Решение № 924 от 15.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Пазарджик, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20265220100643 по описа за 2026 година

Депозирана е искова молба от „МБАЛ Пазарджик“АД, ЕИК-130072241, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, представлявано от изпълнителния директор К. Т., срещу А. Д. Й., ЕГН********** от с. И., общ. Пазарджик, обл. ***** с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

Съгласно изложеното в исковата молба, на 21.01.2025 г. е издадена Заповед № 8 за прекратяване на трудово правоотношение с А. Д. Й., заемащ длъжността електромонтьор в отдел „Стопански сектор- пароцентрала“ към МБАЛ- Пазарджик АД, считано от 22.01.2025г. Във връзка с неспазения срок на предизвестие, съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 713.45 евро или 1395,39 лева. От горепосочената сума във фиша за месец януари 2025 г. е удържана сумата от 699,50 лева или 357, 64 евро.

Твърди се, че към настоящия момент, остатъчното задължение на ответника към ищеца възлиза на 355.80 евро или 695,89 лева. От датата на прекратяване на трудовото правоотношение досега не е постъпило плащане от страна на А. Д. Й. за погасяване на остатъчното задължение.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, страната, която е 1 предизвикала прекратяването на трудовото правоотношение без да спази срока на предизвестие, дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. В конкретния случай, трудовото правоотношение с ответника А. Д. Й. е прекратено със Заповед № 8 от 21.01.2025 г., считано от 22.01.2025г., като лицето не е спазило законоустановения срок на предизвестие. В следствие на това, за МБАЛ- Пазарджик АД е възникнало правото да получи обезщетение за неспазен срок на предизвестие в общ размер на 713.45 евро или 1395,39 лева. Въпреки частичното погасяване на задължението чрез удържане на сумата от 699,50 лева от трудовото възнаграждение за месец януари 2025 г., остава непогасен остатък в размер на 355.80 евро или 695,89 лева.

Сочи се, че ищецът е изпратил уведомление с изх.№ РД8-969/ 11.04.2025г. до А. Д. Й. за предприемане на необходимите действия за погасяване на сумата в размер на 355.80 евро или 695, 89 лева. Тъй като ответникът не е предприел действия за доброволно погасяване на остатъчната сума, възниква необходимостта от съдебна защита на нарушеното право на ищеца да получи пълния размер на дължимото обезщетение.

Моли съда да не задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, поради наличието на следните пречки за провеждането на такава процедура: ищецът няма физически контакт с ответника, ищецът е изпратил уведомление с изх.№ РД08-969/ 11.04.2025г. до ответника, който не е предприел действия по доброволно погасяване на остатъка.

Посочва се, че задължението може да бъде заплатено по банкова сметка на „МБАЛ-Пазарджик” АД *****, B1C:IORTBGSF, „Инвестбанк“ АД, както и на място в лечебното заведение - гр. Пазарджик, ул.“Болнична“№15 /каса/.

Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. Д. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.И., общ.

Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „***** да заплати на работодателя „МБАЛПазарджик“ АД, ЕИК: 130072241, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул.”Болнична”№15, представлявано от Изпълнителния директор д-р К. М. Т., сумата от 355.80 евро или 695,89 лева, представляваща непогасен остатък от обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, цялото в размер на 713.45 евро или 1395,39 лева.

Сочат се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

2

От приетите по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ответника А. Д. Й. изпълнявал длъжността „електромонтьор“ в „МБАЛ - Пазарджик“ АД.

Със Заповед № 8 от 21.01.2025г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между „МБАЛ - Пазарджик" АД и А.

Д. Й. считано от 22.01.2025 г., като основание за това обстоятелство е отбелязано – отправено писмено предизвестие от работник до работодател. В приложената по делото заповед е отбелязано, че работникът прекратява трудовото правоотношение преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието от 29 календарни дни на основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

Заповедта е връчена и подписана от А. Й. на 22.01.2025 г.

По делото е представена извадка от ведомостите за заплати за януари 2025 г., от която е видна основаната заплата на ответника по делото – 1250 лева. /л. 32/, както и осчетоводена надвзета сума от А. Д. Й. в размер на 695,89 лева. /л. 6/

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Претенциите на ищеца са свързани със заплащане на обезщетение за неотработено предизвестие по чл.220 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В конкретният случай, ответникът Й. е решил да прекрати трудовото си правоотношение с работодателя, като е подал заявление № 57/20.01.2025г., съгласно посоченото в Заповед № 8/21.01.2025 г.

Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание.

3

Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл.335, ал.2, т.1 от КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не се спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл.220 от КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложено дисциплинарно уволнение (В този смисъл решение №34/24.03.2017г. та ІV Г.О. постановено по чл.290 от ГПК).

В настоящият казус са налице всички предпоставки за уважаване на исковите претенции на ищеца- работодател с правно основание чл.220,ал.1 от КТ. От установената по делото фактическа обстановка е видно, че ответникът Й. е подал молба /Заявление вх.№ 571/20.01.2025г./, с която желаел да прекрати трудовото правоотношение с работодателя, считано от 22.01.2025г.

Ответникът не е изпълнил задълженията си да отработи съответните дни на предизвестието, което не се оспорва от ответната страна.

При това положение и съгласно разпоредбата на чл.220,ал.1 от КТ, работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си 4 трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Общо удържаната сума на работника от работодателя е 699,50 лева (357,64 евро), съгласно представения фиш за работна заплата за месец януари 2025 г.

Предвид изложеното, общата сума за дължимото обезщетение от ответника след направената удръжка за месец януари е 695,89 лева.

От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът Й. дължи на работодателя обезщетение в размер на 355,80 евро (695,89 лева) на основание чл.220, ал.1 от КТ.

Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл.220, ал.1 от КТ и ответникът дължи на ищеца обезщетение за неспазеният срок на предизвестието. Предназначението на обезщетението по чл. 220 ал, 1 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие неизпълнение на задълженията по сключеният трудов договор от страна на работника.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.220,ал.1 от КТ се явява доказан по своето основание, както и по своя размер, което се установява от приетите по делото доказателства.

Ето защо претенцията на ищеца е изцяло основателна и ще бъде уважена.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, от които: 25,56 евро държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 евро.

Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А ответника А. Д. Й. ЕГН ********** от с. И., общ.

Пазарджик, обл. *****, ДА ЗАПЛАТИ на „МБАЛ - Пазарджик“АД, ЕИК130072241, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул.

„Болнична“ № 15, представлявано от изпълнителния директор К. Т., сумата в размер на 355,80 евро /триста петдесет и пет евро и осемдесет цента/ представляваща непогасен остатък от обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл.220, ал.1 от КТ.

5

ОСЪЖДА А. Д. Й. ЕГН ********** от с. И., общ. Пазарджик, обл.

*****, да заплати на „МБАЛ - Пазарджик“АД, ЕИК-130072241, със седалище и адрес на управление- гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, представлявано от изпълнителния директор К. Т., сумата 275,56 евро /двеста седемдесет и пет евро и петдесет и шест цента/ - сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6