Решение № 1375 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330105088 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба Х. Н. срещу „Кредирект“ ЕООД. Твърди се, че е сключен договор за заем от 05.01.2024 г. за сума от 500 лв. Уговорено било задължение за обезпечаване и при неизпълнение на същото била уговорена неустойка в размер на 635,67 лв. Счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР, че неустойката излиза от присъщите й функции, че се заобикаля нормата на чл. 33 ЗПК, че клаузата за неустойка е наравноправна. Счита също за нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли да се прогласи нищожността на договора поради нарушаване на посочената норма и заобикаляне на закона, при евентуалност моли да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за неоснователен, не била налице недействителност. Твърди, че нищожността на клаузата не влече нищожност на целия договор, тъй като неустойката не е част от същественото съдържание на договора. Дадена била ясна информация в този смисъл. Била предоставена преддоговорна информация, като договорът с ищеца бил осемнадесети поред с идентични условия. Ищецът разполагал с право на отказ от договора. Били спазени изискванията за ГПР, като било невъзможно неустойката да бъде включена в него. Счита, че с клаузата не се заобикаля чл. 19, ал 4 ЗПК. Същата била действителна и по смисъла на ЗЗД, не водела до неравновесие в правата на страните. Счита, че ищцата е сключвала договорите с единствената цел да се обогати от ответника, като ползва предоставените заемни суми, а след това заведе искове за недействителност и 1 осъждане на ответника. Счита, че е налице индивидуално договаряне, цитира тълкувателна практика. Отрича да са налице неравноправни клаузи. Броят на сключените договори с една и съща клауза изключвал възможността да не е била наясно с икономическите последици от сключване на договора.

Предявява се насрещен иск за заплащане на сумата от 282 лв., представляваща неизплатена част от задължението за главница, ведно със законната лихва от исковата молба по договора за потребителски кредит.

Прилага се уведомление за предсрочна изискуемост към насрещния иск. Моли да се обявят за безспорни сключването на договора и предаването на заемната сума. Сочи, че са платени суми: два пъти по 109 лв., за което представя справка за плащания, но ищцата била просрочила 2 вноски, поради което били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост.

Ищецът в отговора на насрещния иск възразява за нищожност на целия договор, като не се оспорва плащането на сумата от 218 лв.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е главен иск с правно основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 33 ЗПК; евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за неустойката, както и насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

За основателността им следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на договора за заем, наличието на клауза за неустойка, основания за тяхната нищожност. По насрещния иск следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на договора, предаването на сумата по заема, настъпване падежа за плащането й.

По делото са безспорни следните факти: сключването на договора за заем, получаването на сумата от 500 лв., неплатеният остатък от главницата в размер на 282 лв., наличието на клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение и невключването й в ГПР.

Като се имат предвид размерът на неустойката (635,67лв.)и предметът й, съдът намира, че същата няма присъщите функции на неустойката, а представлява конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора.

Непредставянето на обезпечение не води до преки вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск, при което съгласно чл.71 ЗЗД изпълнението може да се иска предсрочно. Уговарянето на парична сума за носене на по-голям кредитен риск има характер на възнаграждение. Ето защо съставлява разход по кредита, който следва да е включен в ГПР. Страните не спорят, че в ГПР не е включен размерът на неустойката. Така се нарушават изискванията за посочване в договора на ГПР, чийто размер следва да е реално посочен. В случая при изчисляване на ГПР липсва разход, чийто размер е по-голям от размера на главницата. С оглед нарушението на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Искът е основателен и следва да се уважи без да се пристъпва към разглеждане на 2 евентуалния иск.

С оглед недействителността на договора, подлежи на връщане чистата стойност на кредита, която е изискуема за връщане с получаването й.

Страните не спорят, че неплатеният остатък от чистата стойност е в размер на 282 лв., които следва да се присъдят в полза на ответника, ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба - 17.05.2024г., до окончателното плащане.

Право на разноски по главния иск има ищецът, а по насрещния – ответникът. Всяка от страните е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, които следва да им се присъдят. Неоснователни са доводите за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА, тъй като адвокатският хонорар е реално платен.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредирект“

ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско Шосе“ 115Е, ет.5, по предявения от Х. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за потребителски кредит № ***/05.01.2024г., сключен между страните, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА Х. А. Н., ЕГН: **********, да плати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 282 лв. – остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ***/05.01.2024г., на основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от 17.05.2024г., до окончателното плащане.

УКАЗВА на ищеца - Х. А. Н., че може да плати горната сума по следната банкова сметка:

Титуляр:

„КРЕДИРЕКТ“

ЕООД,

BIC:

UNCRBGSF,

IBAN:

BG21UNCR70001524882469.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, да плати на Х. А. Н., ЕГН: **********, разноски по делото, както следва: 50 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Х. А. Н., ЕГН: **********, да плати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, разноски по делото, както следва: 50 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4