения в чл. 171, т.1, б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП. Неправилното посочване на друга законова разпоредба, относима към нарушения различни от описаното в обстоятелствената част на заповедта, винаги би довело до материална незаконосъобразност на приложената мярка, независимо дали от доказателствата по делото се установява наличието на извършено нарушение, като вмененото на подведеното под отговорност в настоящото производство лице. Още повече че в случая, това не е така.