Протокол № 10 от 17.01.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 10 гр. Бургас, 17.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора Ив. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за възобновяване № 20212000600253 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Осъденият АНТ. К. М., не се явява. Видно от върнатите призовки, отразено е, че лицето е постоянно в А.. По искане на БАС за предоставяне на правна помощ на осъденото лице е постъпило уведомително писмо от Съвета на АК-Б., че за защитник на М. е определен адв. И.Ц. от АК-Б., която присъства лично в съдебната зала.

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..

Съдът, с оглед обстоятелството, че АНТ. К. М. е за постоянно в А. и няма данни за неговото местопребиваване в чужбина, намира че защитата му е задължителна, поради което

ОПРЕДЕЛИ

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения АНТ. К. М. - адв.

И.Ц. от Адвокатска колегия-Б.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Лицето е уведомено за направеното искане за възобновяване на наказателното производство, но е напуснал територията на Република България без да е посочил адрес за призоваване, т.е. е на неустановен адрес в момента. Надлежно е представляван от защитник в това производство и считам, че няма 1 процесуални пречки да се разгледа делото.

АДВ. Ц.: Моля да бъде даден ход на делото. Подзащитният ми е редовно уведомен, не е посочил адрес, на който да си получава книжата и призовките по делата и считам, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на страните, взе предвид обстоятелството, че осъденият М. не се намира на територията на Република България и няма данни за неговото местопребиваване в чужбина, уведомен е за настоящото производство, което е извънредно такова и се разглежда по правилата на касационното производство намира, че няма пречка за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Пристъпва към изслушване на съдебни прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изготвеното искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД№ 2606/2021г. по описа на РС-Бургас и отмяна на определението от 08.06.2021г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото спрямо подс. АНТ. К. М., по изложените в него съображения.

Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК от оправомощено за това лице по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт, който принципно не може да бъде проверен по касационен ред, поради което е процесуално допустимо.

Искането е основателно и моля да го уважите. При постановяване на влезлия в сила съдебен акт са допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

На първо място, в рамките на диференцираната процедура по Глава 29 от НПК, при решаването на делото със споразумение съдът е длъжен да направи преглед на доказателствената съвкупност, събрана в хода на ДП и да прецени дали тя установява фактите, релевантни за изхода на производството, 2 включително и към индивидуализиране на наказанията. Същият е длъжен да вземе решението си след обективно, всестранно и пълно изясняване на всички релевантни по делото обстоятелства. Посочената процедура не освобождава съдът от задължението да прецени съответствието на неговите клаузи със закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, т.е. когато подписаното споразумението противоречи на закона, съдът следва да откаже да го одобри и да го върне на прокурора.

В конкретния случай, по искане на прокурора, съдът е допуснал да бъдат извършени промени във внесеното за разглеждане по реда на Глава 29 споразумение между държавния обвинител и защитника на обвиняемото лице, изразяващи се в това, на последното да не бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС, защото не е правоспособен водач на МПС. При допускане на това изменение съдът не е изпълнил задължението си да провери твърдения факт на липса на правоспособност чрез обективно събрани писмени доказателства в тази насока. Нещо повече - игнорирани са данните, отразени в приложената по делото справка за съдимост, от които е видно, че обвиняемият М. е правоспособен водач на МПС, който е осъден за това, че е управлявал автомобил в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление, иззето по надлежния ред.

В резултат на тази доказателствена необезпеченост, необосновано и незаконосъобразно съдът е преценил, че съобразно правната квалификация на деянията по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 343, ал. 1 б. „а“ от НК не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, поради което не е наложил задължителното кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС.

От справката за съдимост е видно, че осъденото лице М. е бил правоспособен водач, т.е. притежавал е валидно издадено свидетелство за правоуправление, установяващо правото, от което допълнително и задължително следва да бъде лишен със съдебния акт. Трайно установена е съдебната практика посочена в предложението, че от право да се управлява МПС следва да се лиши лице, което го притежава, включително и лице, което временно е лишено от това право.

Нарушението е съществено, защото не е приложен закон, който е 3 следвало да бъде приложен, в резултат на което не е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС на лице, което към момента на осъществяване на деянието е било правоспособен водач, т.е. притежава свидетелство за правоуправление.

На следващо място, одобрявайки споразумението, съдът се е отклонил от задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК да провери налице ли са доказателства за прилагане на разпоредбата на чл. 343г от НК, с което е допуснал съществено нарушение не само на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но и на процесуалния закон по смисъла на ал. 1, т. 2 от горепосочената разпоредба. Същият не е преценил съответствието на клаузите на споразумението със закона и не е констатирал незаконосъобразността при определяне на наказанието, поради което е следвало да откаже предложената промяна в споразумението или да откаже да го одобри с това му съдържание.

Предвид гореизложеното, моля да уважите искането на Главния прокурор на Република България като възобновите наказателното производство по делото и да отмените определението от 08.06.2021 г. по НОХД № 2606/2021 г. по описа на РС-Бургас, като върнете делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че искането на Главния прокурор е допустимо и основателно. Апелативният прокурорът беше много подробен в своята пледоария и изтъкна аргументирани правни доводи.

Моля производството да бъде възобновено, да отмените протоколно определение за одобрение на решаване на делото в ДП и върнете делото за ново разглеждане на БРС.

Изцяло се присъединявам към пледоарията на апелативния прокурор.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 4 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5